• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Чудесата на Света Богородица в Несебър

Църквата „Св.Успение Богородично”
Сподели:
05 Август 2019, Понеделник

125 години църква „Свето Успение Богородично”- Несебър. Легенди, история и факти за чудесата на Света Богородица в Несебър, представени по един уникален начин от несебърския журналист Максим Момчилов, чрез разказа на Донка Димитрова Чолакова за преданията през годините от майка на дъщеря до наши дни…

     
Много, много са чудесата на Света Богородица, майката на нашия спасител Иисус Христос. Много е писано за нея, за живота й и за чудесата, които Тя е правила. Много често слушаме да се говори между християните, как някой е бил болен или в беда и щом се е помолил на Божията майка или Я е призовал в молитвите си, Тя веднага му е помогнала – вдигнала го е от болестта, избавила го е от бедата му. Това е ръкописното написано от Донка Димитрова Чолакова. Полученият текст ми беше  представен по-късно. Тя, грешната, недостойната божия рабиня искаше да представи написаното за чудесата на Божията майка, случили се, в малкия старинен и романтичен черноморски град Несебър. Нито съм писател или някакъв учен, недостойна съм пише Чолакова, но нещо отвътре, от сърцето ми ме кара да запиша някои неща, които разправят стари благочестиви жени.  Най-напред Чолакова започва с разказа на старата 94- годишна, скромна, благочестива, дълбоко религиозна сестра, на име Малама Николова Пилич. Тя е гъркиня, родена е тук в град Несебър от добри, благочестиви родители. Тя ми е разказвала това, което е слушала от майка си, дъщерята на Хаджи Зафир, госпожа Евламбия.Ръкописното е написаното от 1972 г.
                                                                                                     
Максим МОМЧИЛОВ

 
1… Имало е тук в Месамбрия една стара монахиня камбур /прегърбена/, дошла отдалече и пренесла една много стара дървена икона с образа на нашата майка Света Богородица. Донесла я тя от град Мегара – Гърция. Иконата си е била нейна на монахинята и тя винаги през целия си живот се е молела на Нея. Минал живота и тих, и дошъл края на земния й живот. Починала монахинята тихо, кротко. Погребали я месемврийци, тъй като не е имало тук нейни близки хора. След това тогавашните управници на града се събрали в дома й и събрали всичките й вещи заедно и иконата с образа на Божията Майка, сложили ги в един сандък, затворили го, запечатали го с червен восък. И си казали, ако някой ден дойдат някои роднини на тази монахиня, този сандък с вещите й да им се даде.
По това време тук на северния бряг на Несебър , където сега е издигнат този голям величествен храм в чест на Света Богородица тогава е: било училищен двор. Имало е училище и палавниците на Месембрия са се учили тук. Точно по средата на храма (тогава двор), е имало дърво бъз. И един ден, децата играейки, забелязали, че в това дърво между клоните има някаква икона. Децата се почудили защо е тая икона тук и побягнали, та казали на учителите си. Дошли учителите им при дървото, гледат – наистина икона има. Отишли, та обадили на свещениците и на черковните настоятели. Дошли и те, и те се чудят, от къде е дошла тая свята икона с образа на Божията Майка?
Имали са те много икони, но църквите с образи на Бога, Света Богородица и на други светии. Но това им било най-чудно, че тази икона не е от техните, и се чудили от къде е дошла.Тогава някой се сетил, че подобна такава икона е имала монахинята, която е умряла, а иконата ѝ е запечатана в сандъка, с другите ѝ вещи. Даже някои настоявали, че тя е същата икона.                                                                                                                       

2.Отиват всички при сандъка и гледат там той си е запечатан с восъка, както са го направили не е пипнат. Със съдействие на общината разпечатват сандъка, и о,чудо!  Иконата я няма между вещите. Тя е излязла от сандъка по чудо, без да повреди печатите.                                                                                                                                                                                                                                                        
3.Тогава са се събрали свещеници, народ с хоругви, с песнопения, всички със свещи в ръце. Едва, едва я свалили от дървото. Много трудно я свалили и с големи почести, по най-тържествен начин са я пренесли църквицата Свети Георги, която е била на източния бряг на Несебър.
От тогава вярващите християни в Месамбрия пък и от околните градове и села са започнали да я почитат като чудотворна . И наистина този свят образ на Божията Майка е вършил чудеса. Кой с каквато просба се е обръщал с гореща молитва към този свят образ на Божията майка получавал каквато поиска. Лекували са се болни от разни болести, получавали са изцерение. Но предимно нервно болни, даже луди са идвали тук и са се изцерявали.                                                                                                                                       

4.Дошло е тежко време за острова – град Месамбрия. Той е бил населен тогава с гръцко християнско население. Но турци завоеватели дошли от някъде и решили да го превземат. Дошли те, но тогава на острова е бил заграден с високи стени и се затварял с големи порти. Даже и в мирно време портите вечер ги заключвали. Затворили са месемврийци и премирали от страх. А турците оттатък провлака са разположили на шатри. Виждала се войската им, конете им. Лъщяли ятаганите им на слънцето и от града, от къщите са виждало как ги лъскат и ги точат. Чакали турците дано се отворят портите и да им се преградят християните. Но градът, като че запустял. Всички се изпокрили, кой ще иде да се предаде на смърт. Събрали са те всички по къщите си и всичко тихо произнасяли молитви към Бога и към св. Богородица. Горещи се молели те, Бог да ги запази и избави от смъртта и от потурчване. Имало е опасност да измрат гладни и жадни. Тогава не са имали вода за пиене в града, а са я носели от вън.
И тъкмо, на който  ден турците са се канили вече да нападат града и е сила да влязат вътре през нощта на най-големия им началник – пашата, който и предвождал, конят полудял. Любимият му кон, е който може би много битки е извършил, е който може би е можел да превземе и Месамбрия, да сгази, да тъпче християните и с  ятагана си да коли деца, жени, мъже, немощни старци.Но молитвата, сърдечната молитва, на християните тихо произнасяли от много устни в тях минути, часове отправяна към Бога и Божията майка направо чудо! Полудял коня на пълководеца! Той е безсилен! Все едно без крака. Та нали той с коня си е той верен другар и помощник щеше да избяга?  Па той и в мирно време му е толкова необходимо пък и много любим! Пълководецът – пашата е в отчаяние, войската в паника. Един – ординарец е убит от коня, втори пращаш да го оседлава, коня и него убива на място.А тук отвътре стените в града, населението примира от страх. Плачат, молят се, пробват се едни-други и чакат смъртта си.

5.Часовоите отвътре портите чуват, че неприятелските войски отвън  турците, да отворят месемврийците портите, защото голяма бела ще сполетяла. Любимият кон на пашата е полудял. Никой не можел да се доближиш до него, нищо господарят му, нищо – ординарците му, ритал, скачал, убивал, който се доближи до него.Ако имали някоя баба от християните, която да знае да бае, то нека излезе, да дойде за да излекува коня на пашата, казвали те.

6.Часовоите мълчали, страхували са да не би това да е измама. Но ония отвън настоявали, че не лъжат. Тогава един стар човек казал „Аз съм много стар и без друго, скоро ще умра, та пуснете ме да изляза, да отида при турците, да видя дали това е истина. И ако наистина коня на пашата е полудял, то аз ще и му кажа, че нямаме баба да знае да бае, но имаме чудотворен образ на света Богородица, който прави чудеса. Лекува разни болести на хора, които с вяра отиват при нея. Пък може и конят му да се излекува.“

7.Плакали близките му на този стар човек, не го пускали, но той казал, че е по-добре един човек да умре, от колкото да влязат в града и да избият всичките. Отишъл той при тях и наистина, видял с очите си, че наистина коня е полудял. И убил двама войници ординарци, които са помъчили да го укротят и да го оседлят. Представил се той при пашата, обяснил му всичко за чудотворната икона, казал му, че много хора болни, луди са изцеряват щом като техни близки със силна вяра ги водят при Чудотворната икона.

8.Тогава началникът на турските пълчища казал: „Ако коня ми оздравее, аз подарявам живота на християните, ще се върна назад без да ви сторя нищо лошо.“След това с големи трудности завързала с бримки, с дървета отстрани, полудялото животно, довели го в града, закарали го до църквицата „Св. Георги Големи“, където се намирала Чудотворната икона, обиколили с коня 3 пъти църквата, и го вързали отвън за халките на църковната врата. И конят постепенно се умирил, не скачал, оздравял.                            
И о, чудо! Конят така се укротил, че станал кротък  като агне. Вече всеки до него непознат можел свободно да се доближи до него и да го пипа, да го милва…

9.Когато върнали коня на пашата здрав и читав, пашата много, много се зарадвал и извикал: „Харизвам живота на християните“. След това бръкнал в пояса си и извадил чашата /филджана/си, с която пиел кафе, напълнил я  със златни и сребърни монети дал я на месемврийците и казал:  „Да се посребри и позлати тази икона“. В същото време извикал един негов приближен подчинен, дал му своя кърпа и го изпратил в град Шумен, където е било семейството му, с една заръка: „Ханъмата му каквото злато и сребро, или по-право, каквито накити сребърни и златни намери, да ги свали от нея и да ги върне в кърпата и ги изпрати тук на Чудотворния Образ на Божията Майка.“  Божията Майка спасила града.

В категории: Актуално
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]