• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН И НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО

Сподели:
11 Май 2015, Понеделник

70 години от победата над фашизма

НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН  И  НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО 

ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ 

Сбъднатото пророчество на Алън Фостър Дълес* 

 „…..Ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни. Човешкият мозък, съзнанието е приспособено към промяна. Посявайки там хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как?
Ние ще намерим наши единомишленици, наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия към гибелта на най-непокорния народ на земята, окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.
От литературата и изкуството ние например постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отучим художниците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Л
итературата, театрите, киното ще изобретяват и прославят най-ниските човешки чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените художници, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието,садизма и предателството-
с една дума, каквато и да е безнравственост.
В управлението на държавата ще създадем хаос и бъркотия. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за безпринципността на чиновниците, рушветчийството, всичко, което води до онова, което им скимне да правят. 
Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат издигнати в добродетел. Честността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелица на миналото.
Простащината и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх на един от друг, предателството, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме и то ще разцъфне с кичести цветове.
Само малцина, малко хора ще се досещат или даже ще разберат какво става. Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма, ще опошляваме и унищожаваме основите на родната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се занимаваме с хората още от детските и юношеските им години. Главният залог ще бъде върху младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. 
Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Ето това ние ще направим.
Всичко това ще извършим под девиза:” Защита на правата на човека и гражданските му свободи...”

* Цитат от речта на Алън Ф. Дълес – ръководител на американските тайни служби по време на Втората световна война и бъдещ шеф на ЦРУ, при награждаването на висши офицери от американската армия,участници във Втората световна война  24.02.1945.                                                                                          

Попаднах на цитата от тази реч, ровейки се в архивите във връзка със събирането на документи за 70 годишнината от Втората световна война и несебърските участници в нея.  Дълес е произнесъл речта  малко преди края на Втората световна война,а след това доразвива някои от нейните постановки през 1947,след като Чърчил през 1946 е обявил началото на Студената война в речта си във Фултън. Ако човек се порови малко повече  в историческите източници ще установи,че постановките от тази реч стават платформа, върху която се гради политиката на САЩ и ЦРУ спрямо СССР и другите страни по времето на мандата на Дълес като петия директор на ЦРУ /1953-1961/,а и през целия период на т.н. Студена война.
От 1990 г. насам се смята,че Студената война е преустановена от Запада. Но човек не трябва да си създава илюзии, че този план не действа и понастоящем за страни като Полша, Украйна,Чехия,Словакия,Унгария,Румъния,прибалтийските републики,а  и спрямо страната ни.    Не само че е в действие, но и има вече значими резултати от него.Той има своето продължение в наши дни. Как? Налага се да се припомним за съществуването на план „Ран - Ът”.Той е практическо продължение на платформата на Алън Дълес, в т.н. „Преход на България от социализъм към демократичен капитализъм”.Този план не действа автоматически върху процесите и явленията в различните сфери на българската действителност. Достатъчно е обаче да се проследят изявите на действащия ни президент,на правителството като цяло, и на отделни министри и депутати.Не са ли те красноречиво олицетворение на пророчествата на Дълес?  Н
о нека хвърлим поглед по-конкретно върху събитията по случай 70-годишнината от края на Втората световна война, несебърските участници в нея и почитането на несебърското участие. На 9 май в официалния сайт на Община Несебър бе публикуван следния текст:  „Днес, на 9 май, отбелязваме Деня на Европа и победата над Хитлерофашизма. Денят на Европа е празник на Европейските общности, на единството и мира на стария континент. През 2015 година се навършват 70 години от края на Втората световна война и 65 години от декларацията на Робер Шуман.
Денят на Европа се почита на датата, когато френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за обединение в Европа. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.
Декларацията на Шуман стои в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественик на днешния ЕС. През 1985 г. в Милано държавните и правителствените ръководители на страните от тогавашната Европейска общност решават 9 май да бъде празникът на ЕС. В България той е обявен за такъв с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.
С полагане на венец на паметната плоча на антифашистите, която се намира в близост до читалище „Яна Лъскова - 1905“ в Стария град, днес община Несебър отбеляза  Деня на Европа и победата над Хитлерофашизма”. 
Текстът е илюстриран и с няколко снимки от които личи символично присъствие на няколко представители на обществеността.Ветераните от войната липсват.
 На територията на община Несебър обаче все още има живи шестима участници във Втората световна война, които би трябвало да бъдат специално почетени.Това са: Желязко Георгиев Желязков от Несебър,Божин Христов Порточанов от Баня,Георги Русев Стоянов от Обзор,Андрей Манолов Сачанов,Костадин Ангелов Ричков,Апостол Дионисов Дуков- и тримата от Равда.Почитането на шестимата през настоящата година стана с изпълнение на решение №934 на Общинския съвет с което на всеки бе гласувано да получи безплатно  по 8 куб.м. дърва за огрев.През миналата година пък на за тогавашните 7 живи фронтоваци  по случай 69-годишнината от края на Втората световна война бе гласувано решение №835, с което всеки от тях получи по 100 словом /сто/ лева,като награда. Нито една от другите институции,извън Община Несебър и Общинския съвет,не прояви някакво по-специално внимание към живите фронтоваци.Нито читалищата,нито училищата,нито която и да е било друга институция или пък партия.Което пък е почти идеална илюстрация за заличаване на паметта към случилото се преди 70 години. Преди настъпването на т.н. демократични промени от края на 1989 г. периодично покрай честването на кръгли годишнини от края на Втората световна война,когато страната ни се намираше под доминиращото влияние на СССР,и като член на Варшавския договор,се разпространяваха брошури на руски език със заглавие: Никто не забыт и ничто не забыто.Те се превеждаха и на български език със заглавие: Никой не е забравен и нищо не е забравено. Въпросът с днешна дата е, какво не трябва да се забравя и кой не трябва да бъде забравен по отношение на несебърското участие във Втората световна война?  Кое е задължително е за припомняне?  Несебърското участие във Втората световна война не може и няма как да бъде заличено,защото то е историческо.Само през първия период на войната в Нишката,Страцинско-Кумановската и Косовската операции вземат участие 148 фронтоваци от несебърския регион,който тогава се числи към Поморийска околия. През втория етап в епичните битки при Драва и Мур несебърските участници нарастват с още 245,като общият им брой достига 391 от всички селища на общината. Някои семейства в отговор на призива: „Всичко за фронта,всичко за победата!” изпращат във войната повече от двама свои членове.От дома на Димитър Алексиев от Емона в армията постъпват и трите му деца: Милчо,Илия и Веселина.От семейство Гюпчанови в Несебър за фронта заминават тримата братя: Димитър,Алеко и Кочо.      Най-много несебърски фронтоваци служат в прославилия се 24 черноморски пехотен полк,чийто зам.командир е Иван Демерджиев от Обзор.От Обзор е и Тодор Панчев-назначен   за пом.командир в същия полк. Милчо Алексиев от Емона командва гвардейска рота, а Петко Баев е взводен командир в същата рота.Трета рота на първа дружина командва поручик  Недялко Пиперков от Несебър. Несебърски фронтоваци служат в 16 пехотна дивизия ,респективно в 32 пехотен полк,в 58 и 59 пехотен полк,в Трети щурмови инженерен полк,в 16 дивизионен артилерийски полк,в 16 бронеизтребителна дружина.Те са картечари,минометчици,артилеристи, разузнавачи, свързочници. Навсякъде несебърските войници воюват рамо до рамо с подразделения на Червената армия от 84 и 122 стрелкови дивизии от 133 съветски корпус.      Несебърското участие във войната започва от Бургас,а в края на фронтоваците ни  достигат до Алпите.Сраженията се водят по бойните полета в Югославия,Унгария и Австрия.                                                                                                                                                          Дали ще са в отбрана или ще настъпват,дали ще водят кинжален огън или ръкопашен бой, несебърските фронтоваци в болшинството от случаите прояввяват съобразителност,храброст ,себеотрицание и мъжество,граничещо с безпримерен героизъм.Навсякъде фронтоваците ни се сражават самоотвержено,а двадесет и петима от тях загиват със смъртта на храбрите при боевете с германската армия.Една част от тях са погребани на родна земя,на други  имената са изписани на паметни плочи във военни гробища в Югославия, Унгария и Австрия.                                            

Загиналите *   

1.Борис Димитров Арабаджиев  /21.02.1915- 09.03.1945/ от Емона                                                 

 

2.Георги Стойков Мешков от Раковсково  

 

3.Вангел Иванов Ташев  /15.03.1921-07.03.1945/ от Несебър

4.Димитър Великов Георгиев /1921-17.04.1945/ от Оризаре

5.Димитър Георгиев Димов /12.03.1922-09.03.1944/ от Баня

6.Димитър Костов  Демерджиев /28.10.1923-03.11.1944/ от Баня

7.Желязко Кръстев Калудов от Козница

8.Иван Райков Хаджиев от Обзор

9.Кирил Желязков Георгиев от Гюльовца

10.Киряк Петров Георгиев от Гюльовца

11.Лазар Иванов Чемидов  /26.06.1908-05.05.1945/ от Равда

12.Любчо Иванов Златев от Паницово

13.Минчо Николов Мамулов  /1921-19.12.1944/ от Оризаре

14.Неделчо Наумов Атанасов от Козница

15.Панайот Велков Георгиев от Оризаре

16.Панайот Петков Стоянов от Тънково

17.Петко Георгиев Петков от Козница

18.Слави Стойков Кръстев /25.08.1919-26.12.1944/ от Кошарица

19.Тодор Андонов Козаров /05.02.1923-22.12.1944/от Свети Влас

20.Тодор Димитров Камиларов / 1921-22.12.1944/ от Кошарица

21.Тодор Илчев Атанасов  /20.09.1920- 21.04.1945/ от Обзор

22.Тодор Петров Тодоров от Тънково

23.Христо Ставрев Манолов от Обзор

24.Яни Георгиев Янев от Гюльовца

25.Яни Щерионов Янев /29.06.1920-06.03.1945/от Тънково                                                                        В знак на признателност в памет на загиналите от Кошарица Слави Кръстев и Тодор Камиларов в центъра на селото е издигнат паметник.Две улици в Обзор са с имената на Иван Райков и Тодор Атанасов.Възпоменателна паметна плоча има и в градинката пред народно читалище „Яна Лъскова 1905” в Несебър.Доскоро имаше паметник и в новата част на града,който във връзка със СМР в непосредствена близост,временно е демонтиран. Всичките бойци и командири още от самото начало на войната воюват доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.Тяхният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.Десетки  несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски,югославски и български ордени и медали,а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст. 

Кавалери на Орден за храброст*                                                                                                                                                                                                                                                     

1.Атанас Трайков от Несебър   

2.Димитър Наумов от Несебър

3.Васил Ставрев от Баня

4.Васил Филев от Несебър

5.Иван Демерджиев от Обзор

6.Иван Джендов от Равда

7.Илчо Джендов от Кошарица

8.Иван Узунов от Несебър

9.Кръстьо Недков от Оризаре

10.Лазар Чемидов, посмъртно

11.Матьо Вълков от Паницово

12.Милчо Алексиев от Емона

13.Недялко Пиперков от Несебър

14.Никола Линов от Баня

15.Никола Костов от Несебър

16.Петко Стайков от Несебър, участник и в парада на победата в Белград

17.Петър Олчев от Равда

18.Стоян Христов от Кошарица

19.Яни Душев от Плазовец

* Имената в списъците са по азбучен ред

Един от тези бойци-Петко Стайков от Несебър, участва в сраженията,които се водят при чифлика Седан в района на Драва Полконя.Боят е толкова ожесточен,че през двата дни -12 и 13 март 1945 г. от 140 човека в ротата му остават само 17 живи.В този бой Стайков е мерач на тежка картечница,а след смъртта на отдельонния командир Минчо Петков поема командването на картечното отделение.За проявен стоицизъм и хладнокръвие в боя,освен с орден за храброст  първа степен, е удостоен от командването с участие в парада на победата в Белград.Случаят с Яни Душев от Плазовец е аналогичен.На 6 май 1945 в битката за Гордиша на унгарска територия кандидат-подофицерът Душев получава задачата сам да прикрива отстъплението на щабната минохвъргачна рота в покрайнините на Драва Соболч. В продължение на часове,снабден с голямо количество боеприпаси той води интензивен огън по противника и не му позволява да продължи настъплението си.Насочвайки вражеския огън върху себе си,Душев дава възможност на ротата да избегне обкръжението и да се изтегли незабелязано на нов рубеж. Случайно минаваща група български войници под прикритието на нощта прибира от позицията изнемощелия храбрец.

 

 

Дълги години се е смятало,че Душев е загинал при боевете при Драва Соболч.През 1961 г. от Националния военно-исторически музей постъпва запитване в селсъвета на с.Оризаре,дали е увековечен подвига на героя.Отговорът е,че паметник няма,тъй като Яни Душев е жив и е един от първенците в кооперативното стопанство,а за проявеното себеотрицание е отличен с Орден за храброст.

 

 

Има и друг необичаен случай от войната с несебърско участие.На 17 февруари 1945 при изпълнение на задълженията като секретен пост на река Драва,близо до град Осек Герасим Хараламбов от Несебър попада на мина и кракът му е откъснат под коляното.Другарите му успяват да го доставят до военната болница,където поради загубата на кръв изпада в безсъзнание.Заради ампутацията на крака се налага преливане на кръв,а като кръводарител се явява Анастасия Христова-медицинска сестра,доброволка във войната от Сливен.Седмица по-късно фронтовакът е изпратен на лечение в тила,а Христова за всеки случай записва адреса му от болничния лист. След войната тя се свързва с родителите на Герасим,а после и със самия него.През 1948 г. Герасим и Анастасия се оженват.От брака им се раждат син и дъщеря,а впоследствие стават баба и дядо на петима внуци.

 

Несебърското участие във Втората световна война намира отражение в публикациите на бургаския вестник „Народен фар”, които изпраща от фронта военният кореспондент Иван Бурин.То е отразено и в „Кратка история на 24 пехотен полк”. Периодично през годините във вестник „Слънчев бряг” за несебърското участие във войната пишат: Иван Бабев и Елена Пешева от Свети Влас,Красимир Косев,Златин Чаушев и Николай Коев от Несебър,Тодор Жеков от Оризаре,Вълко Купенов от Обзор.

Публикации като техните в рубриките: „Балгарийо за тебе те умряха”,”Паметта минава през годините”,”Фашизмът не е само спомен”,”Всички воювахме храбро”,”Те се сражаваха самоотвержено”,”Храбреците са сред нас”,”Народната памет разказва” са и своеобразен антидот срещу сбъдването на пророчество на Алън Дълес.

Максим МОМЧИЛОВ

                                       

 

 


В категории: Слънчев бряг прес
Сподели:


Коментари
5 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 
5.
Sanjay
19.07.2015 05:36
Рейтинг:
0
That insgthi's perfect for what I need. Thanks!
4.
формалин
16.05.2015 10:41
Рейтинг:
0
не почти,а всичко в несебърската община се прави проформа.и полагането на венци и връчването на всякакви награди.
добре е все пак,че има и автори,които не само помнят,но и припомнят какво и как се е случило.
Ама,каква файда,като няма кой да ги чуе.затова на изборите,за гласуваме за промяна в общинското ръководство.стига вече Общ.Нес.ООД
3.
катюша
11.05.2015 17:11
Рейтинг:
0
американците са световни злосторници.в това никой не трябва да се съмнява.точно те са империята на злото.и попълзновенията им трябва да бъдат спирани с всички средства
2.
винокуров
11.05.2015 16:06
Рейтинг:
0
време е заспалите общинари да се разбудят.и няма да е лошо да се разтресат по-рано
1.
боец
11.05.2015 15:59
Рейтинг:
0
в общината всичко е заспало,но добре е ,че все още се намират будители.





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]