-
-
Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
-
“КОРУПЦИЯТА Е ДРУГОТО ИМЕ ЗА ЕСЕННИЯ СЕЗОН НА ЕДИН НАРОД” /Ницше/,
”КОРУПЦИЯТА Е СМАЗОЧНОТО МАСЛО НА ДЕМОКРАЦИЯТА ” /Сенека/*
Мисълта на Сенека Млади е изказана в началото на новото летоброене в “Нравствени писма до Луцилий”, а на Ницше през 1882 година в книгата му “Веселата наука”.Делят ги повече от 1800 години.И през този период обаче,и в днешно време, дебатът за корупцията,нейната същност и проявление и съпоставянето им периодично се възобновява в дневния ред на обществото.И не само в Италия и Германия.Очевидно, нито едно общество,през нито един исторически период, не са били защитени от нея. Като явление и деяние тя е многоаспектна и затова се налага преди да разсъждаваме за корупцията да определим нейното смислово значение.
В буквален превод: coruptio от латински означава разваленост,изхабеност, лошо състояние,а второто й значение е: лъжливост,разваляне,подкупност.С други думи, корупция означава преди всичко разваляне и лошо състояние и едва след това
подкупване,но не просто подкупване,а водещо до развала,до разяждане и лъжливост. Все още обаче няма едино и единственно определение за корупцията,за което може да се каже: «Ето това е корупцията».От многобройните дефиниции и описателни констатации все пак могат да се отделят три групи определения,а именно:първо определение,покриващо в най-голяма степен обществените представи на явлението, т.е.общоприетите схващания на равнището на ежедневното мислене и общо употребявания език: «Антиобщественно явление,характеризиращо се с морална поквара на личността или социална група и с противозаконно използване на служебно или друго положение за получаване на противозаконна облага.Най-ярката проява на корупция е подкупът».Второ определение,изградено върху:»Злоупотреба с държавна длъжност за лична изгода» и трето определение:”Злоупотреба с власт”-икономическа, политическа и административна,която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правата и законните интереси на личността,на конкретната общност или на цялото общество».
И в трите групи определения липсват «уравненията»: корупция = смазочно масло и корупция = есенен сезон.Извън контекста ,на пръв поглед проблемът изглежда фразеологичен.Но изясняването на съдържанието на тези «уравнения» няма как да стане без тяхната съпоставимост не толкова и не само за времето и мястото, когато са били изказани като констатация,а и с проекция към българската обществена действителност от близкото минало и към съвременността.
“Корупцията е смазочното масло на демокрацията”,тази мисъл на Луций Аней Сенека Млади е изказана през втората половина на І век от новото летоброене. Роденият в римската провинция Кордоба Сенека е философ,поет и прозаик,талантлив оратор,виден политически и държавен деец,основател и пропагандатор на римската стоическа философия.Занимавал се е с адвокатска дейност,бил е заточен на остров Корсика, по-късно е освободен,става възпитател на бъдещия император Нерон и се превръща в един от най-богатите римляни.Тази негова мисъл се е превърнала в крилата фраза,но какво му дава основание да я формулира?
Отговорът на този въпрос не произтича изцяло от определенията за корупция с днешна дата,а от съществуващите форми на корупция и механизмите за тяхното осъществяване в Рим от онази епоха.Тогава корупцията,бакшишите и клиентелите са навсякъде.И най-малката обществена служба /militia/,тази на писар в съда или на обикновена охрана,се продава от стария титуляр на следващия кандидат,тъй като това е вид рента,която носи бакшиши.Освен това новодошлият трябва да даде немалък бакшиш /sportula/ на своя началник на канцелария.А най-висшите сановници, назначени от императора, са «задължени» да внесат по-голямата част от бакшишите в императорската хазна.Препоръките за назначение /suffragia / също са обект на покупко-продажба от търговски посредници/proxenetae/,специализирани в спогодбите за клиентелата /amicitiae /.Към бакшишите би трябвало да се прибавят и изнудванията
на върхушката.И всичко това се прави в името на управляващата каста,когато демокрацията се осъществява под формата на републиканско управление,преминаващо в държавно устройство с монархически елементи.
Бакшишите до такава степен се превърнали в “смазочното масло на демокрацията”, че се стигнало до там да бъдат официално определени с фиксирана цена за всеки вид услуга и обявени с ценоразпис в канцелариите.Изобщо административната система в древния Рим само по име съответства на това,което днес възприемаме като администрация,тя си е била своеобразна форма на рекет,прилагана при назначения за избрани длъжности,събиране на данъци,осигуряване на клиентела и избор на сенатори и пълководци.За отбелязване е,че знатните римляни не разграничавали отчетливо обществените длъжности от личния сан,и държавните средства от личната кесия. ”Давам, за да ми дадеш” се превърнал в един от основните житейски принципи.
Живеейки в тази среда,благодарение на високия си обществен и властови статус Сенека се облагодетелствал от нея.В същото време изповядвал принципите на стоицизма.Заради което пък стигал до противоречие с хората от знатния си кръг,към който принадлежал.В тази среда се ражда и мисълта за корупцията като смазочно масло на демокрацията,превърнала се в крилата фраза през вековете.
Каква е връзката на тази фраза с мисълта на Фридрих Ницше,изказана 1800 години по-късно в книгата му “Веселата наука”: “Корупцията е другото име за есенния сезон на един народ”.
На пръв поглед пряка връзка няма.Мисълта на Ницше-един от световните мислители на ХІХ век,без които не можем да си представим модерната цивилизация,се възприема като умозрителна и откъсната от действителността.Както го е мислил,така и го е написал.Но както мисълта,с която завършва фрагмента за корупцията във “Веселата наука”,така и целият му текст,са доказателство,че стилът на Ницше лесно поражда неразбиране от употребата на метафори,симулативни техники,хиперболи-всичко това улеснява разбирането на понятията му по начин,който той може би не е предвидил.А и в случая не мисля,че допускането,че можем да знаем със сигурност, какво е имал предвид,изобщо има смисъл.
Все пак,ако обърнем поглед към началото на фрагмента за корупцията,ще установим,че за разлика от Сенека,той я възприема като необходимо състояние на обществото “от време на време” в което тя се проявява като “суеверие, израз на второразредно свободомислие”.Според Ницше корумпираните личности са остроумни и злоезични.Те знаят,че освен камата и нападението съществуват и други начини за убийство.Знаят също,че хората вярват на всичко казано добре.Това е обосновано и от Сенека.В периода на корупция бъдещето е несигурно,пише Ницше,и човек живее ден за ден.В едно душевно състояние,с което ще се справят лесно всички съблазнители,защото всеки е готов да бъде съблазнен и подкупен само “за днес”,като си запазва право да разполага с бъдещето и добродетелта.
Текстът на мисълта «Корупцията е само оскърбителна дума за есенното време наедин народ» е финален за фрагмента,посветен на корупцията.Но той е предхождан от друг текст: «Във времена на корупция ябълките падат от дървото,имам предвид индивидите,носителите на семето на бъдещето,създателите на духовната колонизация и новоосноваването на държавни и обществени съюзи».
Точно какво е имал предвид Ницше вероятно може да каже само някой от тълкувателите на архива му във Ваймар.Аз смятам,че за корупцията няма сезони.И, че тя е оскърбителна през всички сезони за един народ.Мисля,че от контекста на написаното може да се направи и извода,че в периоди на корупция най-много жертви дават духовните водачи на обществото,личностите-носители на духовен напредък.И тези загуби не са само в национален план,а и имат и международно значение за духовната колонизация на международната общност.
Преодолима ли е корупцията в днешно време,2000 години след Сенека и близо 130 след Ницше?Според Сенека корупцията е човешки порок,който не е продукт на своето време.Казал го е от височината на изключителния статус, който заема във върхушката на римското общество и житейската си съдба.Съвременни български изследователи смятат,че корупцията е своеобразен вирус,който живее и в индивида и в обществото и се проявява при отслабването на “имунната” им система,т.е. при влошаване на социалния и политически морал,законност и ред,при икономически и военни кризи и особено открояващо се-при преход,когато съществуват условия за проявяването на всичките изброени причини едновременно.Налага се изводът,че нито едно общество не е било защитено от нея.Приема се,че едно “скромно” равнище на корупция съществува във всяка държавна организация,независимо от нейния вид.И докато тя е в тези граници на “скромност” се смята за “човешки порок”,за отделна проява на отклонение и с нея се бори наказателното право-подходящо и ефективно средство за защита на обществото.
При една ретроспекция за корените на ранната българска корупция може да установи,че те са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Корупцията е част от “естествения ред” в Османската империя,аналогично на Римската. Ръкополагането на висши духовници става след като те плащат на централната власт и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума.Бакшишът и рушветът трайно се преплитат в българската икономическа и социална култура и по чисто български канали.Описани са случаи,когато чорбаджии от онова време изпаднали във финансови затруднения, са ставали инициатори за постройка на черква или училище с тайната надежда,че това ще им даде възможност да се “омажат малко” с общите пари и да закрепят положението си.
След Освобождението в България се установява един корумпиран и клиентелистки политически модел,при който политическите партии носят отделни характеристики на организации от мафиотски тип.Ориенталските навици се развиват като втора природа на българската административна машина,като голям брой от държавните и общински служители доброволно се оставят да бъдат корумпирани от властта.
Докато в Османската империя българите са имали ограничен достъп до длъжности в управлението,след Освобождението чиновничеството се развихря.То вече е в позиция не само да дава подкупи,но и да приема.Броят на държавните и общински служители се увеличава в геометрична прогресия.Ловките политикани бързо усещат значението на чиновническите постове,които могат да се използват като награда за най-заслужилите партийни активисти.Държавните и общински служби стават важна част,а може би и най-важната,от бакшиша,който всяко ново правителство раздава на привържениците си.
Според статистиката в края на ХІХ век България изпреварва по брой чиновници на глава от населението дори страни с утвърдени бюрократични традиции.Към 1899 година в България на 1 000 население по различни изчисления се падат между 10 и 12 чиновници.За сравнение в Германия съотношението е 5 на 1 000.Несигурността и политическата зависимост на държавните чиновници пораждат корупция,която все повече се разраства.Това е така,защото временното пребиваване на даден пост и явната заплаха от политически мотивирано предложение дават тласък към осигуряване битието /чрез корупция/ за времето на неизбежната “опозиционна” безработица.
Времената се менят,но казаното от Сенека и Ницше,за “смазочното масло” и “съблaзняването” е валидно и за днешния ден.Корумпираната среда си остава,само играчите се сменят.Един вицепремиер придоби популярност като “Мистър 10 %”, станаха известни “обръчите от фирми” около една или друга партия,заредиха се верижни оставки на магистрати, попаднали в тефтерчето на Красьо Черния.
След влизането ни в Европейския съюз корупционните практики станаха обект на по-ситемно и по-последователно преследване.Осъдените обаче са незначителен брой.С нарастването на този брой обаче ще нарастне и оптимизма в обществото.Та нали в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век Швеция е била най-корумпираната държава в Европа?Двеста години по-късно тя е една от “най-чистите” страни.Този пример може да бъде заразителен и за България.
Георги МОМЧИЛОВ, 3-курсник в Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” е възпитаник на ГПНЕ «Гьоте”- град Бургас
*Есето е отличено с втора награда в Националния студенстски конкурс ,организиран от СНЦ «Ego Politiko pro bono publiko» под патронажа на Кристиан Вигенин - депутат в Европейския парламент
Коментари
Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър
Анкета
