• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Освобождението на Несебър преди 189 години

Черноморската флота, командван от адмирал Алексeй Грейг
Сподели:
24 Юли 2018, Вторник


Навършват се  189 години от първото освобождение на Несебър от турско робство.То се осъществява в резултат Руско-турската война започнала на 14 април 1828 г. и става факт в резултат на непосредствените бойни действия във втората кампания, когато на 23 юли 1829 г. привечер към Несебър под командването на генерал-майор Ото Вахтен настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия. Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, командван от адмирал Александър Грейг, намиращ се в несебърския залив. Още в самото начало петият снаряд,изстрелян от кораба „Подобни”  успял да взриви основният барутен погреб на гарнизона, което предизвикало всеобща паника. Най-вероятно това обстоятелство е било последното, изпарило колебанията и нерешителността на Осман паша за безусловна капитулация. Всяка година с наближаване на  не националния /и общинския ни/  празник -  24 юли по традиция се заговорва и започва припомнянето на историята от 189 г. По отношение на нейния главен резултат –Oсвобождението, останала в народната памет в Несебър, продължава да  няма нито паметник, нито паметна плоча, нито какъвто и да било паметен знак, посветени на освободителите на града и на месемврийците, радетели за свободата.

189  години от Освобождението на Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Ахтопол и Царево
НЕПОЗНАТАТА ВОЙНА


Несебър е освободен за първи път от турско робство на 24 юли 1829 г.По случай Освобождението на града два от корабите на военната Черноморска флота са кръстени с имената  „Олга” и „Месемврия” 

През настоящата година се навършват 189 г. от първото освобождение на града от турско робство. То се осъществява в резултат Руско-турската война започнала на 14 април 1828  и става факт в резултат на непосредствените бойни действия във втората кампания на 1829 г. За неговите южни райони тя започва с десанта на вицеадмирал Михаил Николаевич Кумани.На 15 и 16 февруари 1829 г. руската ескадра, командвана от вицеадмирал Кумани  в състава на корабите:  «Императрица Мария», «Пантелеймон», «Пимен», фрегатов «Рафаил» и «Евстафий», заедно с три канонерски лоди, 335 оръдия с десанта от 1162 човека завзема Созопол. На това място доброволчески отряд съдейства при освобождаването на града. Скоро българите участват заедно с руснаците в щурма на редутите, а на 28 март 1829 г. отрядът, заедно с руските части, успешно отбива атаката срешу Созопол на превъзжождащия ги турски неприятел хвърлил 4 000 пехота и 1 500 кавалерия срещу общо 3000 руси и българи отбраняващи града. Битката е решена с масирана контраатака, турската войска е разпръсната, оставяйки 250 убити.След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната. Един от най-забележителните морски епизоди по време на Руско-турската война (1828 - 1829 г.) се разиграва на 14 (26) май 1829 г. пред Созопол. Тогава руският бриг „Меркурий” под командването на капитан-лейтенант Александър Иванович Казарски приема неравен бой с два турски линейни кораба, от който излиза победител - екипажът на брига успява да нанесе на турските кораби поражения по корпусите, рангоута и такелажа, които ги принуждават да прекратят боя и преследването на малкия руски ветроход. През лятото на същата година след преминаването на Балкана от армията на генерал Дибич с корпуса на генерал Рот /с поддръжката на флотата/  навлиза в Месемврия.Ето какво пише Феликс Фонтон за настъпващите действия в Еркеч. Бойните действия започват на  23 юли 1829, когато  привечер  към Несебър под командването  на генерал-майор Ото Вахтен настъпват 3 полка улани заедно с пехота и артилерия.Градът е обстрелван залпово и от корабите на руската флота, които се намират в несебърския залив. Оценявайки обстановката като безнадеждна Осман паша решава да се предаде безусловно заедно с командвания от него гарнизон, наброяващ 2 906 войници. Преди завземането на Несебър са освободени Гьозекен,днешният Обзор, Пальо баня,сегашното с. Баня, Ерекликьой, несъществущото днес с.Иракли, овладяват стратегическите височини на нос Емине.Ето как са описани тези събития от  Николай Епанчин ,смятан за най-добрия хронист на Руско-турската война 1828-1829. Хрониката на събитията са освобождението на Несебър започва от 22 юли:„Колоната на гененерал Рот безпрепятствено се спусна от Емине към Манастир кьой. Преминавайки през гората,в редовете на войската се чуваха възторжени викове при вида на корабите от нашата флота, чиито знамена се развяваха в несебърския залив под командата на адмирал Грейг. По това време в залива са линейните кораби „Париж”, ”Пимен” и „Пармен”, фрегатите „Поспешни”,”Щтандарт” и „Флора”,бригът „Орфей”, бомбардирските кораби „Подобни” и „Опит”,както и една шхуна. Дълго гърмя възторженото „ура” което ехото препращаше многократно в емонската гора”. Прекрасна беше тази минута от моя живот,когато чух всичко това от самия връх на Балкана,пише по-късно в мемоарите си главнокомандващият Дибич. По време на прехода до Манастиркьой колонота на Рот не среща никакви сериозни препятствия до самото село, където съпротивата на войската от босненския корпус, командаван от  Абдурахман  паша е преодоляна в движение. Главната част на този корпус в състав до 7 000 войници имала задачата да охранява крайбрежните селища, южно от Обзор,както и да осъществява блокадата на Созопол. Отстъпвайки от Св.Влас тя  заема рубежа по десния бряг на река Инджекьой /днес Хаджийска/,северно от Несебър. Оценявайки обстановката генерал Рот издава заповед за атакуване на неприятелските позиции.Въпреки по-малката численост на руската войска,която предполагала изчакване на основните сили, атаката се оказала изненадваща и предизвикала бягство на войниците от турския корпус,които отстъпили в две направления- към Бургас и към Несебър. Развивайки настъплението казашки полк под командването на Яков Бакланов започнал преследване на отстъпващите турци по пътя към Бургас,а три улански полка под командването на генерал-майор Ото Вахтен настъпили към Несебър.
За първия ден на настъплението в руски ръце попаднали 3 оръдия, 9 бойни знамена и 800 пленени турски войници.Напускайки позициите си, турците изоставили още две оръдия от батареите,предназначени да охраняват несебърската корабостроителница. В края на 23 юли руските войски атакували редутите пред несебърския провлак и принудили една част от турците да отстъпят позициите си,прибирайки се зад крепостните стени, а други се предали.Разполагайки артилерията си на възвишенията над провлака  генерал Рот имал господстващо положение за обстрел
над града.Такава възможност имала и руската ескадра,чиито оръдия били насочени към несебърската крепост. При тези обстоятелства генерал Рот изпратил до командващия гарнизона предложение за предаване на града,на което Осман паша изразил съгласие,че ще сложи оръжие,но при условие,че му бъде дадена възможност да напусне града заедно с командваните от него 2 906 войници.След като му било отказано,той помолил да му дадат време до другата сутрин да обмисли предложението, а и за да убеди и най-важните чиновници в града за безусловното сдаване на несебърската крепост.
Рот изпратил та три пъти парламентьори при коменданта на града с искане гарнизонът да се предаде.Третият път генерал Рот е бил категоричен в искането си.Оценявайки реалната обстановка, Осман паша приел условията, продиктувани от русите,а именно:
1.Гарнизонът на крепостта се предава безусловно в плен.
2.Оръжието, намиращо се в крепостта, се предава на русите, като си оставя само личното оръжие на старшите офицери.
3.Осман паша и неговите чиновници се евакуират в град Одеса.
4.Имуществото на гражданите остават неприкосновено.
5.Турците в град Мисимври не ще се подлагат на обеди от страна на победителите.
След размяната на условията с подписването от Осман паша, на разсъмване - в 5, 45 ч. на 24 юли пашата  връчил ключовете на града и се предал в плен заедно с целия гарнизон от 2 906 войници и офицери и всички най-висши чиновници.                                                                                                    Част от войниците се опитали да напуснат града по море с лодки към Поморие,но руският бриг „Орфей” провалил евакуацията още в самото начало.
Осман паша наистина се предал без никаква съпротива и безусловно.Но той е нямал избор.Гарнизонът,командван от него е бил подложен на мощен руски натиск и по суша и по море.Турското командване смятало, че Балканът е преминат от 100- хилядна руска войска.Епанчин цитира турско разузнавателно донесение до Осман паша,според което: „ В района на Манастир кьой по-скоро може да се преброят листата на дърветата, отколкото шапките на руските войници”.
Ефектът от това донесение се усилвал, когато турските офицери гледали от стените на Несебър отраженията във водата на многото огньове на руския лагер в Св.Влас.- 6
Независимо и въпреки това Осман паша изпитвал колебания да предаде безусловно гарнизона.Генерал Рот бил опитен командир и отчитайки ситуацията се  подготвил да
премахне и най-малкото колебание у противника към безусловна капитулация.През нощта на 23 срещу 24 юли той разположил две батареи на завзетите от турците височини в началото на провлака, готови да осъществяват артилерийска канонада срещу противника. От морето руската флота открила оръдеен огън и още в самото начало петият снаряд,изстребян от кораба „Подобни”  успял да взриви основният барутен погреб на гарнизона, което предизвикало всеобща паника. Най-вероятно това обстоятелство е било последното, изпарило колебанията и нерешителността на Осман паша за безусловна капитулация.Междувременно,още преди обявяването руските моряци  с няколко лодки успели да дебаркират на полуострова. При завземането на Несебър,освен живата сила,били пленени още: 19 оръдия, 10 бойни знамена и значителни запаси от продоволствия.Данните са цит. по Епанчин.Друг хронист, пряк участник в бойните действия - Николай Лукьянович, е по- обстоятелствен в сводката за бойните действия на 23 и 24 юли. Той отчита и завзетите оръдия от Санктпетербургския и Харковския улански полкове  и при това положение военните трофеи  възлизат на: 29 оръдия, 1 корвета и 21 знамена, към които прибавя и: 1 дву - бунчужен офицер /генерал-лейтенант /,12 бим-баши /майори/, 4 юз-баши /капитани/, повече от 100 нисши офицери и висши чиновници и 2 906 войници.Тази хроника е публ. за първи път през 1847 г. За събитията от 24 юли пише и Маргаритис Констанидис.В неговата книга „Месемврия Евксинският понт”,излязла от печат през 1945 в Атина се отбелязва,че след капитулацията на несебърския гарнизон митрополит Калиник,заедно с клира и народа,посрещнал в града генерал Рот с униформа,бродирана със злато и му предложил върху сребърен поднос хляб и сол.След това шествието с развяващи се хоругви се отправило към действащия катедрален храм, където Калиник отслужил молебен за добър изход на войната за руската армия.За комендант на града бил назначен генерал Иван Бесанов,който изпълнявал длъжността в продължение на 9 месеца. На 24 юли  75 матроси /според други документи 45 моряка/ от 20-оръдейния бриг „Орфей” под командването на капитан-лейтенант Егор Иванович  Колтовски извършили десант на поморийския бряг и успели да завземат града, пленявайки 14 оръдия, 1 мортира, почти завършена 22-оръдейна корвета, 3 погреба с оръдейни муниции и голям склад, пълен със сол.Веднага след изтеглянето на турците 15 граждани на Анхиало  се добират с лодки до стоящия недалеч на брега на руския бриг „Орфей”.Те съобщават на командира Колтовский, че войската на Абдулрахман паша, командващ всички османски отряди по крайбрежието, е напуснаха града, като оставя около 50 войници за поддържането на реда.От гражданите са формирани артелерийски разчети, които заемат изоставените османски батареи, други са включени в осигуряването на реда в града, трети се вливат в руски сухопътен отряд или образуват разузнавателни групи. Ден по-късно под обединеното командване на генерал-майор Андрей Нобел авангардът на 6 армейски корпус от 1 бригада на 1 уланска дивизия, в чиито състав са Санктпетербургския и  Харковския улански полкове преодоляват съпротива на турците в бургаския гарнизон и освобождават града на 25 юли, а главните сили на корпуса още преди това се отправят към  Айтос. На 25 юли главнокомандващият руската армия генерал Иван Дибич се качва на флагмана на руската черноморска ескадра -линейният кораб „Париж” откъдето изпраща до руския император Николай І в Санкт Петербург телекс с тест: „Победоносните знамена се развяват над стените на Месемврия, Анхиало и Бургас сред население, което посреща нашите храбреци като освободители и братя”. Още тогава, в отговор на донесението на Дибич императорът Николай І удостоява главнокомандващия с титлата „граф” и почетната приставка към фамилията „Забалкански”. По случай освобождението на Несебър и именният ден на великата княгиня Олга Николаевна главнокомандващият Дибич и  адмирал Грейг решават два от корабите на руския Черноморски флот да носят, освен името на Олга, и името името „Месемврия”. Още на същия ден корабът на корвета „Олга” е бил спуснат на вода, а на командира на фрегата „Щандарт” капитан-лейтенант Ушаков е бил възложен за дострояването й.На 31 юли със заповед са определени 97 матроси и старшини от 36 флотски екипаж за команда на корвета „Олга”.Започнала работата по дострояването, която не приключила до заминаването на  главните сили на Черноморския флот за Севастопол. Преди заминаването на Русия адмирал Грейг издава заповед на 30.09.1829 г.: „1.Отлага дострояването на 26 оръдия на корвета „Олга” до пролетта на 1830 г. 2.На корвета да останат през есента и зимата комансирът му , капитан-лейтенант Полозов, един официре за негов помощник и 28 матроси и старшини със задача да охраняват кораба. 3.За командния състав се намират подходящи помещения в града”. 180 г.по-късно  при разкопки около храма „Йоан Кръстител” отново се заговорва за корветата „Олга” с надграбната плоча на надписа: „Тук е погребан командира на пленения турски корвет, наричан „Олга”, капитан-лейтенант Полозов”. Първата корвета „Олга” с 24 оръдия е пусната на вода през м.септември 1829, а вторият- аналога на знаменитата фрегата „Палада”- „Месемврия” с 60 оръдия, през м.ноември 1841 г.                                                        
Войната през 1829 г- завършва победоносно за Русия.След подновяването на Одринския договор на 14.09.1829 г. руските войски остават тук още 9 месеца – до изплащане на първата част от военната контрибуция.Те са разположени в областта на юг от Балкана, между Сливен и Черноморското крайбрежие.Главната квартира е настанена в Бургас, флотът в Созопол, а командването на VI армейски корпус на генерал Рот в Анхиало. Презимуването на войските е изплзвано от местното население за възстановяване на част от загубите и разрушенията, нанесени от военните действия.
В аналите на руската военна история  операцията по освобождаването на Несебър, проведена на 23-24 юли 1829 г., се посочва като блестящ пример за взаимодействие на сухопътните и военноморските сили. За нейното реализиране се отчита се изключителният принос на такива знаменити пълководци като: Бакланов Яков Петрович, Грейг Алексей Самойлович, Дибич-Забалкански, Иван Иванович, Епанчин Николай Алексеевич, Казарски Александър Иванович, Колтовски Егор Иванович, Рот Логин Осипович, Сребряков Лазар Маркович, Юшков Александър Иванович. В тяхна чест в Русия са издигнати паметници, улици и булеварди носят имената им, изписани са със златни букви и на паметни плочи.В Созопол има най-малко два паметника от Руско-турската война през 1829 и 1878 г., в  Несебър все още няма никакъв.
                                                                                                             
Максим МОМЧИЛОВ                 

Библиография
1. Н.Лукьянович. Описание турецкой войны 1829 г.Санкт Петербург,1847, с.45-51
2. Н.Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, изд. в Санкт Петебург,3.1907, с.66:            „Османците се бавят повече от месец, преди да предприемат опит да си върнат Созопол. През това време силите под руско командване в града нарастват до 3 000 бойци, в това число и Созополската българска дружина от 1000 души на Стойко Маврудов от тракийски доброволци. На 28 март турска войска от 4 000 пехотинци и 1 500 конници напада укреплението пред града, отбранявано от един руски батальон със силна артилерия на сушата и на корабите от ескадрата на Кумани. Битката е решена с масирана контраатака на руския резерв. Турската войска се пръсва, оставяйки 250 убити.След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната. През април в пристанището се разполагат основните сили на Черноморския флот начело с адмирал Алексей Грейг. От Созопол той парализира турското снабдяване по море и съдейства на прекосилата Стара планина армия на Дибич при превземането на Месемврия и с доставка на провизии”. 3. А. А.Смык. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828 – 1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332 – 333: Един от най-забележителните морски епизоди по време на Руско-турската война (1828 - 1829 г.) се разиграва на 14 (26) май 1829 г. пред Созопол.              Тогава руският бриг „Меркурий” под командването на капитан-лейтенант Александър Иванович Казарски приема неравен бой с два турски линейни кораба, от който излиза победител - екипажът на брига успява да нанесе на турските кораби поражения по корпусите, рангоута и такелажа, които ги принуждават да прекратят боя и преследването на малкия руски ветроход. 4. Ф. Фонтон. Дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 г.Автор на текста е видният руски дипломат от кариерата от френски произход Феликс Петрович Фонтон. Своите наблюдения той оформя като писма до приятеля си Павел Иванович Кривцов, който по онова време е секретар на руското посолство в Прусия. А Фонтон през цялата войната е в дипломатическата служба в Главната квартира на командваната от генерал Дибич Дунавска армия.След Шумен Фонтон пише за Еркеч.От неговият разказ може да се проследи не само хода на войната до подписването на Одринския мир, но и бита на българите през земите на които минава и пребивава руската армия и по-специално в Разград, Шумен, Варна, Сливен, Месемврия,Айтос, Бургас, Анхиало, Факия и др. Фонтон е тънък наблюдател и отбелязва неща, които редица чуждестранни пътешественици, минали през нашите земи не са забелязяли. Той влиза в пряк е тесен допир с българите и те споделят не само своите стремежи към освобождение, но и страховете от бъдещето, когато руската армия ще се оттегли. Тези страхове, както пише Фонтон, наистина се оправдават, тъй като в обратния път след подписването на мирния договор, той вече преминава през напълно обезлюдени български селища.Ето какво пишат за Еркеч, на връх Балкана, 23 юни 1829 г.: Погледни на картата, къде се намира Еркеч. Ние сме на връх Балкана! Нашите палатки са поставени между разкошен храсталак и миризливи пъстри цветове. Където и да се насочи окото, навред се открива безкраен изглед. От дясна страна стърчат стръмни, белеещи се скали и се виждат страхотни клисури сред издигналите се на запад върхове на Балканския гребен. Пред нас се разстила хълмистата долина на Румелия, покрита с богати села и блестящи от слънчевите лъчи разкошни, пъстри полета, по които окото различава прелестните диви, но изобилни розови храсти. От лява страна морето скрива своята привична свирепа мрачност под ярка, огледална, лъжлива тишина. То със спокойни вълни мие пленителните брегове на заливите и протегнатите в морето многобройни носове, като ни позволява да разпознаваме в мъгливата далечина пазещите отвърстието на Босфора скали. Ти ще можеш да си представиш, какви чувства и мисли се зародиха у нас при вида на тази картина. Но за какво мечтая аз? Това бе простително преди хилядо години, когато Европа, препасана със светия кръст, нахлу в единодушни маси в Азия, за да спаси от ръцете на неверните светата люлка на хри¬стиянското образование. Но сега!... За това не бива и да се мисли. По-голямата част европейци дори е забравила, че Цариград се е наричал Константинопол. Мнозина само твърдят Истамбул като турско название на града, без да знаят, че думата Истамбул е съставена от три изопачени гръцки думи: εις την πολην ИЛИ, както гърците изговарят, истин болин, по латински ad urbem, в града. Но няма смисъл да влизам в празни разсъж¬дения: да става, каквото има да става. Сега е време да ти разправя, как ние попаднахме тук. Много просто. Ще видиш, че в същност ще излезе както с яйцето на Христофор Колумба. Както казват французите, когато дъщерята се зажени, всички я обикалят. Ридигер, като пристигна на 6 число пред Кьопрюкьой и видя, че турците са се укрепили и имат намерение да защищават мястото за преминаването, направи само фронтова демонстрация, а в същото време изпрати един отряд в обход. Този отред премина Камчия и потегли за Чаламали (Чалъмахле, б.пр.); турците, като забелязаха това, изоставиха укреплени¬ята и оръдията след непродължителна защита и се скриха в клисурите. Действувайки според инструкциите, Ри¬дигер незабавно съобщи за това на генерал Рот, който с Шестия корпус трябваше да извърши преми¬наването при Дервиш Ован, като прибави, че той следва по десния бряг на Камчия, за да нападне по такъв начин от фланг и в тил турците, бранещи Дервиш Ован. Ти можеш да разбереш, защо това из¬вестие бе неприятно на генерал Рот. Той искаше да завладее с бой мястото за преминаването преди пристигането на Ридигера. Камчия беше там значително дълбока, а и едничкото само място, удобно за преминаване, се намираше под картечния обстрел на разположилата се от дясна страна силна турска батарея. Генерал Рот заповяда изпърво да се размести на позиции артилерията, но гъстата гора пре¬чеше на нейните операции. Турците ни отговаряха с успех от своята батарея. Генерал Рот не се отказа от своето намерение, поръча на командира на дивизията генерал Виляминов на всяка цена да постави понтонен мост. Генерал Виляминов възрази, че това ще причини излишна загуба на хора, когато още с пристигането на генерал Ридигера турците ще бъдат принудени без един изстрел да напуснат своите укрепления. Генерал Рот прие тази забележка не само със свойствената му грубост, но дори с неприлични изрази. Знаейки дълга на честния воин, генерал Виляминов, без да каже нито дума, сам предвождащ Челния отред, съвместно с понтонната команда се запъти към брега и под най-силен картечен огън лично ръководеше постройката на моста, а по-сетне пръв начело на колоната премина моста. Турците не издържаха натиска, като оставиха укреплението в наши ръце, но загубата от наша страна беше значителна и толкова по-чувствителна, че тя бе ненужна, защото подир два часа пристигна генерал Ридигер. Виляминов след свършването на тази операция се рапортува като болен, а с пристигането на главнокомандующия подаде рапорт за освобождаване от командуването на дивизията, Виляминов е тъй нареченият генерал Ермоловски. Той е почитан и обичан в Кавказкия корпус за своята храброст, за своя ум и за вежливото си държане със своите подчинени.           Главнокомандующият Дибич поради всички тези причини искаше да го задържи в армията. Той се помъчи да заглади случката по всякакъв начин, но не успя. Не мога да кажа, че това произшествие увеличи по¬пулярността, с която генерал Рот се ползува в армията. Както и да е, след преминаването на Камчия Шести и Седми корпуси продължиха своите действия. Първият по бреговия път достигна днес върха на Балкана при Палюбан и утре се спуща към Месемврия. А пък генерал Ридигер се движи от Еркеч по посока към Румиликьой и Айтос, дето, казват, стоял турският отряд. От на¬шата височина ние виждаме в морето няколко наши военни параходи, пристигнали от Созопол. С тяхна помощ ние сигурно лесно ще завладеем Месемврия, Анхиало и Бургас, които, казват, били заети и укрепени от турците. Ще видим, кога утре ще се спуснем в долината.Прощавай. 5. Н.Епанчин. Очерк похода 1829...с.68 6. Н.Епанчин. Очерк похода 1829....с.69  7. Н. Лукьянович. Описание турецкой войне 1828-1829 г.Санкт Петербург.1847,4 на с.26  8. Н.Епанчин. Очерк похода 1829....... с.71: През пролетта на 1829 г.крейсирайки  съвместно с фрегатата «Щтандарт» и бригът  «Меркурий»  участвал  в обсадата на  Месемврия и завзел Анхиоло. Повишен в чин капитан 2 ранга и назначен за командир на  44-те оръдия на  фрегата «Поспешни».        На фрегатата си  Колтовски овладява Василико и участвовал във завземането на Ахтопол и на 7 август в състава на отряда  атакувал  крепоста Инада. «Поспешни» бил срещу централния  редута № 3. Подавяйки своя огън на турската отбрана, Колтовски излязъл в десант и след  2 часа завзел редута,а 11 сепетември 1829 г. награден с орден Свети Георги, 4 степен. 9. В. Д. Конобеев. Българското националноосвободително движение. Идеология, програма, развитие. С., 1972, с.246  10. Р. Боев. Българите в Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Известия на Националния военноисторически музей, т. IV, С., 1980.с.29  11. Ф.Фонтон. Дипломат към действащата... с.297
В категории: Слънчев бряг прес
Сподели:


Коментари
1 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 
1.
Петко Атанасов
25.08.2018 10:48
Рейтинг:
0
То различните опити за освобождавания са били похвално дело, но фактът, че след тях турците са се връщали и българите са били подлагани на геноцид и грабеж или сами са емигрирали заедно с руските войски на север, е бил неотрадно дело. Може би именно заради това да няма паметници за тези войни в Несебър.





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]