• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Всичко, което е на повече от 20 километра от морето, е провинция

Сподели:
11 Юли 2016, Понеделник


Черноморска макрорегионална стратегия на ЕС – път за развитие на Югоизточна Европа бе дискусията, организирана от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и със съдействието на сдружението „Черноморски институт” в Бургас. На откриването, който бе модератор на дискусията д-р Пеньо Костадинов, към форума се обърна проф. д-р Галя Христозова – ректор на Бургаския свободен университет /БСУ/ с приветствие към присъстващите фразата: „Всичко, което е далече от морето, е провинция“, превърнала се в крилатия израз на Хемингуей. Пред групата на Прогресивния алианс на социалистите & демократите на тема: „Макрорегионалните стратегии в ЕС - инструмент за сътрудничество и развитие” говори Георги Пирински - член на Европейския парламент. Макрорегионалната стратегия представлява интегрирана рамка, одобрена от Европейския съвет, чието предназначение е да се търсят решения на общите предизвикателства в даден географски регион, където са разположени както държави членки, така и трети държави,изтъкна Пирински. Целта е да се укрепи сътрудничеството с оглед да се постигне икономическо, социално и териториално сближаване. За постигането на целите, заложени в макрорегионалните стратегии съществува възможност за целево подпомагане от Европейските структрни и инвестиционни фондове. На този етап в ЕС са приети четири макрорегионални стратегии. През октомври 2009 Европейският съвет одобри стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, през юни 2011 - стратегията на ЕС за региона на река Дунав, през октомври 2014 г. беше одобрена стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море, а през 2015 и стратегия за Аплийския регион По темата „Проблеми и перспективи за развитие на Черноморския регион” говори доц. д-р Маруся Любчева.Страната ни е една от 25 морски държави на ЕС, от 6 чисто черноморски и от 10 от разширения Черноморски регион, но все още нямаме морска стратегия, изтъкна Любчева. Това е затворен басейн, затова всички страни около този басейн трябва да имат определени инициативи, но и да са обединени в тях. Има инициатива за черноморско взаимодействие, която трябваше до доведе до развитие на Европейска черноморска стратегия. Но очевидно, че инициативите не са достатъчни. За това се забавя и стратегията. Процесът между ЕС и черноморските страни е двустранен. Тази зона може да бъде експлоатирана за икономически и син растеж – да използваме ресурсите на моретата. А ресурсите на Черно море са изключително много, за съжаление ние в България не обръщаме достатъчно внимание на това. Например, обезсоляването на водата, която става все по-изчерпаем ресурс, е много важно бъдеще за страните около Черноморския басейн, но разбира се, те трябва да действат заедно, за да не се нарушават биоразнообразието и екосистемите. Всяка страна по крайбрежието зависи от всяка друга, ние сме взаимно свързани чрез морето. "Син растеж" е дългосрочна стратегия на Европейската комисия в подкрепа на растежа в морския сектор като цяло. Нейната цел е да се справи с предизвикателствата (икономически, екологични и социални), засягащи всички сектори на морската икономика; да изтъкне синергиите между секторните политики; да проучи взаимодействията между различните дейности и тяхното потенциално въздействие върху морската околна среда и морското биоразнообразие; да открие дейности с висок потенциал за растеж в дългосрочен план и да ги подкрепи, като премахне административните бариери пред растежа, насърчава инвестициите в изследвания и иновации, стимулира придобиването на умения чрез образование и обучение. Синият растеж е насочен към съществуващи, нововъзникващи и потенциални дейности като морски транспорт на къси разстояния, крайбрежен туризъм, офшорна вятърна енергия, обезсоляване, използване на морските ресурси във фармацевтичната и козметичната индустрия. Изпълнителният директор на „Организация за Черноморско икономическо сътрудничество” /ОЧИС/" Николас Емирзас също се включи в дискусията на тема „ Политики на ОЧИС”. ОЧИС - Organization for Black Sea Economic Cooperation (BSEC), е международна регионална икономическа организация на страните от разширения Черноморски регион. Възниква на базата на подетата през 1992 от Р. Турция инициатива за икономическо сътрудничество между черноморските страни. Идеята, че силно икономическо сътрудничество между страните от разширения Черноморски регион ще допринесе за мира и стабилността в региона, е основополагащата философия при създаването на ОЧИС. През 1998 г., с приемането на Хартата в Ялта, ЧИС официално се трансформира от инициатива в Организация за регионално сътрудничество. ОЧИС е учредена на 1 май 1999 , включва 12 страни членки /Албания, Армения, Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Украйна/ и е със седалище Истанбул /Турция/. Има четири специализирани органа - Парламентарна асамблея (ПАЧИС), Бизнес съвет, Черноморска банка за търговия и развитие (ЧБТР) и Международен център за черноморски изследвания (МЦЧИ), които обхващат съответните аспекти на сътрудничество - парламентарен, бизнес, финансов и научно-изследователски. Страните-членки на ОЧИС, които се различават помежду си по отношение на степента им на развитие, на размера и населението, обхващат територия от приблизително 20 млн. кв. км с 350 млн. население. Форумът за сътрудничество в широк мащаб, също има така ценен потенциал за косвен принос към процеса на политическо сближаване в региона, посредством осигуряване на възможности за взаимодействие между страните. Срещите дават възможност за сближаване, събирайки представители на държави, някои от които дори нямат установени дипломатически отношения. Председателят на Института за регионални стратегии – Бургас Павел Маринов говори на тема „Европейският коридор №8 - връзка между макрорегионите на Европа” Европейският коридор №8 е планиран, но нереализиран проект повече 10 години в застой. България, Македония и Албания търсят средства от ЕК за допълнително финансиране за доизграждане на пътните и железопътни линии по паневропейски транспортен коридор №8, свързва Черно море с Адриатическо море. Транспортен коридор №8 е стратегически и ще свързва всички пътища, железопътни линии, пристанища и летища от Черно море до Адриатическо. Строителството на жп линия между България и Македония попада в транспортната мрежа на Балканите. От македонска страна вече тече строителството от Куманово до Беляковци, а до българската граница трябва да стигне до 2017. От наша страна обаче, няма започнато строителство. Заложено е изграждане на жп отсечката от Радомир до Гюешево до 2020 г. По план столиците София и Скопие ще бъдат свързани едва през 2022. Албанската страна разчита, че строителството на пътищата ще доведе и до откриването на работни места в страната, където безработицата е осезаема. Италия е една от страните, която икономически печели от този коридор. Реализирането на транспортния коридор №8 ще осигури най-преките връзки от Южна Европа и Средиземноморието през Балканите към Кавказ и Далечния Изток. Коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Македония и България. Наред с коридори № 4, 7 и 9, е един от общо четирите, минаващи през територията на нашата страна. Коридорът №8 е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута. Общата му дължина, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета, е между 1220 км и 1350 км. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната и над 55% от жп инфраструктурата на коридора са на българска територия. За възможностите пред трансграничното и транснационално сътрудничество в Черноморския регион чрез европейска и билотерална помощ говори по темата проф. д-р Милен Балтов - зам.ректор на Бургаския свободен университет. Професорът разясни съществуващите програми за трансгранично и транснационално сътрудничество в региона, респективно от перспективата на Р.България: трансгранични с Румъния и Турция, трансрегионални за Черноморския басейн /ЧМБ/. Стана дума за мерки и споразумения – за образователно сътрудничество, основно с Молдова и Украйна, за научно сътрудничество – с Украйна (в замразен вид), в рамките на Интеррег – с Румъния и за БолканМед – с Турция По оперативна програма „ЧМБ 2014-2020“ /ОПЧМБ/ стимулирането на бизнеса и предприемачеството в рамките на Черноморския басейн е ресурс от 25,34 млн. евро Териториалният обхват на ОПЧМБ включва :Румъния- Югоизточен регион, България- Североизточен регион, Югоизточен регион, Гърция- Централна Македония, Анадолска Македония и Тракия, Украйна - Одеса, Николаевск, Херсон, Запорожие, Донецк, Кримската република, Севастопол, Турция-области Истанбул, Текирдаа, Одрин, Лозенград, Коджаели, Сакария, Дюздже, Болу, Ялова, Зонгулдак, Карабюк, Бартън, Кастамону, Чанкъръ, Синоп, Самсун, Токат, Чорум, Амася, Трабзон, Орду, Гиресун, Ризе, Артвин, Гюмюшхане, Молдова,Грузия и Армения от цялата страна. По вид ОПЧМБ включва: мерки „От хора за хора“ ,стимулиране на местните и регионални практики за добро управление, стимулиране на регионалната интеграция и координация, използването и развитието на адекватни информационни и комуникационни технологии, стимулиране на равенството между половете и възможностите за младежта. Ефектът и ползите от ОПЧМБ се проявяват в: засилване на трансграничните контакти в рамките на ЧМБ, форуми, неформални и формални контакти, партньорства, повишаване на знанията и уменията, включващи: обменът на опит и добри практики, иновации, изграждане на капацитет и съвместни изследвания . Конкретните и видими резултати са включващи: дребномащабни инвестиции, пилотни проекти, ИКТ инструменти. В същото време концентрацията й в никакъв случай не е равномерна.В Индия 275 млн. души живеят с по-малко от 1.90 щ.д./ден, получила едва 4,8 млрд. щ.д. под формата на финансиране по програми.Това е равностойно на 17 щ.д. за беден човек от тази категория. Един Виетнам също получава 4,8 млрд. щ.д. понеже е по-малка по население страна и с по-малко бедно население.За беден човек от тази категория се получава помощ в размер от 1 658 щ.д.Измервани по този начин „най-облагодетелствани“ са Югоизточна Азия и Южна Америка «Резервите» за България са : преформатиране на ОПЧМР,форматиране на билатерални програми – длъжни сме да предоставяме ресурс в размер на 0,26% от БВП,концентрация на билетерална помощ за 2-3 малки държави,комбиниране с и „копиране“ на други донорски програми В обобщената дискусия бяха зададени конкретни въпроси /преобладаващи от пристигнали варненци/ по резолюции, засягат пряко Черноморския региона – за морските стратегии и синята икономика – основополагащи, пред които изчерпателно отговори от евродепутата Пирински. Морето, припознават от Йоан Екзарх в Х век, казват събира всичко далечно. То дарява хора, разширяват географията с пътища, връзки, възможности за обмяна на материални и духовни ценности.Перифразирайки приветствието: всичко, което е на повече от 20 километра от морето е провинция, би могло да се допусне.С изключение на /само/ пристигналите от Бургас, Варна и Несебър форумът в БСУ продължи повече от 3 часа. Но дали броят на присъстващите бе символичен? Автор: Максим Момчилов
В категории: Култура
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]