• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Културният туризъм - комплексна и целенасочена дейност

Петър ДОЙЧЕВ
Сподели:
25 Февруари 2014, Вторник


           Какво трябва да се направи така че паметниците, природните забележителности и други, да се превърнат в органична част от националните туристически продукти.

           Туризъм без този продукт не може, т.е. всички културни обекти от всякакво естество са включени автоматично в атрактивната туристическа дестинация. Дори ЮНЕСКО разглежда културно-историческото наследство, културната наличност, като не отминава природата на страната, културното богатство – фолклор, музика, театър, всички ги свързва като даденост с културната самобитност на самата страна.

            Трябва да отчетем и честно подчертаем, че в тази насока не сме много на ясно, несмислено, конкретно и комплексно.

            Проблемът за състоянието на обектите, включени в маршрутите на туристите – първо на кого са собственост – по-право казано къде са регистрирани.

За това търсейки средства за поддържане на това изкуство, за реставрация и консервация на културно-историческите обекти залитаме и търсим комбинации с други стопански дейности. Така през последните десет години започна да се говори за културен туризъм, за да може да се пригоди към друга държавна институция.

            Министерство на културата е за това да полага грижи, основно да поддържа и ръководи това голямо богатство, като естествено ще развива и стопанска дейност, силата на което е много голяма, защото е в основата на туристическата дейност. Така ще стигнем до заключението да не говорим за културен туризъм, а Министерството на културата съвместно с местната власт и създадените към него специализирани институции, да изгради тези археологически, културно-исторически обекти, като ги превърне в източници за постигане на приходи. Това може да постигне и привлече чужди инвестиции.

            Така Министерство на културата чрез стопанските си структури ще излезе  на туристическия пазар с асортимент и богат продукт като чрез търговски договори с туроператори и свободно посещение ще развиват стопанска дейност.

            Пак повтарям без тези културни дадености туризмът грубо казано е осакатен, без културна програма в отдиха на туриста, без развлекателни дейности, пакетите на туроператорите са бедни, почивката на туриста е скучна.

            Именно този изграден културен продукт ще бъде обект, търсен от туроператорите за сключване на договори, за разнообразяване на туристическата програма на всички туристи, няма да ги делим на българи и чужденци.

            За да има стопански успех тази дейност трябва да се разбере от държавната власт, че е необходимо финансиране. Централната власт трябва да формулира националната политика, водеща от  Министерство на културата съвместно с местната власт по изграждане на тези обекти.

            Какво е в настояще отношението към това богато наследство.

            Движейки се по инерция по наследство от „татово” време когато туризма изграждаше сам всички туристически обекти, необходими за туризма, освен хотели, ресторанти, инфраструктура,  чак и пречиствателни станции, да не отминавам хотелската част в Рилски манастир, Бачковски манастир, перални, гаражи, театри, по курортите, поликлиники, пощенски станции, МВР участъци и други отмина. Това всичко се предаваше на ведомствата по дейности за организиране по обслужването на туристите.

Тогава много големи старания са полагаха за културните обекти – почистване на манастири и църкви, които бяха обърнати в обори и складове, Арбанаси – укрепване покриви на църкви, стари паметници, Метоха в Сопот, Св. Св. Константин и Елена във Варна и други. Изграждане на хотелско крило в Рилския манастир, хотел на връх Свети Никола в Стара планина, на Дряновски манастир, мотел в района на Плиска, който последните години е изравнен със земята. По настояване на ръководството на Министерство на културата същият бе предоставен за ползване от археолозите, продължаващи разкопките в района на резерват Плиска.

Много обекти за подслон бяха изградени в близост до културните резервати за да отсядат туристи, особено специализирани групи от историци и археолози.

Но къде са те сега? Или разрушени, ограбени, прехвърлени и продадени за ползване с друго предназначение. Има и по-фрапиращи случаи. Посетете Мадарски конник – пещерата и релефа са уникални. Интересът е много голям от страна на туристите – летовници от Черноморието. Те го посещават чрез туроператори, плащат вход, а контакта с обекта е лоша хигиена и инфраструктура, стари бараки , екскурзовод само на немски език. Туристите си пускат сами да разгледат обекта, без коментар и информация – езикова бариера и липса на екскурзоводи.

Но да спра до тук и задам въпроса, кой трябва да се справи с тези излагащи ни явления, на какво се надява Министерство на културата, след като обявиха, че има културен туризъм, туризма ли да си ги оправя, а те на готово да играят представителна роля.

За това обявих, че всичко още се движи по инерция, и жалко много дебати, културни слова без дела.

            А каква е картината на тази дейност в големите курортни комплекси по Черноморието, които добиха градски вид.

            Кой организира и разнообразява културните прояви сред чуждестранните летовници и туристи?

Кой представя на чужденците нашата култура, фолклор, съвременни постижения и музикално изкуство, за да добият по-пълна, правилна представа за нашата страна, за нашият народ.

Факт е, че туристите отседнали по Черноморието имат слаб контакт с българската култура или по-точно с нейните действителни достижения.

Първо нищо не им подсказва, че са в България, в кой курорт са, няма портал – арка с име на курорта. Липсва български флаг.

Второ – изкуството на най-големите български фолклорни ансамбли (Държавния, Пиринския) остават непознати.

Те не могат да видят и преценят и най-добрите български естрадни изпълнители. В курортните комплекси не се провеждат концерти: симфонични, камерни, оперни, балетни, не се организират изложби поради липса на заинтересованост от съответните творчески съюзи.

Но има и друго по-трагично – няма и къде да бъдат организирани и трите театри в к.к. Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена са съборени и на тяхно място изградени хотели или търговски базари.

Забравени са културните мероприятия, като Златния Орфей, фолклорни концерти, фестивали, модни ревюта, симфонични и камерни концерти.

Знам, че ще има хора, които ще ми възразят – фестивали във Варна, рок концертите в Каварна (без българско участие), фестивалите в Бургас и Созопол – но това са градовете.

Много от празниците (мероприятията), които се организират по повод на туризма минават край туризма.

Чужденеца у нас има досег с българската култура главно чрез това, което му поднасят в ресторантите или нощните заведения, наречени атракционни, където артистичните програми са на средно ниво.

Искам да подчертая и повторя с пример („Варненско лято”) – една крупна, станала традиция проява, за която се харчат доста средства – остава интересна проява само за варненци. Същото се отнася и за балетния конкурс във Варна, за декадата „Велики симфоници” и други.

Пред чужденците не се прожектират български филми, които печелят награди на международни фестивали, липсват постоянни художествени изложби, базари (освен алейните и уличните изяви) на българското изобразително и приложни изкуство, те не могат да намерят литературни творби от български автори на чужди езици, още срещат трудности да намерят и хубав, типично български сувенир.

Добре, Честито! Станахме членове на ЕС. А какво е състоянието на туризма?

§рояк от асоциации, организации и сдружения и то за по-сигурно дублирани; и както винаги пак закъснели, тичаме след появилите се проблеми.

Много телевизионни и медийни туристически деятели било то млади и стари правиха изявления подчертавайки, че милеят и мислят доброто на туризма, дори чужди фирми и вериги, които се побългариха и се настаниха на нашия туристически пазар, използвайки несъгласуваността между браншовите деятели. Работи се ден за ден на парче, без перспектива, без ясна визия и стратегия какво ще развиваме и как ще преодолеем слабостите на туризма в България. В честите промени първо се сменя структурата на управление на туризма, а после и личността и то напоследък все такава, която въобще не познава материята.

Най-голямата беда, унищожаване на природата с това хаотично строителство, което продължава да шества по море, планини, че настъпва и в архиологически и исторически региони.

Държавата трябва да планира най-после и да каже – тук ще развиваме хотелски комплекс, тук къмпинги и ваканционни селища, тук база за масовия туризъм. Да се реши този срамен проблем, презстрояване, което отклони много туристи от страната ни, дори даде негативно отражение на международния туристически пазар.

Считам, че туристическата политика не може да се изработва независимо от културиста:

- двата сектора трябва да си сътрудничат;

- трябва да се зачита културата като общо благо, което не може да бъде изцяло комерсиализирано като обикновена стока.

В заключение трябва да се постигне такъв подход, който да дава надежда, че е възможно постигането на хармония между икономическото и културното развитие и в крайна сметка постигане на едно ново качество на популяризиране на българската култура у нас и в чужбина.

Вярвам!

Петър ДОЙЧЕВ-доайен в туризма,

кавалер на орден „Стара планина” – първа степен

 

В категории: Слънчев бряг прес
Сподели:


Коментари
1 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 
1.
неделчев
25.02.2014 10:08
Рейтинг:
0
доаена пак се произнесал.звучи почти фундаментално,но и практически.но има ли кой да го чуе?!!...





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]