Представата за Несебър като вечност

Nessebarmedia.com

За нас

Контакти

IN MEMORIAM

ИЗПРАТИ НОВИНА

Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие

Представата за Несебър като вечност

08 Февруари 2009, Неделя

За Несебър е писано много.На времето Айнщайн беше писал: “Три неща ми дават пред става за вечността: “Звездите,”Дон Кихот” и “Престъпление и наказание”.Така е,но не съв сем.Защотото той
просто не е имал възможност да посети Несебър.А едва ли човек, който е посещавал този град може да отрече неговата изключителност.Така е и с нас.Познаваме Несебър от много години,но все още продължа ваме да правим открития в неговия свят.И знаем,че ще продължават,докато сме живи. Ся каш сме намерили града,за който нашата вътрешна светлина никога няма да угасне.В същ ност, малцина познават този град добре,но затова пък повечето имат съвсем определено мнение за него.И представите за Несебър като световно значим град са винаги категорич ни,макар и противоречиви.А истината за него,която никога не е по средата,
нито в крайностите,може би се съдържа тъкмо в съвкупността от тези противоречиви представи.
Познаваме Несебър от много години.Струва ни се,че добре познаваме и неговите жи тели.Нееднократно сме влизали и пребивавали в техния град,понякога кратко,понякога за по-дълго време,служебно,а и поради други слабости.Слушали сме ги как говорят, вижда ли сме ги как изглеждат,как и къде ходят,и сме се опитвали да проникнем в мислите им,в произхода на техните закони,навици и предразсъдъци. Днес всичко виждаме сякаш по-добре,всичко е по-близко,по-ясно и по-разбираемо. Или почти всичко.Защото все пак,общуването с несебърчани прави нас хората от сушата-други хора.В първия миг ни се струва,че нещо малко се е променило.Нещо малко наоколо и почти нищо - у нас самите.Но дори начинът по който спим и си почиваме вече не е същият,както и естеството на нашите сънища.Елементите на море то,които непрекъснато попиваме в себе си с храната,с питието,с дишането ни,ни променят като къща,в която от тавана до мазето се върши голямо чистене,и бавно и неусетно сякаш неразбираемо преображение.Чувстваме необходимост да променим някоя дума в говора си или да променим дължината на някоя сричка,
пригаждайки се към новия ритъм на говора около нас.Твърде скоро обаче започваме да чувстваме върху и у себе си настъп ващите промени.Това е така,защото Несебър просто е навлязъл и продължава да навлиза в живота ни. Все пак трябва ли днес все още да се пише за Несебър?Най-напред защото всичко е казано вече за него.Би могло само да се преповтаря.Така е ,но не съвсем,защото възторгът от Несебър не може
да бъде изчерпан.Защото образите и нещата на този град те привличат и те държат по онзи магически начин не с това,че ги желаеш,или са ти нужни,а заради чувствата,които извикват и мислите,които могат да породят.А и едва ли могат да се осъзнаят докрай неописуемата хармония на връзките при общуването с морето,със спокойните и бурните вълни,носещи в себе си слънцето и вятъра,светлината и сенките,отражението на брега, нашите образи и сивкавото бяло на чайките.Разбира се,възприемането на морето не може да се принизи до печалните средства за очовечаване чрез символите на сухоземното мислене,макар че те никога не могат да се превъзмогнат докрай.
Земните морета и безбрежният вътрешен океан у всеки от нас са непреодолими.Но на брега на стария град човек придобива удивителното усещане за освободеност от всички земни връзки до такава степен,че всичко останало изгубва своето значение.Мисълта му става по-бавна,сякаш по-рядко се появява,но затова пък е по-фина и по-остра. Когато човек се вгледа по-внимателно в къщите на Несебър,прилепени към брега и навътре в него,скупчени и надвесени една над друга, не може да не забележи натрапчивостта
и не може да не се учуди от сходството на форми и тъждествеността във всичко.По целия бряг на Несебър се повтаря една и съща картина-по облик,цвят и мирис.Всичко е еднакво-от смокините и кипарисите в дворовете,до птиците във въздуха и рибите в морето.Няма възможност,ни вероятност тази тъждественост някъде да изневери,някоя форма да се изроди.
Във всичко личи свободна ,неподправена еднаквост,но няма и следа от отегчително еднообразие.И природата и хората изненадват всеки миг с безкрайна променливост и богати разновидности на еднаквите в основата си форми.Строи се по един и същи начин, ражда се и се живее сходно.Когато се вгледаме по-отблизо виждаме само един единствен неразплитаем възел от редуващи се раждания,стареене и изчезване на еднакви образи и появи,но всичко това съставлява един ственият и непресъхващ извор на живота в Несебър. Живот,в който личи постоянния стре меж на града да остане такъв, какъвто е,а освен това,доколкото може,да влияе на всичко около себе си.
Малък и все пак силен и издържлив е този град,стреми се да се съхрани и запази колкото може по-дълго,но и да се докосва постоянно до света,да се свързва и отдава на всички,които го посещават.А несебърчани,какви хора са те?Очевидно,от оня особен вид земноводни,труден за класифициране.Това може да се установи през всички сезони.Цели поколения са живели и на сушата,и в морето,и техният начин на мислене,техният говоро и всичко,което правят за себе си и около себе си-всичко това е станало двойнствено и двусмислено.На всичко са способни: плуват и се гмуркат,тичат и се катерят,само дето не летят,дишат с дробове,но и с хриле,а когато потрябва,могат и да не дишат.Превръщат се във всичко и се наричат как ли не,
и все пак успяват да си останат такива,каквито са.Узрели са за всичко.Когато ги погледнеш, всичко по тях е силно и мощно, подредено и красиво,и все пак някак си колебливо, неуловимо и неразбираемо.Най-трайното което имат е колебливата стойност на парите им.В тях единствено не ще се излъжат и не ще ги излъжат.За тях те са постоянство на всички неща и отношения.Те знаят,че и парите не са еднакви.Защото в същност,
стойността на един лев зависи между другото и от това в чии ръце се намира.Всичко останало у тях е такова,че може да бъде,но може и да не бъде.Всичко може да се промени с думи,да се заличи от живота и отново да се върне в него. Трайността се утвърждава със закони,но несебърчани сякаш не винаги си дават сметка,че тези закони са постоянно в служба на приспособяването на променливата действителност.А променливостта е принципът на този живот,основан на двата елемента-земята и водата.И когато някой местен жител те убеждава в нещо,никога не знаеш дали говори като човек от сушата или от морето. Все пак интересни са тези несебърчани.С единия крак на сушата,а с другия
-на водата,с малко усилия достигат далеч напред.В началото всичко това е изглеждало опасно и невероятно,но сетне се е видяло,че и така може да се живее,и то дълго и добре. Днес, несебърчани са богати и прочути,уважавани и горди с това уважение,но какво стру ва всичко това,след като твърде скъпо са го платили.За да се съхранят и да бъдат онова, което са и което мислят,че са,трябвало е да трупат,и то бързо и непрекъснато,както дишат. Всичко знаят и всичко имат,но всичко това рано или късно е трябвало да послужи на печа лбата.Тя им е станала втора природа.Да мислиш-за тях означава да мислиш за печалба.И тази мисъл с времето е навлязла в най-съкровените им желания и постъпки,в техните любови и омрази,в техните сънища и въжделения.
Можеш всичко да направиш за да ги приближиш: и да купиш къща на скъпа и прескъпа цена,и да станеш гражданин на града им,и да възприемеш техните правила на поведение, да имитираш говора им,но да станеш като тях не можеш.Защото едва когато постигнеш всичко това,виждаш колко много има от теб до тях.Защото те черпят от голямата солена вода и непоносимата слънчева жар
някаква магическа сила и чаровна лекота,които не могат нито да се купят,нито да се научат,като че се продали някаква невидима скъпоценна част от себе си на морето и на тази цена да купили житейски блясък,гъвкави движения и красиви форми,навсякъде и във всичко,веднъж и завинаги.И всичко това,без напрягане,красиво и според правилата.Красиво и без напрягане,така се държат и преминават през живота несебърчани.Щедър и разточителен е градът им,така че човек като го гледа не може да не се запита,как съществува и докога ще може така?В същ ност,
този въпрос е излишен, защото “докога” не съществува,също както и “докъде”,отнасящи се за Несебър.Този град край морето е на прага на открития свят.Местоположението му го е обрекло на брега и благоволението на морето.Може би заради това хората тук знаят много повече неща,които ние не знаем,и могат неща,които ние не можем.
Самото излизане на морския бряг при Несебър създава илюзията,за пътуване към съвършенството.Може би защото добиваме възможност да се докоснем до вечността. Колкото до морето,то може би е вярно единствено
в строгите абстракции
на географските карти.Но дали именно природните особености на този необикновен крайбрежен град не ни карат да надценяваме онова,което морето великолепно затваря в своята меняща се рамка.
Въобще излизането на морето е по-голяма авантюра,отколкото човек допуска със свое то сухоземно мислене.А красотата на Несебър?Без съмнение тя е четвъртото нещо,което ми дава представа за вечността,би написал Айнщайн.Тя не винаги може да се възприеме изведнъж,но и не може да не те привлече.

Максим МОМЧИЛОВ

В категории: Слънчев бряг прес

Сподели:

Коментари

0 коментара

Добави коментар

Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

"Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър.
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес неговите потомци.
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм. Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник, Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер!
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община.
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня.
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър


Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”:

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм. Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели.

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин. По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър

Най-четените