• Това е информационният портал на Несебър и Южното Черноморие!
  • Вашият сайт, в който свободно можете да изразите своята позиция, мнение или коментар по всички въпроси, проблеми и горещи теми на деня!
  • Тук ще намерите най-важните и интересни новини от Несебър и региона!
От кулата на философа

Пеньо КОСТАДИНОВ, доктор по философия
Сподели:
19 Октомври 2018, Петък


Премиерата невъзможна! Спектакълът „Септември ще бъде май” се отлага... завинаги

През последната седмица от настоящия  септември, впрочем доста нежна,  грижовна и щедра към нас, от гледна точка на климата , докато подготвях този текст си мислех, че би било добре все пак да „отразя” с подобаващ за случая високопарен апломб някоя от многобройните бележити дати, празници и годишнини, с които изобилства българският исторически календар през този първи месец на есента.  Те са толкова много, че би следвало през цялото време до края на годината да не пиша за нищо друго конкретно, а просто да хроникирам ежеседмично изминали събития, които не се поддават на градация  по важност защото всяко от тях е определяло и определя продължителни периоди от живота на народа ни.
В началото на месеца  е „Съединението”, после идва „Девети”, след това е „Денят на независимостта” и веднага след това кървавия „23 септември” с
„неговото” вече забравено и безцеремонно отречено септемврийско въстание, чийто контраотговор е „белият терор” от 1925 г. Да не забравяме и убийството на Никола Петков, което също е било през  септември /на 23-ти/  1947 г. Ами къде остана и Владайското въстание след пробива при Добро поле през септември 1918 г.?
Колко  гъсто преплетено е кълбото от асоциации,  внушения и разнопосочни мисли  в съзнанието ни при споменаването тази поредица от исторически дати, бележещи само малка част от страхотните поврати на изминалия бурен двадесети век.   Септемврийските месеци на „неговите” изчезнали години заслужават да бъдат преразглеждани отново най-малкото защото са поучителни с това, че са изтъкани от насилие и борби, бедствия и кланета, диктатури и подтисничество, мизерия и епидемии. Този наш български септември е толкова чужд на пламенния романтизъм, на парфюмирания буржоазен уют, на позлатата в операта и на изчезналите кулиси от прочутата „Бел епок”. Изглежда, че месеците подобно на хората имат свой дух, своя атмосфера и чувство за принадлежност към някоя от театралните форми. Ако януари е  „най-българският от всички месеци”, както точно го определи преди доста време  Радичков, в едноимената си пиеса то септември е може би най- драматичният, най-непредвидимия,  политически винаги напрегнат месец в нашата история, който прилича на Шекспировите трагедии.  Януари е символ на спокойствие, на вътрешно равновесие и уют, а септември според знаменината характеристика на поета е „месец на кръв, на подем и погром!”
Повечето от събитията, които са се случвали у нас през месеците септември на миналия век като въстанието от 1923 година  са част от вкуса на властвалите над народа ни управници към опустошение, към вътрешната бъркотия и жестокост. Историята възсъздава един свят наподобяващ опустошен бордей, в който подемът и погромът вървят ръка за ръка. Въпреки дистанцията на изминалото време случилото се у нас преди 95 години ни насочва към сардоничната гледна точка заредена с предчувствия за катаклизми. „Белият терор” след кървавия атентат в църквата „Света Неделя” / който единствен сякаш по каприз на съдбата не е през септември/ изграждат  преплетената история на язвителността и суперактивността присъща на лунатиците и убийците. Септември пази в историческата си „пазва” богато и тежко наследство,  което ни разделя и обединява и същевременно сякаш е обречено постоянно на мъки от повторното си раждане през всяка следваща година.
Преди повече от 810 години нашите прадеди – гордите, независими войни на цар Калоян убиват пак през септември /само, че този от 1207 година/ маркиз Бонифаций Монфератски, един от водачите на четвъртия кръстоносен поход - прославен рицар, родственик на тогавашния  френски крал  Филип Втори Огюст. От тази смела българска постъпка сякаш  не е останала следа, ако изключим трагикомичното нарояване напоследък у нас на всевъзможни закъсняли рицари с папионки и лачени чепици...
Славната българска победа над още по прославеното латинско рицарство  е заличена от времето без да остави и най-малък отпечатък в родовата памет от онова шеметно безумие, мисия и неистовост на тогавашния български триумф.
През онзи далечен септември от 1207 година  нарочените за варвари българи опазват от посегателства земите ни като смазват дотогава несъкрушимата със своята мощ рицарска конница, в чийто редици има и железни тевтонци, възпети така красиво доста по-късно от Рихард Вагнер. Толкова рядката през Средновековието тевтонска загуба е щастлив случай за България, която обаче не съумя да се възползва от това и да достигне върха на материалната си мощ през следващите векове. След подемът  дойде времето на погромът над нас след турското нашествие на Балканите и османското владичество започнало пак през един овехтял далечен септември, когато по думите на Йоасаф Бдински „стана великото агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град /старопрестолния Търновград/ с околностите му“ откъдето завинаги е прогонен и изпратен на заточение нашият духовен баща – Светия патриарх Евтимий. Ако се вгледаме в лъкатушенето на българската история не може да не се съгласим, че развитието ни във времето зависи от слепия случай , от това какво той е „решил” и какво ще предприеме докато здраво държи бъдещето ни в ръцете си.
И все пак времето с „неговия” неизбежен сляп случай изглежда не изчерпва изцяло нашата същност. Защото случилото се с нас българите  на 22 септември 1908 г. е едно от малкото планирани, добре обмислени неща, които „илюстрират” донякъде един същински цивилизован и рационално добре конструиран държавнически подем без кръв и жертви. Нашата независимост е част от тайния живот и тайното съществуване на народите, когато те като че ли „наготово”  получават отдавна мечтаните от тях неща, в   съня на историята, която не успява  да ги отхвърли, както често е ставало досега.
От същия този „сън” на историята се опива и Гео Милев, който в края на знаменитата си поема вещаеше, „...че без Бог! Без господар септември ще бъде май”.
Видя се, че „всичко писано от философи  и поети” , според израза на Гео Милев, не само, че не се сбъдна но напротив дори се случи точно обратното. 
На 19 май 1934 г. месец „май” загуби част от свежестта си и се превърна в един подранил мрачен, дъждовен „септември”, изпълнен с предчувствия за онзи бурен друг септември от военната 1944 г. който промени задълго историята ни. Впрочем, както е известно авторът на превратите от тези две дати е един същ –  бургаският зет полковник Кимон Георгиев, живял някога в красивата Родева къща в Бургас, която доскоро бе кръчма, а сега стои празна и ненужна като стар учебник по научен комунизъм от времето на социализма. 
Ако избършем историческия прах и се вгледаме в днешния отпаднал, изнемощял септември на богатата със скандали и разправии  2018-тата година не може да не въздъхнем отчаяно. О, бедни поете, колко наивен си бил в прекрасния си порив /от лиричните си видения за бъдещето/ - човешкият живот днес съвсем не е безконечен възход нагоре, а напротив категорично спускане надолу към подземните „сейфове” на материалното, на трупането на пари, имоти и заеми тук на многострадалната родна земя. В снопа от асоциации септември се оказа най-небългарският месец обраснал в спомени за минала разруха, навлязал  сега неочаквано за мнозина от по старото поколение в една користолюбива, сметкаджийска епоха, когато „по адаптивната”  част от българите са се отдали в захлас на порива си за трупане на пари, а други  жертва на буйството /или на немощта/ на интелекта си все по отчаяно затъват в бездната наречена  вечната наша борба за оцеляване. Младежта обаче днес като, че ли по точно усеща как трябва да се действа в модерното общество, в което за да успееш трябва да се превърнеш в подобие на свиреп фанатик, на луд надскочил собствената си лудост в гонене на безкрайните и все по сложните  изисквания за  висок жизнен стандарт, с присъщите им все повече и все по изчанчени блага и развлечения . Мечтите ни за бъдещето през септември се оказват неотделими от страховете ни, събудени от случилото се някога през веригата от онези трагични септемврийски дни, споменът за които ни помага да проумеем, че християнската ера е нещо различно от християнството, така както социалистическия период в нашата недавна история  е нещо различно от представата за комунизма „като царство на свободата”. Така, че отвъд хронологията на многобройните ужасни братоубийствени събития, през септември от миналото сякаш отдавна са изчезнали ореолите и сенките, както на чисто християнските копнения, вярвания и очаквания на жертвите, така и радикалните гримаси,  действия и жестикулации на палачите, което прави днес напълно невъзможна премиерата на спектакъл на надеждата, под мотото  „септември ще бъде май” според красивите видения на един удушен отново през месец май поет!   

                                                             
Пеньо КОСТАДИНОВ,  доктор по философия

В категории: Новини
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

Този информационен портал е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 

  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър