Роденият в Кошарица Ради Дойчев Гинев е поредният столетник,живеещ в несебърската община.Той е роден на 9 август 1910 и е баща на три дъщери /едната от които е починала/,има четирима внуци и двама правнуци. Съпругата му Върба е починала на 85 години, понастоящем живее със семейството на втората си дъщеря Елка.
Той е трето по ред дете в семейството на Дойчо Гинев. На 3 години е, когато с брат си и двете си сестри остават сираци,след като баща им е убит в Междусъюзническата война.Ходил е само няколко дни на училище.Макар и невръстен се принуждава да започне да чиракува в Кошарица,а впоследствие до 16-годишна възраст- в мелниците в Оризарe.Останал дребен на ръст,но навсякъде показвал висока работоспособност.Аргатува преди да влезе в казармата. През периода 1930/31 г. служи в 24 пехотен полк в Бургас.След уволнението
се сдобива с два бивола
и волска каруца.Жени се и му се раждат три дъщери.Постепенно събира имот, купува си и кон,завъжда добитък.Докато разговаряхме си припомня,че през 30-те години в селото имало 6 000 овце и над 760 кози.През 1944 става и ловец,но от по-рано започва да придружава ловци и да “усвоява” ловджийството.Известно време е бил секретар на ловно-рибарската дружинка в селото.Първата му пушка е била тип “долма”,зареждаща се през цевта.След години си купува по-модерна пушка ,с която не се разделя.През 2008 по време на лов за зайци първи убива заек.От другите ловци се отличава по това,че стреля с лявата ръка.Но всъщност е левичар по рождение.Съвсем наскоро местната ловна дружинка чрез Държавно ловно стопанство-Несебър поднови Билета му за лов.
По време на Отечествената война е мобилизиран, но не участва пряко в бойни действия ,а е сред тези,който остават на родна земя,
за да обучават доброволци
за фронта.След края на войната,от средата на 40-те до края на 50-те години работи в горската кооперация “Дъб”.12 години работи по залесяването и най-вече по ловното стопанство,при почистването и залесяването на дивечовите ниви,добив на сено и концетриран фураж.
Негов патент беше завързването на натоварения със сено камион.Макар и вече на 70 години бай Ради през кабината се покачваше на камиона,завързваше въжето на предния капак,след това го пренасяше по цялата каросерия и се спускаше като алпинист през задния капак от височина над 3 метра,разказва за него Иван Ербакамов-бивш шеф на горското.И допълва,че бай Ради,както тогава,така и сега е винаги усмихнат,приказлив и шегаджия.През 2003 година,когато чествали 100-годишнината на горското стопанство,поканили и него за тържеството в “Ханска шатра”.Дошъл сам пеш от Кошарица по преките пътеки,въпреки че разстоянието е повече от 6 км.През 1958 влиза в ТКЗС и остава да работи там до пенсионирането си.За кратко е работил и във В и К.
Макар че се е пенсионирал преди 40 години домакинът
не обича обръщениетодядо,
а предпочита императивно да му викат бай Ради.Докато разговаряхме за житието-битието му на столетник,към нас се присъедини и друг по-млад “бай”- съседът Кольо Аврамов - роден през 1927,който от време на време се намесваше при необходимост от актуализация за някоя случка,разказана от бай Ради.А случките не бяха една и две.
Бъдещият столетник,който е изключително жизнен за годините си , прекарва целият си живот в Кошарица-селище,което хем е в планината,хем е близо до морето.Не спазва някакъв специален хранителен режим.Казва,
че всичко му е сладко.
От едно време е свикнал с траханата и качамака,но не е вегетарианец.Похапва месо,добито от хайванчетата в домашния двор,но и от дивеча, отстрелян по време на лов.Пийва си и ракийка и вино само собствено качество.
Сутрин става рано,около 6 ч. И денят му започва с кафе,приготвено на кафеварка.Впряга магарето в каручката и заминава за лозето.Ако има нужда,копае,
или връзва лозите,реже и изнася лозови пръчки.Сухи чукани ще събере,сено или трева ще накоси,всеки ден ще намери какво да свърши.Ако пък надвие на работата и остане свободен,ще запрегне магарето и ще пошета по полето и близката гора.
Магарето и каручката са неговото превозно средство,своеобразния «Мерцедес» за черните пътища извън Кошарица.
Като се върне ще се поогледа в двора,където все има нещо да се свърши.От време на време поддържа форма с цепене на дърва.В 12 ч. обядва,а вечерята му е в 18.След обядната почивка отново е на двора,след това излиза да прибере магарето оставено да пасе,придружаван понякога и от ловното си куче Бранко,което е птичар.Ляга си около 22 часа,като преди това е обмислил какво ще прави на следващия ден.Планът му е всеки ден да свършва по някоя работа,да има ангажимент. От младежките години най-ярки
са спомените му след уволнението,
когато чорбаджията при който работел вместо с пари се разплаща с него с чифт биволи, заедно кола към тях, и женитбата му с Върба. Спомня си и
за къпането във вира
на Ивановден като младоженец.И за Сирни заговезни,който също бил впечатляващ празник на времето.По Гергьовден се хващал на хорото,а съвсем наскро показал завидни хороводни умения по време на едно тържество в селото.
След като си купил кон,редовно участвал в кушиите за Тодоровден и не веднъж и дваж печелил надбягванията.Уменията си на ловец развил по време на работата си в горското стопанство, където най-много се отглеждали муфлони и фазани.Участвал е
в изтребването на лисици,
които за един период се превърнали в напаст за домашните птици.И сега излиза да ловува през ловния сезон.От едрия дивеч е убивал сърна,дива свиня и елен. На времето се заразил и от иманярството,но скоро се отказал.
Не си спомня да е боледувал.Когато бил на 90 години от невнимание в къщи си счупил крака и това му
е единственият път,
когато прибягнал до лекар.Научил се е да играе карти и табла,но не обича по този повод да се заседява в кръчмата или в пенсионерския клуб,където играещите често стигали до свади.
Не членува в партии,но дойде ли време за избори,винаги отива до стаичката за гласуване.Пуска бюлетината, защото според него е важно човек да упражни правото си на избор.Слуша радио и гледа телевизия за да е в час за случващо се,у нас и по света.
Наборите му са си заминали от този свят отдавна,но той има за събеседници през деня съседите си Слави и Кольо,родени през 1925 и 1927,на които неформално вика лапета.
Максим МОМЧИЛОВ