-
-
Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
-
СВОБОДА ИЛИ СИГУРНОСТ ?
Тоталната Свобода е Джунгла, а тоталната Сигурност – Диктатура
Автор: Георги МОМЧИЛОВ
Дилемата свобода или сигурност стои от как свят светува .”Човек се ражда свободен” е мисъл , изказана най-напред от римския юрист Домиций Улпиан в началото на ІІІ век.На свободата като принцип на управлението се обръща по-особено внимание и във Великата харта на свободите,приета на 15 юни 1215,с която се ограничават правата на краля в Англия и се дават известни свободи на феодалите и градовете . В по-ново време за нея става въпрос и в обществения договор на Жан Жак Русо.”Свобода,равенство, братство” е най-популярният лозунг на френската буржоазна революция от ХVІІІ век, който за пръв път фигурира в постановление на политическия клуб на кордилиeрите от 30 юни 1793.Същият лозунг е повторен и във френската конституция от 1848.
В днешно време свободата е принцип на правовата държава и се намира в основата на модерното правно мислене.Може да се разглежда като родово понятие , което включва всеки отделен вид свобода-свобода на словото,свобода на движение,свобода на формиране на волята ,свобода на сдружаване.Диференцирането на родовото понятие свобода в отделни видове позволява да се изясни многоаспектното й проявление в различните сфери на социалния живот.Така например,в едни случаи понятието за свобода ще бъде свързано с онези обществени отношения ,които осигуряват възможността за нормално придвижване в пространството,а в други-с обществените отношения , които гарантират самостоятелно формиране на волята,свободата на договаряне и други .
Свободата може да бъде разглеждана като признатата и гарантирана от Конституцията и законите възможност за един правен субект да извършва насочено към удовлетворяването на различните негови потребности и интереси поведение в съответствие с нормативно закрепените правила,т.е. тя представлява вид субективно право,право-от категорията на абсолютните субективни права,защото върху всички субекти “тежи” задължението да не пречат на титуляра да го упражнява.
Свободата е идеална категория ,но това не означава , че е неограничена . Напротив , свободата се лимитира от различни забрани-правни,морални и други.В едни случаи такива са законните интереси на отделния субект,в други-добрите нрави,добросъвестността или преследваната при упражняването на правото на свобода цел,гарантирано в чл.44,ал.2 на Конституцията.
Оттук,свободата може да се определи като установената в обществените отношения посредством социалните норми възможност за отделния субект да избере определено поведение в съотвествие с тяхното съдържание . Тази възможност в разнообразните й проявления се регламентира от различни нормативни актове.Такива са международните договори,конституциите,законите и други.Именно те снабдяват всеки отделен субект с правото на свобода и му предоставят различни механизми,чрез които да го защити- чрез органите на съдебната система в съотеветната държава , както и на съдебните органи на Европейския съюз - чрез жалби до органи на изпълнителната власт,чрез сезиране на омбудсмана ,т.е. съществуват две нива на защита-национално и межуднародно,като първо се изчерпват механизмите за защита ,установени във вътрешното законодателство на държавата .
Известно е,че обективното право е средството,чрез което се гарантира нормалното проявление на принципа за свободата на отделния индивид ,която има различен характер в зависимост от това с какви обществени отношения е свързана.Т.е. категориите свобода и сигурност се проявяват кумулативно,а не алтернативно.Няма как да бъде другояче , защото в противен случай би се достигнало до положение на социален произвол и хаос.Това е проявление на основната функция на правото като нормативен регулатор на обществените отношения.Свободата е право ,но превишаването на това право или злоупотребата с него засяга негативно обществените отношения , т.е. рефлектира отрицателно върху сигурността на социалния ред.Това явление е възможно да се определи като „слободия” и се изразява в това , че съзнателно се нарушават установени от моралните,правните и другите социални норми правила. „Слободията” може да се прояви чрез правонарушаването на субективни права в рамките на относително правоотношение между конкретни субекти , но не е изключено да се засегнат права на неограничен брой лица , когато явлението се прояви в различни институционални звена . В такива случаи „слободията” ще е равна по съдържание на злоупотребата с власт , която пък се дефинира легално в различни закони в зависимост от обекта на посегателство.
Показателен в това отношение е периодът,когато сегашният премиер Бойко Борисов в амплоато си на главен секретар на МВР констатира: «Ние /полицаите/ ги хващаме /тях-престъпниците/,а пък те /магистратите/ ги пускат».От тази констатация се стига и до трансформация на един от основните принципи в правото.От «Невинен до доказване напротивното»,във «Виновен до доказване на противното».
Този видоизменен принцип се превръща все повече в стил и метод на ръководство на сегашното МВР.Неговият шеф Цветан Цветанов,олицетворяван в медиите с Жозеф Фуше,като един истински следовник на своя шеф, се е вживял в ролята си да измисля уникални и респектиращи полицейски акции като: «Недосегаемите», »Октопод», »Наглите»,»Килърите»,»Дупетата» и др.п.Едновременно със залавянето на набедените лица,той признасяше и присъдата им: «Виновен до доказване на противното»,че даже и на колко години трябва да бъдат осъдени!?...
Съвсем закономерно обаче започна да се разбира,че в края на краищата,колкото и да е била показвана чрез медиите,всяка от операциите се оказа ялова,като буря в чаша вода.С една дума пълен провал.За Цветанов обаче не той, »защитникът на сигурността» е виновен,а другите-бившите управници,магистратите,природните условия.За него /и хора като него/ може и да е така,но за подобни действия в особената част на Наказателния кодекс има цял раздел- за престъпления по служба,отнасящ се за подобни случаи /уж в името на сигурността/,а именно: превишаване на власт и неизпълнение на служебни задължения,неправомерно използване на служебно положение,разкриване на служебна тайна,длъжностни присвоявания и пр.
Още един типичен пример в това отношение е случаят със злоупотребата наизползването на специални разузнавателни средства /СРС/.И то не е от кого да е,а от самия вътрешен министър.Той сътвори прецедент,четейки от трибуната на Народното събрание стенограмата от подслушаните разговори на лекарите в Горна Оряховица и директно ги обвини в предумишлено убийство на новородено дете.Последва грандиозен скандал.Чак тогава прокурорите се заеха да проверяват дали разговорите са огласени законно от министъра.Един месец по-късно бе обявено ,че огласяването на стенограмата е извършено след надлежно разрешение от прокурор заради “напрежението в обществото” , ”критиките в някои медии” и “общественото говорене за липсата на сигурност в здравеопазването”.
Този неправомерен юридически акт се характеризира с особено висока степен наобществена опасност,защото засяга не само лекарите като такива,а и условията за нормално функциониране на държавния апарат,както и правата на всички граждани. За да се преодолее това положение се изисква намесата не само на органите на съдебната власт, но и засилен граждански контрол, т.е. гражданите трябва да упражнят различни по вид свои субективни конституционни права ,чрез които да изразят активната си гражданска позиция към конкретния неправомерен факт-това може да стане еднолично или колективно,чрез упражняването на правото на петиции,жалби ,предложения до държавните органи,чрез свободата на словото в средствата за масова информация, чрез организирането на широко обществено обсъждане или форуми , чрез провеждането на събрания и манифестации, чрез упражняването на свободата на сдружаване в различни организации, които притежават фунцкии във връзка с осъшествяването на граждански контрол благодарение на НПО,политически партии или други ЮЛНЦ за упражняване на правото си на свобода,т.е. тук връзката свобода-сигурност е различна в смисъл,че има стремеж чрез свободата да се гарантира сигурността .
Конкретен пример,отразяващ това положение е случаят с вицепремиера Цветанов. Неговата постъпка в парламента предизвика гневната реакция не само на ръководството на лекарското съсловие,но и на редица НПО,опозицията поиска оставката му и се стигна до вот на доверие към правителството.То остана ,а заедно с него и злополучният вицепремиер.Скандалите със СРС обаче се задълбочават и тази негативна тенденция ще продължава,докато в службите и МВР не бъде проведена цялостна реформа и каналите за изтичане на информация бъдат пресечени.Затова е необходим допълнителен обществен дебат и законодателна инициатива
Въпрос на сигурност на отделния гражданин е да бъде защитен срещу неправомерна намеса в личния му живот . И тогава човек си задава въпроса: Свободен или сигурен ? Аз смятам, че стремежът да си свободен е по-силен от лукса на сигурността.И принципът на свободата е над всичко.А и това,което вършат властимащите в страната е доказателство,че липсата на свобода,съвсем не води до по-голяма сигурност.Аз не желая в името на някаква имагинерна сигурност по силата на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ от МВР безконтролно да следят телефонните разговори ,чрез достъп до данните на мобилните оператори и интернет-доставчиците /т.нареч. интерфейс/.При този закон дилемата свобода или сигурност ни най-малко не стои в дневния ред,защото ограничаване на свободите от ЗЕС се предвижда,но насреща не се предлага никаква сигурност.Публикуването в медиите на записите на разговорите между премиера и неговите заместници е поредното доказателство в това отношение.Освен всичко друго, те са изобличително доказателство за поредната злоупотреба с власт.
От анализа на държавното управление,особено в последните месеци ,става ясно, че катаклизмите в обществото са резултат на преекспониране на едната от ценностите - свобода или сигурност.Изконен е стремежът на човека и към двете,но практиката на държавното управление в световен,а и в национален мащаб, показва ,че който заменясвободата за сигурност,накрая губи и двете .Закономерният извод е , че сигурността и свободата не трябва да бъдат разделяни . Нито пък едната да бъде за сметка на другата . Проблемът е в “дозирането им”,в стремежа чрез свободата да се гарантира сигурността.
А какво е сигурност?
Сигурността е свързана със закрилата на свободата,която според мен може да се прояви на различни нива-като признаване и нормативно закрепване на правото на свобода в Конституцията и като защита на това право,когато срещу него са насочени неправомерни юридически действия .Легално определение за сигурност липсва , поради което при изясняване на съдържанието трябва да се изследва нейната функция. Според мен функцията на сигурността се изразява във въвеждането на система от забрани и санкции,чрез които да се осигури нормалното осъществяване на обществените отношения. Оттук пък следва ,че сигурността притежава и регулативна функция ,защото чрез указване на последващото негативно въздействие върху имуществото или личността при нарушаване на забраната субектите биват предупредени какво не трябва да вършат , като по този начин се постига регулиране на отношенията между гражданите в обществото .
Друг възможен подход за дефиниране на сигурността е да се изследва връзката й с обществените отношения,които са обект на посегателство на неправомерни юридически действия и по този начин да се определят различните видове сигурност-вътрешна сигурност на държавата ,външна сигурност на държавата и други .Този подход се основава на схващането,че всеки вид притежава характеристиките на рода ,т.е. посредством посочването отделните видове сигурност и техния анализ се открива възможност за формулирането на доктринална дефиниция на родовото понятие. По-важното е обаче да се отговори на простия житейски въпрос: “Кой най-многоиска сигурност на битово равнище?”.Това са социално слабите и неудачниците,които резонно апелират за “силна ръка” и за уравниловка до степен да делегират права на избраните от тях в управлението да действат на принципа на „слободията”.Това положение представлява отражение на една констатация ,изказана от Бенджамин Франклин преди 200 години,а именно: ”Този, който е готов да се откаже от основни свободи,за да постигне на малко преходна сигурност, не заслужава нито свобода , нитосигурност!”.С всички условности, правотата й е многократно потвърждавана , затова тя е валидна и днес. Според мен въпросът за свободата и сигурността трябва да бъде разгледан през принципа за разделението на властите.Концептуалното ядро в „За духа на законите” на Монтескьо се основава на разбирането , че естествените права , които дават обема на личната свобода се налагат чрез закона,а именно: “Свободата се изразява в това никой да не може да те принуждава да вършиш това , което законите не те задължават,и да не вършиш това ,което законите ти позволяват”. Основният механизъм за защита на личната свобода в този модел е съдебната система . Само че защитата на свободата,като еквивалент на сигурността,би била невъзможна без някакво негативно въздействие върху правния статус на нарушителя , което в повечето случаи е принудително,т.е. сигурността в една част от случаите ще се изразява в засягане или ограничаване на конкретни лични права .Големият въпрос тук е дали сигурността във всеки неин смисъл оправдава ограничаването на личната свобода-това фундаментално право,за което пише Монтескьо и, което е залегнало в Конституцията,в Европейската конвенция за правата на човека , в основата на Обединена Европа. В заключение, аз смятам , че при цялата сложност на дилемата свобода илисигурност, разковничето за разрешаването й е в правосъдието.Именно чрез него те могат да станат реалност.И това е така , защото правосъдието е балансът.Тоталната Свобода еДжунгла, а тоталната Сигурност-Диктатура.Все още обаче за всяка крайност се намират услужливи политици,пренаселили до пръсване партийната палитра между крайно лявото и крайно дясното.А изходът е, постигане на доверие в правораздавателните органи, както у нас,така и в страните членки на Европейския съюз,до степен да приемат и прилагат решенията си взаимно и безапелационно.
Георги МОМЧИЛОВ е 4-курсник в Юридическия факултет на Софийския университет, възпитаник е на САУ “Любен Каравелов”-Несебър и на ГПНЕ “Гьоте”-Бургас.Предложеното есе е от Националния студентски конкурс “Искам думата” на тема: “Свобода или сигурност?” под патронажа на Кристиан Вигенин-депутат в Европейския парламент и председателя на Младежкото обединение в БСП Явор Гечев
Коментари
Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър
Анкета
