• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Потомък от Несебър за Преображенското въстание

Сподели:
05 Август 2019, Понеделник


На 6 август се навършват 116 години от Преображенското въстание в Лозенградско и Одринско.Това е най-голямото и най-мащабното въстание заедно с Илинденското в историята на българския народ.Техният пример на саможертва за българското ще остане като неугасващ спомен и ще се предава от поколение на поколение, това пише Павел Павлов - потомък на преображенци от Странджийския край. В ранните часове на 6 август 1903 г. по всички високи върхове на Странджа планина горят огньове и възвестяват началото на Преображенското въстание – там по върховете са водачите на въстанието: Лазар Маджаров, Михаил Греджиков и Стамат Икономов заедно с войводите на смъртните дружини и четниците. Какво още припомня Павлов, вж. по-долу.  
                                                                                                                                     
Максим МОМЧИЛОВ         

      
      На 6 август се навършват 116 години от Преображенското въстание /19.08 стар стил през 1903 г./. На Конгреса на Петрова нива от  28 юни 1903 год., на който присъстват 47 делегати и трае четири дни, охранявано от смъртните дружини край село Стоилово – Млакотърновско се избира Главно ръководно-боево тяло /ГРБТ/ от трима човека: Михаил Герджиков – ръководител на въстанието; Стамат Икономов – капитан на Българската армия; Лазар Маджаров – отг. На Лозенградски район. За главен воевода /началник на въстаническите сили/ е избран Георги Кондолов – най-обичания воевода. Разделят терена на действия на райони и определят воеводи и подвоеводи на всеки. Почти на всяко село има образувана смъртна дружина и е избран воевода. На конгреса се чуват гласове да не се вдига въстание сега, най-вече от г-н Камилски от района на гр. Мустафа Паша /Свиленград/, понеже хората не са готови, но те са отхвърлени от конгреса. Конгреса решава ГРБТ да определи датата на въстанието.И то решава да бъде 6 август на Преображение Господно. Знакът ще бъде – възпламенена бомба на вр. Китка, където ще бъде Герджиков. На 5-ти август вечерта всички части и воеводите са по високите баири на Странджа в очакване на началото. На Махиада е Стамат Иконов, на връх Марковец е Лазар Маджаров. Чети са разположени и по другите високи баири на Странджа планина. На връх Циганка, връх Свети Илия, Караманбаир и др. Когато рано сутринта на 6-ти август бомбата избухва на връх Китка по всички други баири са запалени огньове, които възвестяват началото на въстанието.
      Всички четници са превъзбудени, радостни и в настроение – готови за бой с омразния тиранин. Запяват песента „Българе, глава вдигнали“. Кога е създадена песента, кой я  е сътворил никой не знае и до днес, но тя е любимата песен на въстаниците при избухването му. Само за броени часове четниците освобождават селата, където няма аскер и само за ден там където има. Още в първият ден въстаниците дават свидна жертва. Смъртно ранен е воеводата Георги Кондолов в родното му село Паспалово. Желанието му е да го убият, за да свършат мъките му. Завещава им да продължат делото – „Проклети да сте, ако не продължите делото да край!“ Хвърлят жребий кой да го довърши, да сложи край на мъките му. Пада се на най-младия четник /Димитър Желязков/ Македончето. Той със сълзи на очи, обърнат настрани от упор и с думите „Почивай воеводо!“ го довършва. Погребват го на Паспаловската могила, заличават гроба му, играят хоро отгоре му и го покриват със сухи листа. Това е желанието на воеводата Георги Кондолов. /Дядо Желю/ и те го изпълняват.
       Така си отива най-обичания и най-тачен воевода в Странджата. Продължават и прогонват омразния тиранин. Радостта и възторга са неописуеми, всички се прегръщат, пеят и играят. Народът ликува – тиранинът е смазан. Уплашен и избягал. Но това опиянение трае само 20 дни, до 25-ти август. Одринския валия Ариф Паша праща известие до султан Абдул Хамид за случилото се там. В областта идват Шукри Паша с 40 000 редовна турска армия, Садък Паша с още толкова башибозук и Исмаил Паша с много арнаути и др. Главното ръководно тяло и воеводите са наясно с края на въстанието, но не казват на четниците и хората. Оставят ги да правят каквото си искат, да празнуват и да се веселят в създадените комуни. Храната и животните са общи, работят заедно, събрани са по места и делят всичко. Никой в продължение на 20 дни не им казва какво трябва да направят и как да се отбраняват. Неуки са въстаниците по венно дело. Не са обучени на ред и дисциплина, малко време са обучавани да стрелят. Нямат опит. А турската войска докарва оръдия, които обстрелват височините /баирите/, където са въстаниците и ги разбиват. Въпреки че оказват голяма съпротива и се бият до последно при многобройните сражения като показват невиждан героизъм и преданост към делото, те са разбити и настъпва хаос сред редиците им. В началото на 5-ти август в Черно море се намират два руски кораба, които осветяват с прожекторите си върховете със запалени огньове.                                                                                                         Руснакът идва до помогне – вика един,България ще се намеси – чуват се други,Европа ще се намеси – казват трети.
    Но това не е така. Руските кораби са там, защото преди два е убит руският консул Ростовски в гр. Битоля. Фердинанд – българския княз, не предприема нищо, за да помогне на въстаналия български народ. Европата мълчи и не се интересува от случващото се в Странджа планина, Одринско и Тракия. Въстаниците са сами – помощ от нийде. Те са разбити, пръснати из горите. Няма ред и дисциплина, няма сила, която да ги спре и организира и башибозукът и арнаутите навлизат в селата. Започват да  убиват, изнасилват, да отвличат и палят къщите. Грабят всичко от къщите и дворовете посуда, дрехи, животни, всичко изпречило им се отпред. Опожарени са 66 села до основи. Горят 2700 къщи другаде. Трагедията е голяма. Навсякъде, където да погледне човек има трупове на мъже, жени, старци, деца и пеленачета. В горите на различни места се събират по няколко хиляди хора и въстаници и поемат към България – многобройни кервани от хора и добитък вървят към границата на България. Отиват към неизвестното, оставят всичко, вземат само по някоя дрешка за децата, малко храна и потеглят. Тъжни, умислени, уплашени, охранявани от четниците вървят през гори и долини, да не ги видят, с надеждата че България ще ги приюти подобаващо топло и радушно и ще стопли плачещите и уплашени сърца и души. Но дали е така. Нека да видим какво пише нашата и чуждата преса по това време. Струпаха се бежанци в Бургас, Айтос и Карнобат и много села. Пръснаха се и по други места в България. Търсеха утеха и опора от всеки подал им ръка. Настаняваха се без претенции, където им посочеха. В порутени къщи, изоставени, в кошари и навеси, сами правеха колиби от пръти и ги измазваха с кал отвън и вътре и веднага се настаняваха там. Много от майките водеха по пет-шест, дори и десет деца, имаше и много пеленачета – всички те останали без бащи, убити от турците, пише българската преса. В Бургас пристигат кореспонденти и видни публицисти от чужбина. Кореспонденти от в-к „Новое време“. От френския в-к “Журнал Жак Дюк“. Италианския кореспондент на в-к “Секоло“. Английския на в-к „Дейли График“. Полковник Маси от английската мисия отива при бежанците и ги атестира – ето какво пише той:                                                                                                                                                                                                                              „Останали са само дрехите им по гърба и то дрипави, изцяло окъсани. Две трети са жени, има и рояци бебета и малки деца. Плачат – казват, че мъжете им са убити, а щерките изнасилени и отвлечени. Мнозина са болни и  всички са отчаяни. Питах ги искат ли да се върнат по домовете си. Те горчиво се усмихваха и отговаряха, че домовете им са изпепелени – няма ги, а ако се завърнат там ще бъдат избити!“
Вестникарската канонада не спира. Външните кореспонденти са потресени от жестокостта на турската армия, башибозук и аргати. Чутото от бежанците, за техните преживявания и патила разплаква и тях. И те зоват за помощ за бежанците чрез вестници, мисии, червения кръст и др. И тя не закъснява. Много от кореспондентите отиват на място за да се уверят за чутото от бежанците. Пристигайки там, са покъртени и разбити от истинското лице на турския тиранин.  Българското правителство почти нищо не прави за бежанците от Тракия до ден днешен. Вижте трагедията в цифри – общо за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 год .Водят се 289 сражения с врага. Загинали 994. Опожарени села - 201. Изпепелени къщи – 12 440. Избити са изклани и живи изгорени мъже, жени и деца 4 694. Изнасилени жени и моми – 3 122, а над 200 са отвлечени. Останали без дом 70 835, 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5 325. Въстаници – 25 000 срещу 350 000 турска армия. Поклон пред героичния подвиг на героите. Шапки долу . Ние – техните наследници никога няма да ги забравим. На този ден вечно ще звучат песните в тяхна чест – „Ясен месец веч изгрява“ – написана от воеводата Яни Попов и песента“Българе, глава вдигнали“ – любимата им песен.
                                                                       
Павел ПАВЛОВ от Несебър  – потомък на преображенци

В категории: Събития
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]