• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Пожарът, който не успя да достигне Месемврия

Сподели:
31 Юли 2012, Вторник


Анхиалското лято на 1906, 30 юли и дните след това…

 

Пожарът, който не успя да достигне Месемврия

 

Лятото на 1906 е белязано с ескалация на българо-гръцките отношения,като в Анхиало напрежението между гръцкото малцинство и българското население стига своя връх  на 30 юли.Поводът са борбите между българските четници и гръцките андарти в Южна Македония и Егейска Тракия след 1903,а непосредственният предтекст е клането над мирното българско население в  Загоричане, Костурско.

 

В България се надигат все по-масово антигръцки гласове.На свой ред гръцкото малцинство продължава да се държи неразумно провокативно-особено в южните черноморски градчета,където живеят негови компактни маси.В същност борбата между българското и гръцкото население по Южното Черноморие води началото си още от църковните борби по време на Възраждането.Тя

 

се изостря в началото нам.юли когато чашата

 

на търпението от българска страна прелива след като се разбира,че върхушката на гърците в страната оказва финансова подкрепа за въоръжаването и оборудването на гръцките чети в Македония.

 

Първата вълна на антигръцки вълнения идва от Варна.Там населението се обявява против пристигането на новоназначения гръцки митрополит Неофит и на 4юли превзема гръцката църква «Св.Никола» и гръцката болница.На 16 юли в гнездото на елинизма Пловдив,на пл.»Княз Борис» се провежда митинг срещу гръцките вандалщини в Македония,узнати чрез копеспондента на вестник «Таймс» Деймс Баучер и чрез докладите на руски и австро-унгарски дипломати.

 

Участниците в митинга /над 10 000 души/ призовават правителството да спре вноса на гръцки стоки и да се бойкотират гръцките магазини,да не се назначават гърци на държавни и общински служби,да се прекъснат дипломатическите отношения с Гърция,да се изгонят всички гръцки свещеници и да се затворят гръцките училища.

 

Въпреки полицейските и военни патрули ситуацията излиза извън контрол и митингуващите завземат петте гръцки църкви и изгарят църковните книги на гръцки език.Избухва пожар в гръцката гимназия,който обхваща гръцките клубове и кафене «Акрополис».Опустошени и ограбени са гръцки  магазини, фурни, аптеки, винарни,зъболечебници и печатници.Разгневената тълпа напада и гръцки къщи.

 

Войската

 

открива огън срещу демонстрантите,

 

в суматохата гръцкият адвокат Малиядис стреля с пушка и убива печатаря Кръстю Мавродиев,след което се опитва да избяга.Настигнат е от разярени мъже,които го линчуват на улицата и тялото му дълго след това се валя в прахоляка.

 

През следващите дни авнигръцките прояви набират скорост.Провеждат се митинги в Бургас,Станимака,Русе,София,Казанлък,Сливен,Нова Загора,Айтос.Те са съпроводени с безредици и грабежи,като почти навсякъде се повтаря случилото се във Варна и Пловдив.

 

В тази атмосфера Анхиало също се превръща в арена на кървави улични битки,убийства и мародерства.Гърците се ръководят от владиката Василиос,който с кръст в едната ръка и с револвер в другата,непрекъснато ги насърчава: «… да се бият до последна капка кръв,но да не позволят на тези кучета и дебелоглави българи да заповядват в малката Елада».

 

Още в началото на антигръцката кампания /през 1905 г./ гръцкото население на

 

Анхиало,наброяващо 4500 души от 5 300 жители,започва да се запасява с оръжие и муниции.Те се доставят нелегално с гемии от Цариград и се складират в манастира «Св.Георги»,който от дълги години е обект на спорове между българи и гърци. Военно отделение завзема манастира и конфикускува оръжието като църковната обител остава да се управлява от българско църковно настоятелство.

 

На 30 юли селяни от околните села тръгват към града за да присъстват на предварително обявения от българската общност митинг.Достигайки до града те са пресрещнати

 

с пушечна стрелба от гърците,

 

изнесли преди това оръжията от манастира.Неколцина са ранени,другите отстъпват.Но скоро се завръщат въоръжени и се завързва истинско сражение.С викове: «Ура» и «Долу гърците» селяните атакуват окополите се в митрополията и няколко обеществени сгради гърци и завземат джамията.Престрелките продължават няколко часа.Околийският началник призова гърците да спрат стрелбата,то те отговарят с още по-ожесточени залпове.

 

Междувременно се подпалват част от къщите и силният вятър,който този ден духа от морето,бързо разпространява пожара.Повечето постройки са дървени и лено пламват.От Бургас  на помощ пристига пожарна команда и поразделение на бургаския гарнизон.Едва след намесата на войската и след като привъшват мутициите гърците започват да се предават.Войниците и огнеборците се борят с огнената стихия до сутринта,когато пожарът е напълно овладян.

 

По-голямата част от Анхиало е изпепелена.Изгарят над 1 000 сгради сред които българско и гръцко училище,две църкви,телеграфо-пощенската станция.В развалините се намерени телата на 14 убити,от които четирима българи. Пострадалото население е настанено в съседните села и Бургас.Охраната на града е поета от армията.Инициаторите на конфликта,начело с митрополита Василиос и кмета Ставридии са предадени на прокуратурата.Правителството предприема спешни мерки за ликвидиране на последствията от трагедията.

 

Научавайки за събитията в България на 1 август вътрешният министър Димитър Петков

 

 

сезавръща спешно с «Ориент експрес»

 

от Париж.Същият ден се свиква извънрендно заседание на Министерския съвет,а на 3 август министърът пристига в Анхиало.Той веднага се разпорежда за провеждането на анкета,която в крайна сметка установява,че виновници за трагичните събития са гърците.

 

Материалните загуби се оценяват на 2 милиона лева.Кабинетът отпуска помощ на пострадалите в размер на 420 000 лв.Специална комисия раздава храна,завивки и дрехи.

 

Какво става в Анхиало на 30 юли и през следващите няколко дни,е описвано многократно като публикациите са в две взаимо изключващи се /българска и гръцка/ версии. Христо Силянов в  „Освободителните борби на Македония”, т. II, (фототипно издание, 1983 г.) предава в резюме случилото се по следния начин:

 

„Въ Анхиало, обаче, се разиграха потресни събития, които хвърлиха черно петно върху целото движение: по-големата часть на града бе унищожена отъ пожаръ и 14 души загинаха въ пламъците и въ едно ожесточено сражение, което трая целия день. Въ късо резюме, историята на страшните анхиалски събития е следната: Близу до Анхиало има единъ манастиръ, „Св. Георги”, владенъ отъ гърците, но оспорванъ, като много други гръцки църковно-общински имоти, отъ българите. Уведомено, че въ манастира, гърците държатъ складъ отъ оръжие и муниции, правителството, още преди митинга, изпрати едно войсково отделение, което конфискува складираното оръжие. Пазачите на склада, обаче, успеха да избегатъ и да се укриятъ въ града. Следъ тази находка правителството натовари българската църковна власть да управлява временно манастира, докато съдилищата се произнесатъ по спора за правовладението му. Българите отъ околните села, които до тогава немаха достъпъ въ манастира, поискаха въ навечерието на митинга, да посетятъ манастира, но се натъкнаха на въоръжена съпротива отъ страна на анхиалските гърци; посрещнати съ пушечни изстрели, те се върнаха. На 30 юлий жителите на същите села се отправиха къмъ града за да взематъ участие въ оповестения митингъ, но като наближиха града, те беха пакъ посрещнати съ пушечна стрелба. Паднаха неколцина ранени.  Нападнатите отстъпиха, по-голема часть отъ техъ, ожесточени, се върнаха въоръжени и предъ самия градъ се завърза истинско  сражение. Гърците, изтикани, отъ позициите си, отстъпиха въ града и се затвориха въ неколко учреждения, а най-много въ църквата, където имаха складирано значително количество оръжие и муниции. Сражението се пренесе по улиците и предъ църквата. Малкото жандармерийско отделение се оказа безсилно да разпръсне сражаващите се. Напраздно и околийскиятъ началникъ увещаваше обсадените да спратъ стрелбата, за да се отслаби ожесточението на нападателите и да се тури край на кръвопролитието. На поканите му гърците отговаряха съ по-силенъ огънь. Между това, въ една къща избухна пожаръ. Силниятъ ветъръ спомогна за бързото разпространение на огъня, толкова повече, че по-големата часть на къщите съ дървени. Сражението обаче не спираше. На поканите на околийския началникъ да прекъснатъ стрелбата, за да се организира спасителната служба, обсадените отговаряха пакъ съ гърмежи. Тогава властьта остави сражаващите се и се зае съ спасяването на хората, които се бореха съ огнената стихия. Пожарната команда отъ Бургазъ и едно войсково отделение пристигнаха на коне, но пожарътъ, продължаваше да се шири. Вечерьта, къмъ 8 часа, пристигна отъ Карнобатъ, където се намираше на лагеръ Бургазкиятъ гарнизонъ, едно по-големо отделение войска. Тогава гърците се предадоха. Пожарътъ, обаче, бе окончателно потушенъ чакъ на другия день зараньта.
Равносметката на този съдбоносенъ за Анхиало день е: 14 души убити, отъ които 4 българи, 733 сгради (отъ всичко 1147) изгорели, между които околийското управление, телеграфо-пощенската станция, почти всички други държавни учреждения, заедно съ архивите, гръцкото училище, българското училище, една джамия и пр.”

 

Отразяването на събитието от първа ръка се съдържа в излизащия тогава единствен вестник в Анхиало «Край».В бр.110/24.06.1906 във вестника е публикуван апела: «Правете митинги!» ,в бр.114 на 22 юли в статията «Бурни дни» се публикува как тревогата се пренася от Вара и Пловдив към Бургас и Анхиало.На 29 юли в бр.115 във вестника са публикувани разкрития за плана на превъзбудената гръцка общност «за самоотбрана,за въоръжаване и

 

за избиване навсички български

 

чиновници».

 

На 9 август в бр.116,първият след пожара,вестникът излиза с черна рамка в която излага почаво хронологията на събитията,прави първоначална равносметка, раздава справедливост /българите са жертвите,гърците агресорът,Василиос е главният подстрекател/.Вестникът припомня,че е предепреждала за опасността: «В града се откриваше война между два единоверни народа,вечни неприятели един към друг.Ние винаги сме писали за подземната война,която се воше между българии гърци из нашенско».Гръцката версия за събитието,изложена в Меморандума от 14 август 1906 е напълно противоположна по отношение на вината и съответно на мартирологията.

 

Определена представа за вината дават сведенията за привлечените под отговорност.Отначало в бр.117 от 12 август Край” съобщава за 33 арестувани /от тях 4 освободени без гаранция,1 с гаранция и 14 задържани/.Между обвиниямети са кметът Ставридис и 6 къветници-всичките гърци между които и С.Леблебеджи.

 

По-пълни са данните от Централния държавен архив от 9 септември 1906,в които се съобщава за 122 подследствени /94 гърци и 28 българи/,като 96 са обвинени в метеж,а 26 в кражби.

 

Опожаряването на Анхиало обтяга до крайност отношенията с Гърция.В Атина борсата и магазините са затворени в знак на национален траур.Атинският архиепископ отслужва панихида,на който присъстват министри и депутати.Към България са предявени претенции за 1 500 000 лв обезщетения за нанесените вреди на гръцките поданици.Искането е отхвърлено от българските власти.Вселенският партриарх Йоаким изпращан протестен мемоар до княз Фердинанд,който е пренебрегнат от дворцовата канцелария.

 

Арестуваните за погрома са отведени в Бургаския затвор.За да успокои възбудата сред обществеността,прокуратурата изпраща владиката Василиос под домашен арест при сливенския митрополит Геласий.По време на следствието той е обвинен за подбудител и водач на гърците,които са нарушили и причинили трагедията в Анхиало.

 

Въпреки тези констатации,по външнополитически съображения в края на ноември 1906 Василиос е освободен под гаранция,а по-късно е екстрадиран в Цариград.Не се наложени наказания и на останалите задържани.

 

Пожарът от Анхиало така и

 

не успява да дотигне до Месемврия

 

където  кмет по това време е Янако Янулов.Надвисналата опасност от погром и на този град кара  гръцките му жители му да се въоръжат и да организират денонощни дежурства.Когато обаче се разбира,че към полуострова е тръгнал въоръжен отряд, Янулов издава заровед всички да се приберат по домовете си и да не се допускат провокации.Кметът посреща отрядниците и се споразумява с техните водачи. Съгласно споразумението в църквата „Св. Стефан” започва да се служи на български език,а в църквата „Св. Богородица” остава служенето на гръцки език.В бр.125/30.09.1906 вестник «Край» съобщава следното за случилото се: „... Гърците в Месемврия доброволно отстъпиха на българите църквата - Митрополия и [тя] стана „Св. Стефан”, предадоха училището и [то] стана „Любен Каравелов” . Благодарение на споразумението,постигнато с взаимни отстъпки,Месемврия и жителите му,благодарение на кмета си спестяват съдбата на Анхиало. 

 

Две години след погрома на 30 юли вестник “Край” в бр.143/28.02.1908 пише: “Маската падна,истината блесна-в Анхиало,Месемврия и Созопол няма гърци.Има само погърчени българи!”.

 

Животът в градовете със смесено българо-гръцко население постепенно поема нармалния си ход,ала вече не е същото.Гръцките просветни и църковни общини изчезват или загубват до голяма степен своята значимост.Елините масово се изселват.С кораби от Варненското и Бургаското пристанище хиляди семейства напускат страната и заминават за Цариград,Солун и Атина.Преди отпътуването си те плюят “варварска” България и демонстративно изтърсват дрехите си,за да не остане българска прах по тях.

 

И в наши дни случилото се в Анхиало,преди и след 30 юли 1906,продължава да буди интерес.“Анхиало,1906-политическата икономия на един етнически конфликт”,публ.за първи път в сп.”Критика и хуманизъм”,кн.33,бр.3/2010,чийто автор е Румен Аврамов-програмен директор на Центъра за либерални стратегии-София, е поредното доказателство за това.

 

Максим МОМЧИЛОВ

 

В категории: Слънчев бряг прес
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]