• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
История и легенди за Слънчев бряг събрани в уникално издание

Мадам Лили на магаре
Сподели:
12 Юни 2019, Сряда


През 1960 г. мадам Лили дойде в Слънчев бряг и се влюби в България

Максим МОМЧИЛОВ

Започна отброяването на 60-годишнината на Слънчев бряг, вижте легендите за курорта

В Слънчев бряг се разказват легенди за мадам Лили,която пристигнала с първите туристи още през 1960 г.Финландката просто се влюбила в България и неизменно прекарвала почивките си в Слънчев бряг в продължение на 20 години. Винаги отсядала в хотел „Олимп”,в стая 405 с изглед към  морето.Обичала българс ката кухня и посещавала всички фолклорни заведения,които заедно с атракционните наброявали по онова време 23.(Днес по-голяма част от тях не съществуват/,а за да могат туристите да видят български фолклор,туроператорите организират програми в селата Бата и Козичене).  
Мадам Лили станала постоянна участничка в анимациите и спортните атракции в курорта.Една от тях било надбягвания с магарета по алеята от хотел „Чайка” до хотел „Глобус”.Организаторите на конкурса „Мис Слънчев бряг” често я включвали в журито.

Енцо КОЛОМБО: „Повече не се разделих с България”                                                                

Последовател на мадам Лили е 68-годишният италианец Енцо Коломбо, постоянен гост на курорта от 1969 г. След полета от Милано до София обикновено наемал автомобил до Слънчев бряг,къето неизменно отсядал в една и съща стая в хотел „Олимп”. Оженил се за българка,но не тя е била причината да дойде в България.                                                                                                                      
Брат му Бруно Коломбо участвал в провеждащата се през 1968 г.у нас международна колоездачна обиколка и станал носител на жълтата фланелка на няколко от етапите и на фина ла. Вместо да му изплатят наг радата в долари обаче,му изсипали една торба с български левове.Върнал се Бруно с левовете в Италия и не знаел какво да ги прави.Тогава ги дал на Енцо: „Пътувай за България!                                                                                         
Няма какво да ги правя тези пари”, разказва историята, превърна ла се в легенда. „Дойдох в България и повече не се разделих с тази страна и с хората и”,продължава Енцо Коломбо. Днес обаче споделя,че Слънчев бряг му прилича повече на Лас Вегас, и препоръчва да се предприеме нещо за шума в заведенията.Не му харесва и,че се изсичат дърветата.”Преди ми правеше добро впечатление многото зеленина между хотелите. Сега сградите са близо една до друга и все се строи.Когато ва ли по алеите се образува до 50 см вода и някъде залива тротоа рите, което е проблем на отточните води”, казва още той. Чуди се как в курорт на море не се предлага прясна,а само замразена риба.Според Енцо недопустимо е да няма морс ки транспорт.Притеснява го и здравното обслужване. „Преди имаше модерна поликлиника,сега  всеки хотел е сложил по един лекар,но това не е модерно обслужване.Докато бъде транспортиран до Бургас,човек може да се спомине”,казва той.                  
Италианецът знае малко български и дори чете български вестници.Прочел на първа страница в столичен вестник,че Слън чев бряг бил без капка вода,и се изумил от тоталната дезинформация,защото там,където бил настанен,нямало подобен проблем.
Италианците не знаели нищо за България освен имената на Николай Гяуров,Христо Стоичков и Стефка Костадинова,а отскоро и на Димитър Бербатов споделя Енцо.Следили също нови ните за посещението на папата в България и това са единствени те положителни неща,намерили  място на страниците на италиа нската преса за страната,казва той.                                                                      
Преди години италианската туроператорска фирма „Катя Виаджи” е водила туристи в Слънчев бряг,сега няма информация,няма реклама и рекламни материали за възможностите на бъл гарските курорти.Нито пък чартъри от Милано до Бургас и Варна .Ето защо според него италианците пътували най-често до Тунис, Мароко и Египет през лятната си почивка.

Густав ВИЕГАРД пристигна с „Ил-14”

За привличането на над 1000 туристи в Слънчев бряг в периода 1963-2005  Густав Виегард от град Витен,ФРГ,беше обявен  за почетен посланик на немските туристи в курортния комплекс.Сертификатът за почетната длъжност му бе присъден във връзка  с неговата 70-годишнина.Ритуалът по удостояването се състоя в атракционното заведение “Южни нощи”,където от името на изп.ди ректор на “Слънчев бряг”АД Малина Стратиева сертификатът му бе връчен от управителя на вестник “Слънчев бряг прес” Мара Момчилова.
Густав, или Ути, както го наричат в приятелски кръг, пристигнал за пръв път в курорта през 1963 г.Той си спомня,че с група приятели първо кацнали на летище Варна,а след това с „Ил-14” се приземили в Сарафово.Земята отгоре изглеждала като огромна горска по ляна,пълна със стада овце,а близо до морето тук-там се бялкал по някой и друг хотел сред дюните.Тази екзотична представа за Слънчев бряг заедно с необятния плаж се запечатала в съзнание то на Ути и му действа като своеобразен магнит и днес.
През 1963 г. Ути работел като стругар във фабриката на баща си.Отпускът му бил като на всички останали работници,но възможностите за развлечения – малко по-големи.На практика към днешна дата те са неограничени,тъй като е прекарал 270 ча са във въздуха със самолетите на „Луфтханза” и като ВИП- клие нт има изключителното право безвъзмездно да пътува до всички дестинации по света,разказва той.В  тях Ути прекарва девет ме сеца годишно,а Слънчев бряг е задължителна дестинация за посещение 2-3 пъти в годината.Той не си води точна статисти ка на посещенията,но при всяко от тях заедно с него и по негова инициатива пристигат по 15-20 негови приятели или бизнес партн ьори , чийто общ брой надхвърля 1000 души.
Първото му настаняване в Слънчев бряг е хотел „Несебър”. Бил е им в „Глобус”, „Феникс”, „Бургас”, „Хризантема”, „Тракия”, а когато разбрал,че в „Чайка” има президентски апартамент, ре зервирал и него.Пристигал е сам,но никога не е оставал самотен по време на почивката си,тъй като завързал множества приятелства с българи още при първото си пристигане.Тъй като идвал сравнително често като турист от тогавашната ГФР,попад нал в полезрението на специалните служби.Това нямало особени последствия за него,а по-скоро за някои от българските му приятели.С тече ние на времето се изяснило,че той пристига единствено и само с туристическа цел,а след 42 години се стига и до признанието „Почетен посланик”.
Виегард е типичен представител на немското фабриканство.Машинната фабрика,която е наследил от баща си,е на повече от 100 г.,а персоналът й е надхвърля 120 души.В об ластта Рур производството й е специализирано за нестандартно оборудва не чрез високи технологии за металообработващата, дървообработващата и химическата промишленост.С кръговра та на времето Ути е прехвърлил бизнесделата на синовете си,ко ито имат задължението да поддържат на висота фирмения де виз: “Компетентност,качество,рентабилност”,като своеобразен етикет за производството на фабриката,познато на всички кон тиненти.
При последното си идване Ути избира за престой по време на почивката си 5-звездния хотелски комплекс „Хелена” и ве рен на традицията,отново е с двайсетина души от управленския персонал на фирмата си. Имах възможността да разговарям с част от тях около басейна на хотела и по време на разговора въ зкръсваха едни или други спомени от посещенията на Ути и ком пания в Слънчев бряг,а и до други точки на света.В разговора се включиха и приятелите на Ути-Константин Николчев и Зарко Капитана.
В младежките си години Ути имал навика да преплува разстоянието от хотел “Чайка” до Стария Несебър и обратно. То ва ставало ежедневно по график,по който превозваните с лодки можели да си сверяват часовниците.По този маршрут се сприя телил и с някои лодкари.Покрай застояването му на бара на хо тела,завързал приятелство с Николчев,на който започнал да вика Коце,а като постоянен посетител на “Южни нощи” с компанията си станали приятели с Илия Проданов.Това съвсем не са единствените му приятели в Слънчев бряг.
И ако първото му пристигане било заради предиизвикателството от екзотиката на непозната дестинация,каквато била тогава за него България,днес идва заради приятелствава, издържали пре дизвикателствата на времето.Заради тези приятелства и заради българското гостоприемство,където и да се намира по света, Ути споменавал страната ни и преди всичко Слънчев бряг  като най-доброто място за почивка.Така покрай своите бизнес партньорства успял да привлече туристи в комплекса практически от всички части на света ,с изключение на Антарктида.Българските му приятели, кои то били заедно с него на почивка в Доминиканската република, станали свидетели как по време на една от вечерите агитирал двама иранци да почиват в Слънчев бряг.                                                                                                 
Те пък на следващата година довели цяла група. И в този, и в други подобни случаи във Флорида и Ка лифорния , в Чили и на Малдивите, привлечените от Ути туристи са били високо платежеспособни клиенти. А това е поредното доказтелство срещу твърденията , че Слънчев бряг е привлекате лен курорт предимно за бедни западни туристи.
И Ути, и почиващите с него индустриалци от ФРГ продължават да възприемат Слънчев бряг като прекрасно място за почивка с новопостроените и модерни хотели  и традиционното българско гостоприемство. За тях обаче не остават скритии някои неуредици в обслужването , в езиковата комуникация , транспорта , предвижването...Впечатлява ги и архитектурата на съвременното строителство, чистотата на плажа, разнообрази ето на плажните атракции, сигурността и спокойствието, чисто тата на въздуха.В същото време ги дразни урбанизирането на курортния комплекс – тенденция , реализарала се в испанските морски курорти и довела до отлив на германски туристи. В Слън чев бряг все още има зелени площи и те трябва да се опазят,смята Ути. В тяхното съхраняване могат да се включат и чуждестран ни туристи , както му се случило на самия него , когато през 1982 г. попаднал на маркуч , от който струяла вода и цял ден поливал тревистите площи около хотел „Феникс”.

Ханс-Вернер ВАЙС: "ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЧУВСТВАМ СЕ БЪЛГАРИН"

Думите са на Ханс-Вернер Вайс /Ханзи/.Написал ги е преди трийсетина гадини, когато подал молба за получаване на българско гражданство до посолството ни във ФРГ. Бюрократични процедури тогава провалят намерението му,но не и чувствата му към България.
Ханзи е от Аренсберг-град в област Вестфалия, луфткурорт, известен като перлата на Зауерланд. Работил е в частна фирма, чието производство е свързано с климатични инсталации. На младини е играл футбол в аматьорския отбор на града,а понастоящем е върл фен на "Шалке 04''. 3а пръв път пристига на почивка в Слънчев бряг през 1968 и оттогава без прекъсване идва по два пъти в годината, а понякога и по три. При пребиваването си през 1974 се запознава с бургазлийката Веселина, която била управителка на хотел "Несебър". По-късно се оженват и заживяват във  ФРГ. Заради жена си се чувства и българин. Случаят ни запозна преди седем години, отново случайността се намеси да се срещнем пак. Разговаряхме в градината на хотелски комплекс "Тракия гарден".
"Помня всичко, сякаш беше вчера" връща се в спомените си назад Ханзи. Тогава той бил част от ядрото на "Промилус" - клубна форма за пътешествия и туризъм. Като свободни хора, членовете на клуба са посетили почти всички по-известни европейски курорти, а любими места в Слънчев бряг им станали баровете на "Европа" и "Несебър". Те се смятали за елитни тогава, но не били пренебрегвани и другите заведения в комплекса. Някои от пътешествениците вече не са сред живите, но и тогава и сега се прилагал оня принцип на героя от "Златният храм" на Голдман, според който човек по-трудно /и тежко/ би изпил 12 питиета на едно място, отколкото по едно на 12 различни места. Прилагайки този принцип "Промилус"-овците са пребродили с опознавателна цел почти всички заведения от "Фрегата" до "Робинзон" и обратно. Колко пъти, едва ли някой може точно да си спомни. В началото на 70-те години германските младежи си харесали като стратегическа база за настаняване хотел "Несебър", където отсядали в продължение на две десетилетия като наемали едни и същи стаи. С течение на времето установили, че тапетите в стаите не се подменят и се принудили да си донесат тапети от Германия, които залепили собственоръчно. В една от стаите техен приятел - банков чиновник убил два комара, следите от които с години не били заличени от тавана. В друга стая германските туристи безпогрешно откривали кога техният съсед се е прибрал от плажа по навлажняването на стената от водата в банята на горния етаж. И така години наред станалите вече семейство Вайс - Веселина и Ханзи също търпели несгодите на почиващите германски туристи. Докато в един момент Ханзи не решил собственоръчно да започне да отстранява възникналите нередности. Така се запознал със специалисти по поддръжката, хотелиери и ресторантьори, с които поддържа приятелски връзки и досега. С подръчни материали той наистина успял да отстрани повечето нередности, но не и един средно голям камък от алеята в Слънчев бряг, на който в продължение на 20 години се спъвали туристи, но така и никой не преместил.
Покрай камъка и дупките по алеите разговорът ни се самонасочва към вбетонясването на Слънчев бряг. Макар и с известно чувство на неудобство Ханзи изразява мнението на цялата компания от Германия, че в комплекса се повтаря грешката от начина на застрояване в испанските морски курорти, заради който по-рано или по-късно ще се стигне до отлив на туристи. И това ще засегне и тези хотелиери, които нямат никаква вина за сегашния вид на комплекса. Ханзи не проумява и неспособността на властите да се справят с масово гастролиращите по алеите чейнчаджии, които създават изключително лоша репутация на курорта.
По отношение на храната Ханзи смята, че храненето на едно определено място за цялата смяна като цяло е добре, но се нуждае от по-голямо разнообразие. Трябва се посещават и други заведения за сравнение. Спомня си за онези времена, когато до ресторанти като "Несебър“, "Глобус" и " Бургас", макар и с официално облекло, достъпът на туристи бил изключително затруднен, ако нямат предварително резервирана маса. От тогава датира и ритуалът на хората от "Промилус", екипирани за плажа, след закуска да пийват по чаша шампанско. Друг път се стигнало до 60-то поръчково изсвирване на "Гуантанамера" от оркестъра на "Фрегата". Поръчванията на мелодията, заедно с питиетата, започнали още от сутринта. Може би заради това, вместо в "Хризантема" групичката на пътешествениците била на път да пренощува в горичката, където сега е хотел "Поморие". Ханзи си спомня и как при първото му посещение в Слънчев бряг го посрещнала с хляб и сол. Днес на тези неща сякаш не се обръща внимание, а те си имат своето особено значение. Като че ли все нещо не достига. Независимо от недостига на време Ханзи все пак е успял да се види с почти всички български приятели.                                                                                                                       
През октомври ще дойде пак. Догодина също. Заради истинското приятелство. Заради топлината на посрещането. И защото въпреки всичко, все повече се чувства българин - бургазлия, който се завръща в своята родина.

Автор: Максим МОМЧИЛОВ                                               
Текстът е от книгата за Слънчев бряг: „Началото на 1959 г."


В категории: Култура
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]