• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Месемврийският европеец в Русия

Униформа с доброволец и свещеник с доброволци, предвождени от капитан Хрисовери преди щурма в Евпатория-05.02.1855 и битката, оглавявана от Хрисовери, на 28.06.1854 в Сулинск
Сподели:
07 Февруари 2017, Вторник


В навечерието:139 години след Освободителната Руска - турска война и в Несебър на 8 февруари 1878

Месемврийският европеец в Русия                                                                                                                    
Хрисовери /ХРИСОВЕРГИС/ Аристид Федорович/ Αριστείδης Χρυσοβέργης..                                                                         
Капитан Хрисовери – легионер и доброволец, няма решаващо сражение в Кримската и в Руско-турската война , където да не участва на фронта 

Аристид Федорович Хрисовери / Хрисовергис/ (25.03.1803 или 1809* г. Месембрия, Тракия – 27.12.1889 г. Одеса, Русия). Гръцки поет, литератор, политик, полковник от руската армия, борец за освобождаването на Гърция и България.

Максим МОМЧИЛОВ                                                                                                                                                                                                                
Аристид Хрисовери произхожда * от «дворянски род в град Месембрия в Гръцкото кралство», роден е в Източна Тракия на територията на Османска империя (Месембрия е съвременния град Несебър в България). По време на детството и юношеството си живее в Одеса, учи в Гръцкото търговско училище. Участва като частно лице в борбата за независимост на Гърция в провинция Етолия, като се сражава в партизански отряд на клефти по време на национално-освободителната революция през 1821-1829 г. Когато османското робство е свалено, Хрисовери е назначен като сержант на военна служба в първи пехотен батальон разположен в град Нафплио, а през 1833 г. получава свободната длъжност на младши офицер. 

Първата поема на Хрисовери

През 1836 г. започва «официалната» литературна дейност на «поета Хрисоверги» (само от 1836 г. до 1887 г. той е създал 11 творби от различни жанрове). Просветителското разбиране на Аристид Хрисовери за историческите предизвикателства пред Гърция и нейната култура, ясно проличават в първата му поема „Диоген или Истинското положение на Гърция“. Тя е под формата на класически диалог между философа Диоген и една жена на име Елефтерия – „Свобода“. „Диоген“ е бил много популярен сред борците за независимост, политиците и учените в гръцката столица

В опит за убийство от ревност   

През 1835 г. А. Хрисовери е бил осъден от съда по обвинение в опит на убийство на годеницата си от ревност. В килията на крепост Паламиди, той превежда от древногръцки език „Краткото житие на хетера Аспазия“ от „Пъстри истории“ на древноримския писател софист Клавдий Елиан, написва есето „За политическата и социална безопасност (описание на живота в затвора Нафплион)“, публикувано едва през 1851 г.
Като свой личен адютант       
През 1843 г., след изтичане на осемгодишното наказание с лишаване от свобода в затвора, Хрисовери се връща на военна служба. Гръцкият премиер-министър дори го назначава за свой личен адютант. В резултат на придворни интриги Хрисовери е принуден да напусне този пост, и продължава да служи като младши офицер в Кралската фаланга (поделение) на нередовната гръцка армия.

За тракийско-българския-сръбски съюз                                                                                                                                                                                
Хрисовери активно участва в обществения живот. През 1846 г., заедно с известния политик генерал Хаджи-Христос Дагович, той основава първата правозащитна организация в Гърция – «Тракийско-Българо-Сръбски съюз». Съюзът защитава гражданските права на гърци, българи, сърби, които са родени извън границите на Гръцкото кралство. Освен това, Хрисовери се занимава с въпросите по заселването на ветераните от гръцката война за независимост („Клубът на Христидис“). В публикациите от това време македонските и тракийските бежанци, към които принадлежи и Хрисовери, открито се обвиняват в опит на заговор срещу краля и гръцката конституция, затова го преместват по - далеч от Атина.

Нарушаването на клетва е било строго наказвано   

Скоро след това, Хрисовери основава тайна политическа организация – „Братство на благите вестоносци“ с цел да „продължи гръцката революция“. Структурата на „Братството“ копира масонското общество и движението на карбонарите,  като нарушаването на клетва и било строго наказвано. На 15 февруари 1851 г., за да бъдат извършени диверсионни акции против турците в окупираните гръцки територии е създаден „Батальонът на безсмъртните“. По идея на Хрисовери, „безсмъртните“ трябва „първи да вдигнат знамето и да атакуват врага, носейки навсякъде със себе си лозунга „Свобода или смърт“.

Дезертира от гръцката армия   
                                                                                                                                                                                
Значима за биографията на Хрисовери става 1853 г., когато поредното обостряне на Източния въпрос се насочва в сферата на международните военни конфликти. В единствения си исторически труд – очерка «Гръцката революция», той доказва необходимостта от изграждане на нова християнска държава на Балканите със столица в Константинопол. В края на 1853 година с редица съратници от «Братството», Хрисовери дезертира от гръцката армия и заминава с тайна мисия за Русия. През Одеса, Хрисовери стига до Санкт-Петербург с план за организиране на мащабно въстание, насочено към възстановяване на Византийската империя под егидата на Русия (по план, синът на императора е трябвало да оглави гърците и да обедини християните на Балканите). След като не постига положителен отговор, Хрисовери с подкрепата на шефа на жандармерията граф А. Ф. Орлов, през март 1854 г. пристига на разположение на руските войски във Влашко. Те го назначават за ръководител на гръцките доброволци при 7-ма пехотна дивизия на генерал А. Ушаков.                                                   
По време на битката при пристанищния дунавски град Сулинск  * на 29 юни 1854 г., отряд от 25 доброволци под командването на боен офицер Хрисовери успешно се противопоставя на челната десантна група англичани, наброяваща повече от 700 души.

Ранен от бомбен шрапнел 

Хрисовери участва в боевете на Кримския полуостров. Той е назначен за командир на 3 рота на Гръцкия легион „Император Николай I“. Отличава се при нападението срещу Евпатория през февруари 1855 г., където той е „ранен с два пушечни куршума в десния крак“ (в мемоарите си Хрисовери споменава за три ранения).                                                                                                                                 След като се възстановява във военната болница в Симферопол, той пристига в обсадения Севастопол. Хрисовери е в състава на Севастополския гарнизон до 18 август 1855 г., когато е бил тежко ранен от бомбен шрапнел.

На вилазки                                                                                                                                                                                                               
Многократно се отличава в хода на така наречените «вилазки» - внезапни атаки срещу укрепленията на англичаните и французите. В «Пълният служебен списък на полковник Хрисовери» (РГВИА) е записано,  че той «е бил в легиона в град Севастопол, бил е на «вилазка», която е била организирана от Малахов курган срещу вражеските окопи и батареи като началник на група аванпостове по целия Малахов курган и батареята на Жерве под командването на генерал-лейтенант Хрулев на 10 март и 27 юни 1855 г.; на 2 и 3 юли на «вилазката» е командвал ловци и е атакувал вражеските окопи; на 5 и 7 юли при отразяването на френските войски, които са настъпвали към нашите аванпостове».

Майор в кавалерията                                                                                                                                       

На 1 юни 1855 г. Хрисовери е назначен за командир на една от двете роти на батальона на Гръцкия легион, а през 1856 г. след неговото разпускане е утвърден в чин майор на кавалерията в Азовския казашки полк. През ноември 1859 г. е уволнен от служба «заради рани, с мундир и пълна пенсионна издръжка» в звание подполковник. През 1858 – 1868 г., Хрисовери живее в Киев (в «Либедската част на голямата Василковска улица, в дома на дякона на Владимирската църква Колтуновский»), а по-късно се мести в Одеса, където остава до края на живота си. 

В памет на гръцките доброволци                                                                                                                    

През 1864 г. в Петербург той основава «Клуб на патриотите», които подемат инициатива за изграждане на паметник на гръцките доброволци, загинали по време на Кримската война. Идеята е подкрепена от император Александър II, с който Хрисовери лично се познава, но събраните средства не стигат за паметника и парите са раздадени на нуждаещите се гърци, които живеят в Русия. От средата на 1860 г. следите на Хрисовери неочаквано се загубват (има хипотеза за неговото участие във „Великата критска революция“ 1866-1869 г., тъй като на Крит се сражават членове на „Братството на благите вестоносци“ и съратниците му от Гръцкия легион).

Трагедия в стихове                                                                                                                                             

През 1871 г. следите на Хрисовери са открити в Одеса, където е издадена трагедия в стихове на гръцки език «Избухване на манастира Свети Аркадий». В трагедията е описан драматичен епизод от критското въстание: при обсада на манастира неговите защитници сред които има жени и деца, не искат да се предадат на турците и взривяват барутния склад.

В подразделение на ловци                                                                                                                                 

През 1877 г. с началото на поредната руско-турска война  Хрисовери се връща в действащата армия. Той участва в бойни операции на Балканите, като командва подразделение с ловци от Долнодунавския отряд на 7-ми корпус на генерал-лейтенанта В.Н. Веревкин. 
За военни отличия на 14 януари 1878 г. той е повишен в полковник. През януари 1882 г. е уволнен от редовна военна служба. В края на живота си Хрисовери се занимава с публицистика и написва «История на гръцкия легион» - уникални мемоари за участието на гърците в Дунавската и Кримската война.

С дворянско звание                                                                                                                                            

Аристид Хрисовери е с наградите: орден «Св. Ана» 2-ра степен с мечове и 3-та степен с лента, орден «Св. Станислав» 2-ра степен с мечове, златна сабя с надпис «За храброст» (след 1807 г. офицерите, които са удостоени със «златно оръжие» се причисляват към кавалерите на ордена «Св. Георги»), сребърен медал за защита на Севастопол, бронзов – в памет на Войната 1853-1856 и 1877-1878 г., опълченски кръст на гръцкия орден «Св. Георги» и железен гръцки медал в памет на Войната за независимост. Хрисовери също така е удостоен и с дворянско звание.    __________________________________________________________________________                                                                                               
* Забрававени страници от Кримската война в книгата „Капитан Хрисовери”, издадена през 2013 г.в Украйна от Сергей Пинчук – Халани /род.1968 г./. Авторът е историк и писател, работил и в руското ни дипломатическа представителство в Украина. В днешно время  той е научен сътрудник в Академията на труда и социалните отношений - Москва, член  в центъра на  гръцко-руските исторически изследвания KΕΡΙΕ -Атина. * The Times. 1854. 27 July, 29 July; Morning Chronicle. 1854. 29 July
* Российский государственный военно-исторический архив (РГВИА). Ф. 489. Оп. 1. Д. 7459.Гръцкият публицист К.Стамати публикува във в.”Одески вестник”, че Хрусовери е роден през 1812 г.
В категории: Слънчев бряг прес
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]