За книгата “Равда-през горнилото на времето”

Nessebarmedia.com

За нас

Контакти

IN MEMORIAM

ИЗПРАТИ НОВИНА

Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие

За книгата “Равда-през горнилото на времето”

13 Май 2011, Петък

РАВДА – ПРЕЗ ГОРНИЛОТО НА ВРЕМЕТО*

Авторът на книгата “Равда-през горнилото на времето”-известният несебърски краевед и иcторик Иван Бабев е направил опит да проследи историята на село Равда от времето на неговото възникване до наши дни. Възникнало в градската територия на древна Месамбрия,в миналото селото е играло ролята на градско предградие или своеобразна пирея на античния полис.Същата роля то е изпълнявало и през Средновековието, както и през по-голяма част от османското владичество.Този извод се налага от значителния археологичен материал,открит в землището на Равда и в акваторията на неговия залив,от многобройните монетни находки,както и от сведенията в Кодекса на месемврийската митрополия и от османо-турски данъчни документи.

В първа глава „Географско разположение” на селото е изследвана природогеографската среда,благоприятствала възникването и развитието на селищния живот в околността,отличаваща се с изключително плодородие.През землището на това селище преминавали важни древни пътни артерии-Причерноморския път, наричан от римляните „Понтийския път” и отклонението за Месамврия на римската транспортна магистрала от Анхиало през „Хемската порта” за Марцианопол и Одесос. Землището на Равда е било обградено от запад на север от реките Ахелой и Хаджийска и Месемврийското блато „Кардис”,а от североизток и юг от бурните талази на Черно море.

Въпреки обкръжението от реки и водни басейни самото село лежи върху безводна равнина,което е накарало хората още в древността да се заемат с каптирането на оскъдните ресурси от подпочвени води като изполват познанията си от натрупания вековния опит.За това говори късноантичния водпровод открит в района на Оранжерията и проследен до град Несебър.Освен, че с него се е целяло водоснабдяването на древния полис,без съмнение част от водата е била използвана за питейните нужни и на местните жители,което се вижда от едно отклонение на водопровода губещо се в основните на днешното село.

Красноречиво доказателство за съществуването на поселищен живот в землището на Равда още от средата на І хил. пр. Хр. са намерените археологически находки. За това се говори във втора глава „История и развитие на селото”. По-важните артефакти, които маркират по безспорен начин хронологията на развитие на селото са: прочутата надгробна плоча на Каликрита от V в. пр. Хр. и потъналият в акваторията му древен кораб с хиоски амфори от същото време,аксос от червена глина от ІV-ІІІ в. пр. Хр., чернофирнисов кантарос от ІІІ в. пр. Хр., жертвения олтар от зелен пясъчник посветен на Хера от ІІ в., единични и колективни монетни находки от ІV в. пр. Хр. до ХІV в. сл. Хр.Неми свидетели за дълбока древност са двете надгробни могили непосредствено до селото, които категорично сочат,че първите жители на старинното селище са били траките.

Агломерацията около с. Равда е в пряка връзка с Несебър като важен град-крепост през античността и средновековието. Намиращо се само на 5 километра от укрепения градски център,от който го отделя пространство с пясъчни дюни, Равда и неговото поле между местностите Кокалу и Джуберата били арена на не една кръвопролитна битка за овладяването на „хубавата Месамбрия”, както я нарича византийския писател Пахимер.

За дълговечното минало на Равда особено ценни са даннните от кодекса на Месемврийската митрополия, както и от османо-турските данъчни регистри от ХVІ в.Селото съществувало и през ХVІІІ в., когато в залива му функционирала важна корабостроителница, в която се строяли стотици малотонажни и среднотонажни кораби, а се изпълнявала поръчки и на турския военен флот.Близо до нейните докове имало и средно по морските стандарти пристанище, на което акустирали и търговски кораби поради развития пазар за зърнени храни, зеленчуци и дървен материал. Равда е едно от редко срещаните населени места с непроменено селищното име поне от шест века насам.

През Средновековието значителен дял от землището на селото бил притежание на знатни семейства от византийския императорски двор, а след турското нашествие те станали наследствени владения на султаните. Дори в края на османското владичество и през първите десетилетия след Освобождението стотици декари плодородни земи са били чифлишко владение на някои представители от старинния род Глава, потомци на византийски сановници от български произход.Земеделски имоти в района на Равда притежавала и фамилията Шишманидис,за която съществуват догадки, че е далечна отломка от българския болярски род Шишманови.

Освобождението на България от робския гнет на Османската империя заварва селото с гъркофонно население. Голяма част от фамилни имена на жителите му обаче са били от български езиков корен, а не малко помнели и българския си произход. Това красноречиво говори за напреднал процес на гърцизиране на българите християни, работещи по чифлишките стопанства. Явлението е характерно за селищата около старите гръцки митрополитски центрове, какъвто е бил и Несебър, поради мощното денационализиращо влияние на гръцката православна църква.

Скоро след конституирането на Източна Румелия някои от местните родолюбци отварят първото българско училище и вземат активно участие в спонсорирането и изграждането на православния храм „Св. Параскева”. Опитите да се проповядва божието слово и на български език обаче намира решителна съпротива от гръцките първенци начело с патриаршисткото духовенство.Едва след злополучните за гръцката националистическа пропаганда Анхиалски събития свещенодействието в черквата започва да се извършва на черковнославянски език.

Радикални демографски промени в Равда настъпват след прилагането на изселническата конвенция, сключена след Първата световна война /1919 г./ между правителствата на България и Гърция за размяна на население.В края на първата четвърт на ХХ век гъркофонното население се изселва, а на негово място в селото се настаняват около 700 българи от района на Солун и Енидже Вардар,отстъпени съгласно Букурещкия договор от 1913 г. на Кралство Гърция.Заедно с около 280-те гръцкоговорящи жители на Равда под влияние на гръцката пропаганда или поради роднински връзки с тях за Гърция заминават и няколко десетки с българи.

Завареното и новозаселилото се население участва активно в освободителните движения от ХІХ век и във войните от началото на ХХ век. Важен етап в тези политически събития са броженията и бунтовете в края на турското владичество и Балканската война от 1912 г., като общо дело на подтиснатите християнски народи на Балканите. Ето защо в книгата „Равда през горнилото на времето” тези движения и борби се разглеждат в специална глава „Борби за освобождение”.

Непреодолимите противоречия между България и нейните съюзнички Гърция и Сърбия в края на Балканската война довеждат до Междусъюзническата война от 1913 г., в която старите, а и заместилите ги след преселението нови жители дават свидни жертви. В книгата е отделено място и за националистическата пропаганда сред гъркофонното население от Несебърския край и нейното развращаващо въздействие върху мобилизираните войници, което довело до промяна в поведението им по време на Първата световна война с неявяване във военните части или чести дезиртьорства и прехвърляния в противниковата войска.

За разлика от тях по време на тези войни много младежи от Егейска Македония вземат участие като доброволци в Македоно-Одринското опълчение или в четите на ВМОРО на страната на българската войска.Те вярвали в успеха на нейната освободителна мисия и желаели да вложат своя дял за счупването на робските окови и обединението на родните места с общото отечество.И след преселването им в Равда те се включват в редовете на ВМРО и в македонските братства с готовност да помогнат за освобождението на родните места щом му дойде времето.

Четвърта глава на книгата е посветена на „Църковното и просветно дело”. В нея е подложена на анализ вековната борба на бежанците от Македония за извоюване на автокефална църква и българско училище в родния им край. След идването им в свободните предели на страната традиционната любов към българското просвещение и народна култура и уважението им към националната българска църква още повече се засилват. Израз на привързаността им към просветните, църковни и културни институции е непрестанния стремеж за укрепване на църковно-училищното дело.Това ги мотивира да си изградят ново, модерно за времето си училище „Св. св. Кирил и Методий” и читалище на името на „Тодор Александров”, което по-късно е преименувано „Гоце Делчев”. Пословичното ученолюбие на равденските деца,благоговението на възрастното население към местните дейци на просветата и културата са валидни и днес като гаранция за незаглъхващ подем в духовността на местните хора.

В пета глава „Развитие и управление на селото” е отразен стопанско-икономическия живот на населението и ролята на местните държавни и обществени органи в многостранната и отговорна управленска дейност.Специално внимание е отделено на трудния процес за адаптиране на бежанците към новите условия в свободната част на отечеството и приобщаването им към обществено-политическия живот на местното българско население. Благодарение на изключителното си трудолюбие и съхранените патриархални добродетели задружност и взаимопомощ, те успяват в рамките само на едно десетилетие да преживеят големите трудности по настаняването, обезпечаването с жилища, оземляването и осигуряването на препитанието за семействата и да се преборят с нищетата и мизерията.

Промяната на обществено-икономическата система създава нови сътресения, които трудно се преодоляват. Същевременно благоприятното географско местоположение на селото на брега на топлия морски залив, създава добри възможности за развитието на курортно-туристическа дейност. Постепенно основният поминък на хората ориентиран по-рано преимуществено към селско-стопанска дейност-земеделие и животновъдство,се заменя с курортното дело станало вече приоритетен поминък.Усвояват се нови специалности, появяват се нови професии свързани с туристическата индустрия.Равда се превръща в национален център на детския туризъм със световна известност,сполучливо наречена „пионерска столица”.

Новите политико-икономически условия предизвивкват силна миграция от планинските и полупланинските райони към крайбрежните селища. В Равда прииждат нови семейства, както и отделни лица от изоставащите в икономическо отношение райони на окръга и страната. Само от с. Момина църква, Средецко тук се заселват повече от 50 души. Не са малко придошлите и от други странджански села.

Новите социално-икономически условия и развитие на курортно-туристическата дейност с приоритет на социалния и детския туризъм довежда до положителни промени в инфраструктурата на селото, както и до бързото разширяване на търговското и курортно строителство. Подемът в тази област до голяма степен се дължи и на факта, че селото се ръководи от способни управленски кадри, които съумяват да мобилизарт обществената енергия на жителите и да изведат докрай много от социалните въпроси на населението. Показателно е, че редица от важните строителни и благоустройствени мероприятия се извършват с доброволния труд на местните жители. Години наред Равда се нарежда на първите места в Бургаски област и в страната в прегледите по благоустрояване и хигиенизиране на населените места.

В резултат на всичко това през последните десетилетия външния облик на селото коренно се промени.То все повече придобива вид на селище от градски тип.Главен фактор в този процес са хората на Равда, които със своето трудолюбие и единство при решаването на обществените и социалните задачи винаги са били пример за подражание за техните съседи.

Наред с новостите,които промениха живота на хората,чрез народното читалище, училището, пенсионерските и други граждански организации се извърши активна дейност за съхранение на традиционната народна култура и спомена за основните поминъци и елементи от материалния бит, завещани от дедите. В книгата „Равда през горнилото на времето” авторът е отделил нужното място и за „Традиционната материална култура”, включваща жилищната архитектура, основните стопански дейности развивани през вековете и традиционното народно облекло.

Изследвайки тези съществени страни от традиционната култура на заселилото се тук основно население от бреговете на Вардар и Солунската низина и съпоставяйки го със съответните локални, регионални и национални особености и характеристики,авторът констатира, че тази материална култура е неразделна част от общобългарската.В това направление типична е терминологията в жилищната архитектура, земеделските сечива, техниката на обработка на земята.Такива са и структуро-определящите елементи в българската народна носия от югозападните етнографски краища и техните основни функции.Тези обстоятелства говорят за еднопосочност в развитието на народностната култура на отделните етнографски групи, колкото и отдалечени да са те в българското географско пространство.

Максим МОМЧИЛОВ

*Заглавието е от корицата на едноименната книга,която предстои в най-скоро време да излезе на книжния пазар

В категории: Слънчев бряг прес

Сподели:

Коментари

0 коментара

Добави коментар

Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

"Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър.
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес неговите потомци.
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм. Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник, Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер!
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община.
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня.
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър


Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”:

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм. Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели.

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин. По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър

Най-четените