М. Стратиева: Има доноси и натиск да бъде подарена инфраструктурата

Nessebarmedia.com

За нас

Контакти

IN MEMORIAM

ИЗПРАТИ НОВИНА

Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие

М. Стратиева: Има доноси и натиск да бъде подарена инфраструктурата

Сподели:

15 Март 2010, Понеделник

Скандални разкрития за битката за Слънчев бряг между държава, община и съюзени собственици в интервю на изпълнителния директор на „Слънчев бряг” АД пред „Фактор” :

– Г-жо Стратиева, отново пламнаха скандали около инфраструктурата на „Слънчев бряг”. Бихте ли припомнили какви средства са инвестирани в това направление пред последните десет години?
– Още през 2001 г., когато практически приключи приватизацията на хотелите, всички средства на АД-то, с разрешение на тогавашното Министерство на икономиката са вложени в конкретни програми изцяло в инфраструктура.
На всички е ясно, че една австрийска фирма като EVN няма да купи инфраструктура за 49 млн лева, ако не е направена както трябва.
А ВиК няма да се бори така отчаяно да запази лиценза за воден оператор, ако не бяхме направили цялостна реконструкция и модернизация на ВиК и канализационната система. Това са извършени действия, доказани не само с документи по всички направления и правила на играта, но и с 2-годишен невероятен труд.
Всички, които сега казват, че няма добра инфраструктура, тогава протестираха защо разкопаваме „Слънчев бряг”. За тази инфраструктура, която сме изградили, са минали около 20 проверки по различни направления.
Твърденията на УС на Съюза на собствениците, че инфраструктурата е в окаяно състояние, че плочките са некачествено положени /те са вече 8-ма година/, също не е вярно. Плочките са качествено поставени, но по тях минават камиони. Какво трябва да се сложи, за да издържи? Камионите не са на „Слънчев бряг” АД, а са на собствениците. Твърдя, че настилките в комплекса са в много добро състояние и че в курорта има много по-малко дупки, отколкото навсякъде другаде в страната.
Друг е въпросът, че на много места собствениците, реализирайки инвестиционните си намерения, са прорязвали платната и възстановяването е в „прекрасно състояние”. Този, който реже, възстановява и тогава стават нещата трагични. Така че е безсмислено да коментирам обвинения без доказателства.
Убедена съм, че това е само началото на помията, която ще се излее.

– Курортът се наводни от проливните дъждове и се оказа, че няма дъждовна канализация?
– Мрежа за дъждовна канализация в „Слънчев бряг” никога не е изграждана. На четвъртия етап от изграждането на канализацията ние поставихме тласкател, но няма станция и въобще не е било предмет на разговор за финансиране на такава от средствата от приватизацията. Тласкателят бе направен по наша инициатива с пари от другите приходи на дружеството.
Когато подменихме канализацията, подменяхме само тръби и траскатели, тъй като канално-станциите са на ВиК. Ние каквито и хубави тръби да сложим, когато няма помпа да изпомпи, всичко се връща обратно.
В Слънчев бряг всичко е направено без външни субсидии, само от приватизационните договори. Освен, че сме превели около 20 млн дивидент на държавата. А сега Община-Несебър ще прави пречиствателна станция с 2,5-3 млн лева субсидии от МРРБ.

– Акционерите протестират, че не са раздавани дивиденти?
– Когато си в приватизация, раздаваш дивиденти, ако има продажби. Дивиденти в последните години не са раздавани, защото на господата собственици ние продадохме земята под обектите разсрочено за 7 години като прехвърлихме собствеността още през първата година. Което означава, че тази земя е изписана и няма как от нея да реализираме печалба за дивиденти.
Друг е въпросът, че собствениците не се издължават редовно по вноските. Налага се да завеждаме дела, да вадим изпълнителни листи, да описваме имущество и т.н.

– Сред обвиненията, които отправят собствениците е и това, че са продавани парцели без търгове?
– На търг не сме продавали само парцелите за озеленяване. Тях сме ги давали към съответния собственик на хотел и то за озеленяване. Така е записано и в нотариалния акт.
Друг е въпросът, че на тези площи самите собственици направиха базари или ги използваха за увеличаване на хотелската площ. Намерили са начин да променят предназначението.
Освен това дружеството е търговско и дали ще бъде на търг, конкурс или чрез оферти, всички продажби са законни. При нас това се решава от Агенцията по приватизация. Ние сме под двоен контрол – Съветът на директорите и Агенцията за приватизация и за всеки продаден парцел решението е тяхно.

– Правени ли са нефункционални ремонти, които са дадени на фирми без конкурс?
– Всички ремонти са преговаряни на базата на оферти, както е по закон на едно търговско дружество. Ние не сме община. Поддържането на инфраструктурата го правим с фирмите, които я изградиха. Те имаха гаранционен период, след който продължават поддръжката.
Естествено, че ще предпочетем да поддържа този, който е изградил, тъй като знае за какво става въпрос.
Ако става въпрос за спорния хотел „Кристал”, той бе продаден на петата година след основния ремонт.
Съюзът на собствениците искаше да го купи и ние го предложихме за продажба за 2 млн лева. На търга обаче не се яви никой, тъй като хотелът се намира в зона Запад и общината го е отрязала, когато е правила ЗРП. Този, който го вземе и събори, няма да може да реализира същия брой легла, които имаше и за които бе и данъчната оценка.
Ползвахме го ние като хотел две години и когато се застрои цялата база в курорта и той остана с най-ниската категория, направихме го на общежитие. После бе изработен архитектурен проект за обособяване на стаите в апартаменти и го продадохме на наемателите с проекта, без да го реализираме ние, като реализирахме за дружеството приход от 4,5 млн лева.

– Недоволства предизвикват паркингите и паяците, защо?
–Пробвахме две години да даваме паркингите под наем, дори едната година ги дадохме след конкурс. На практика за паркиране се ползват общите площи в курорта, но не и паркингите и по тази причина всички се отказаха и сега ги стопанисва дружеството.
Паяците също са наша инициатива, дали сме на фирма за определена сума да извършва тази дейност. Иначе трябва да назначим хора. А ние не сме община и не събираме данъци.
Практически комплексът не е проектиран за автотуристи. Той обслужва хотелите по договор. За автотуристи са реализирани 8 външни паркинги. Затова има и пропускателен режим.
Когато собствениците са купували хотелите, мястото е функционирало по този начин, според плана. И в приватизационните договори е отразено точно това предназначение на обекта. А тяхното задължение е реконструкция и модернизация с цел повишаване на туристическия продукт. Т.е. хотелите са продавани, за да функционира целият комплекс като един организъм, но не като град, а като курортен комплекс.
Никъде в застроителния план няма разрешение за строителство на апартаменти. Това е реализирано допълнително по искане на собственика. Оформят се жилищни сгради, които вече имат необходимост от паркинги. Но собствениците не правят паркинг, а плътно застрояване.
Не ние нарушаваме застроителния план. Затова се говори против паяците. Защото дори на членовете на УС на Съюза на собствениците хотелите са обсебили плътно тези площи. И те реализират паркирането на улиците на АД-то.
Ако има пропускателен режим и ако собствениците плащат инфраструктурни такси – добре, да ползват целите улици. Но когато не плащат нищо, не виждам защо имат претенции?
И защо трябва да направят платен паркинг, както председателката на съюза Елена Иванова – платен паркинг на улицата на АД-то. И сложи пропускателна бариера на собствения си хотел на улицата на АД-то.

– Това ли са „скандалите на десетилетието”, които тресат „Слънчев бряг”?
– Съюзът на собствениците поведе война с АД-то в момента, в който ние разбрахме, че Елена Иванова се е свързала незаконно към промишления водопровод. И когато изискахме 800 лева, както е по закон, тогава се започна: падна пропускателния режим, направиха се частни бариери и паркинги. Тогава ние направихме SMS-паркиране, но пак ни атакуват. Е, какво трябва да направим? Това, което е на държавното АД, да го ползват всички, защото им се полага без пари?
Улиците в „Слънчев бряг” никога не са били общински. От 1970-та година има Генерален план и улиците са държавни. В зона Запад – да. През 1992 г., когато се прави актуализация на ЗРП, тогавашният кмет Андрей Сариев не коментира, че източната зона не е на АД-то и на държавата.
Община Несебър актува само зелените площи. И след като ние вземахме решение да продаваме нерегламентираните парцели, те ги актуваха като публични. Тогава не актуваха улиците, алеите и тротоарите, защото ние по същото време ги правехме. Ако ги бяха актували, трябваше да ги възстановят те.
Затова актуваха само озеленяването. Чакаха да направим улиците и тогава да ги актуват. Възразихме чрез тогавашния областен управител, а общината обжалва пред ВАС и загуби делото.
Улиците са вписани през 1973 г. в капитала на „Балкантурист”, а в капитала на новото АД – от 1996 г.
Скандалите са най-вече поради това, че ръководството на „Слънчев бряг” АД не опрости дължимите суми на 21 собственици за земя, инфраструктура и всичко останало.
Тези хора дължат на държавата около милион лева. И когато те забавяха плащанията през годините, ние проявявахме разбиране и подписвахме споразумения за разсрочване. Но след като получихме санкция от Агенцията по приходите, че не сме банкова институция и независимо, че плащаме лихви, те са длъжни да си издължават вноските, тръгнахме към изваждане на изпълнителни листи. Основният проблем е този – че събираме сумите, че има изпълнителни листи на определени хора, че завеждаме дела и си търсим дължимите суми.
Проблем е, че не правим разграничение между управителни органи на Съюза на собствениците и останалите хора. А аз определено мисля, че когато има някакъв законен норматив, всички сме еднакви.
Продължават да се правят проверки. И те установяват, че документите са изрядни. Нека да се проверява. Но ако някои хора искат да получават подаръци от държавата и привличат за съюзници на своя страна собственици с нарушения, тогава нещата се изкористяват.

– Каква ще е според вас съдбата на инфраструктурата – продажба или подаряване на Община Несебър?
– Инфраструктурата и общото развитие на комплекса Слънчев бряг като най-голям комплекс на територията на България, без да омаловажавам значението и на останалите комплекси, защото всички дават визията на българския туризъм, не трябва да бъдат в частни или в местни ръце. Защото жителите на община Несебър са 23 000, а леглата само в източната част на курорта са около 100 000. Виждаме каква огромна е разликата.
За мен инфраструктурата трябва да бъде държавна политика. Да се управлява от Министерство на икономиката, енергетиката и респективно от туризма, като се финансират тези дейности от туристическата такса, която се събира от общината чрез държавния бюджет. Което законово е абсолютно допустимо. И има възможност елементите на инфраструктурата да бъдат собственост на държавата като се обезщетят миноритарните акционери само с възможностите на дружеството, без държавата ефективно да вади средства за това.
Това наше предложение е точно с цел да не посрещнем сезона на тъмно и мръсно. То е депозирано в Министерство на икономиката и енергетиката на 7 октомври. Становище не сме получили. Явно, че собствениците на хотели, съвместно с общината, виждат нещата по друг начин.
Не считам, че бизнесът трябва да участва в управлението на инфраструктурата, тъй като всеки бизнес си има собствени интереси и е лично заинтересован. Тук трябва да действа независима страна, каквато се явява държавата.
Редно е министерството да отстоява интересите си, а не интересите на общината.

– Вместо това министерството иска смяна на ръководството на курорта. От близо 20 години непосредствено преди всеки сезон има някакви колизии, вместо всички да са ангажирани с туризма, тази година не направи изключение?
– Никога не съм се притеснявала да казвам истината в очите. Преди се пишеха доноси, а сега се оказва натиск, за да бъде подарена инфраструктурата. Проверките показаха, че доносите са безпочвени. Готова съм за всякакви проверки, стига да се огласяват резултатите от тях. Смяната на Съвета на директорите няма да промени закона и естественото развитие на това, което трябва да се случва в туризма. Това, че местната власт управлява този комплекс, в този вид, доказва докъде стигнахме – от възможността да бъдем един средностатистически много добър курорт, станахме един средностатистически битпазар.
Това е точно, защото сме управлявани от местната власт. Защото собствениците на територии в Слънчев бряг решават, че те трябва да кажат каква да е стратегията за развитие на туризма като цяло. А това е погрешно. Държавата определя стратегия, а частникът развива своя бизнес, съгласно тази стратегия. Защото само в „Слънчев бряг” има 201 хотелиери. Ако всеки започне да дърпа чергата към собствения си хотел, няма да има развитие.
Не е важно дали този сезон ще започне с ново ръководство. По-важно е с каква цел идва то и какви са възможностите му да реализира сезона.
Ако ние не бяхме вложили средства в инфраструктура, нито един обект нямаше да функционера така, както функционира в момента.
Туристите говорят за България като за една обща дестинация, а не за отделен курортен обект и е много важно продуктът като цяло да е добър. Важно е какво ще се случи оттук-нататък.
На кръглата маса в петък се взема решение експертна комисия при областния управител да решава проблемите с инфраструктурата на Слънчев бряг.
Много бих искала комисията да види опита на други места, за да могат собствениците в Слънчев бряг да оценят какво имат. И да го ползват по предназначение, а не за задоволяване на лични амбиции и за преодоляване на лични неуспехи в бизнеса, които са започнали, без да имат необходимата квалификация.

– Каква е прогнозата ви за сезон 2010?
– Добра. Въпреки всичко, туристи продължават да идват...

Автор: Румяна Емануилиду, в-к „Фактор”

В категории: Събития

Сподели:

Коментари

0 коментара

Добави коментар

Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

"Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър.
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес неговите потомци.
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм. Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник, Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер!
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община.
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня.
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър


Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”:

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм. Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели.

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин. По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър

Най-четените