• Това е информационният портал на Несебър и Южното Черноморие!
  • Вашият сайт, в който свободно можете да изразите своята позиция, мнение или коментар по всички въпроси, проблеми и горещи теми на деня!
  • Тук ще намерите най-важните и интересни новини от Несебър и региона!
От кулата на философа: Томас Ман за целокупността на хуманизма, и днешното шествие на...получовеците

Пеньо КОСТАДИНОВ, доктор по философия
Сподели:
24 Юли 2018, Вторник


Още в зората на Третия райх известният немски писател –хуманист Томас Ман, като етнически евреин е заплашен от унищожение в газовите камери на Хайнрих Химлер от концлагера Аушвиц - Биркенау. Благодарение на навременната си емиграция в тихата и богата Швейцария той успява да се спаси от нещастната участ на повечето си еврейски сънародници във времената на Холокост.
Признат и уважаван навсякъде по света, Нобелов лауреат за литература /от 1928 г./ в родната си Германия той е лишен от граждански права. Задочно са му отнети и всички академични титли и звания заради единственото му „прегрешение”, че се е родил... евреин.
По повод отнетото му през 1937 година от националсоциалистическия режим докторско звание по философия Томас Ман  пише писмо до декана на Философския факултет в Бон.  От емигрантското си убежище в живописния Kusnacht, /луксозно предградие на богатия немскоезичен Цюрих/ във вълнуващо с пророческата си интуиция писмо Томас Ман предсказва ужасния край на режима и последвалата трагична съдба на германците цели седем години, преди окончателния разгром на нацизма в Германия. С уместен за случая хуманистичен патос той напомня за отговорността, която всеки един от нас трябва да носи пред общочовешките ценности, особено когато става дума за отпор срещу всички форми на фанатичен национализъм, независимо от неговия произход, специфика и вид: 
„Това е отговорност сама по себе си - човешка отговорност изобщо и отговорност към собствения народ...в нея ние изживяваме единството на човешкото у нас; целокупността на проблема за хумаността не позволява никому най-малкото днес да отдели духовно-културната сфера от политико-социалната и да се уедини срещу нея в изтънчената сфера на чисто „културното”, истинската цялост, каквато е сама по себе си хуманността, би била престъпно накърнена, ако някой се опита да „представи за цяло” само част от човешкото – например само политиката, само държавата. Един немски писател, свикнал на отговорност посредством езика; един немец, чийто патриотизъм – може би по наивен начин – намира израз във вярата за несравнимата морална значимост на онова, което става в Германия - трябваше ли той да мълчи, изобщо да мълчи, виждайки неизкупимите злодеяния, които се извършват всекидневно в моята страна над телата, душите, умовете, над правдата и истината, над хората и над човека?”/Т. Ман, „Писма” т. 1. с. 272, С.,1988 г./
Като гледам печалното шествие от нароилите се и у нас  напоследък примитивни, недоучени националисти, същинско шествие от малограмотни получовеци, които се  упражняват в пламенни речи по история и философия на историята се питам къде са границите на търпимостта срещу опитите им изкуствено да генерират верска и етническа омраза в обществото. Затова основателно припомням изстраданите от Томас Ман истини за общата ни отговорност като граждани пред крехката кауза на етнически мир, пред ценностите на разума, свободата и правата на човека.
В разгара на  всяка една от предизборните кампании през последните години ставаме свидетели на безразборно, натрапчиво, истерично националистично говорене , което има за цел да „подготви” народа ни за бъдещата му  война с изконните му „врагове” - корумпираните лидери на ДПС / а от скоро и на „тигърът с книжни нокти” - ДОСТ/, които уж постоянно кроят някакви пъклени планове за ислямизация на родината, за нейното тайно и полека хипотетично поробване, сякаш тя отдавна не е в е без това жалко, окаяно състояние. В истеричните си речи против етническите турци у нас, /в преобладаващият си брой- скромни, неуки хорица на труда/ новите глашатаи на нацизма у нас ги представят като коварни, същински зверове, които едва ли не сега са най-рискова заплаха за българския национален суверинитет и държавност.
Сякаш се свършиха всички останали наши проблеми та опряхме /според роящите се от ляво и дясно нови „родолюбци”/ до етническите турци у нас, които все са ни „виновни” за всичко, както впрочем са ни „виновни” още и руснаците и германците, а от скоро и ...американците и евреите и кой ли не още само ние сме целите в бяло и чисти в националната си „величествена” осанка и озарение...  Впрочем  насъскването на масите се прави със систематична последователност и стари идеологически клишета извадени от фризера на незабравимите времена на възродителния процес у нас. И не е чудно, че според много наши медии той следва да бъде възкресен и реабилитиран изцяло за нов живот!? Отново се повтарят до втръсване нуждата от незабавна смяна на турско-арабските имена, от разгром на дълбоко „законспирирания враг” и пр. Все неща, от миналото, които се представят като последно, ново и единствено, окончателно „решение” на т. нар. етнически проблем у нас. За радост, заиграването с огъня се прави, не от широки обществени слоеве, а от една сравнително малка, но иначе доста креслива групичка от фанатизирани български нацисти, които са се самопровъзгласили за пазители на народа. И дори имат невероятната дързост да се отъждествяват с целокупна България. И да говорят от нейно име!
Горко на народа, който виждайки се в безизходица, в края на краищата реши да се вслуша в този вой на омразата и не дай си Боже, му се поддаде като потърси изход в прокълната от историята стара, оплескана в кръв идея за врага, който е съседът до нас. В това отношение новите националшовинисти ми напомнят по „премъдрост” едновремешните шкембести фатмаци от младостта ми в някогашната незабравима моя ямболска казарма през далечната 1975 г.
Постоянно се правят опити да ни се внуши, че виновник за всички беди на народа са не рязко променените социални условия в страната, а хората от другата вяра, от другия етнос, от другата раса, азиатците от Анадола. „Убий врага, прислонил се до теб!” „Разруши храма на друговереца!” „Отнеми правата му!” „Ако можеш интернирай го някъде да не мърси въздуха ти!”
Това са само малка част от отровните послания на нашите карикатурни последователи на националсоциализма от миналия век, които вулгарно, с просташки замах рушат изгражданата с векове умна традиция  на българина да бъде толерантен към всички  религии и етноси у нас... И да бъде добронамерен спрямо всички онези, които се чувстват чужди спрямо нашата народностна цивилизация и битност.
Съпротивата, възмущението срещу наглите рушители на мостовете на разбирателството в обществото е част от отговорността ни  спрямо ценностите на човечността. Това не е проява на някакъв си интелигентски нихилизъм, както биха се изразили моите хипотетични опоненти. И ако можеха като в добрата стара казарма щяха да ми лепнат поне още „десет дена арест” за това, че като новобранец, съм взел, нещо „много, много да се обяснявам”. Нека помним предупреждението на Томас Ман за опасностите, пред които се изправяме във всички случаи, когато безконтролно в политиката се разиграва картата на национализма.  Не трябва да мълчим пред надигащата се вълна от ксенофобия у нас, на безпросветното, тъпо говорене, което промива общественото съзнание, изкуствено заразява хората с вируса на омразата. Спомага за допълнителното оскотяване и духовно деградиране на народа ни. Дълг на всички истински почтени, наши интелектуалци е да се възправят заедно срещу тази нова „берлинска” стена в днешната обезверена, морално унизена, опустошена и разкъсана от противоречия България. Вече нямаме право да се крием  в „изтънчената сфера на чисто културното”.  Срещу възкръсналата от утробата на миналото чудовищна ненавист спрямо другите трябва да се борим! Защото може и да не е далеч времето, когато народът  ще дава мило и драго само и само да не бъде отъждествяван с  впилите се в снагата му негови нови, неканени защитници.  
Осъзнаването след кървавата баня в Босна, Херцеговина и Косово на целокупността на т. нар. хуманитарен проблем придобива ново историческо значение. В епоха като нашата, когато човекът се схваща като нещо единно, неделимо и целокупно като глобализиращ се в същността си индивид, който в дейността си е някак безличен, универсален и технократично взаимно заменим с останалите хора-полуавтомати... И очевидно това е част от драмата на бъдещето! Тя подсказва, че постмодерният човек все повече губи идентичността си и привилегията да бъде творец на самия себе си. Губи способността си за самоизграждане, каквато е притежавал някога във времената на хуманистичен подем като в прочутата с подема си епоха на нашето самобитно българско Възраждане. Тогава българинът е утвърждавал личностната си самоценност без омраза, докато днес се е превърнал в електронен бройлер, който чака да му се спусне наготово някакъв идеологически „софтуер”. Голямата тема на нашето време е за поруганото достойнство на човека. И още за отговорността му пред предизвикателствата на етническите и верски конфликти и тяхното разпалване със средствата на тероризма и модерния неоколониализъм.
Може би, в разбирането за човека не като средство, а като самоцел се съдържа най-съществената характеристика на всички онези отчаяни, по същество философски опити да се защити европейската кауза на хуманизма пред попълзновенията на всевъзможните примитивни националистични и нео фашистки идеи, които бурно избуяха днес върху почвата на бедността и примитивизма на опростачването обхванали все повече хора от обществото ни. Всичко в света на политиката следва да се оценя не само по себе си, а от гледна точка на връзката му с човека, на възможностите му да спомогне за моралното му усъвършенстване.
Затова не са прави песимистите. Погледнат отдалеч животът съвсем не е трагичен. Той е трагичен само отблизо, при детайлно вглеждане в неговите подробности... Докато в  цялостта си той е просто ненужен и дори често пъти комичен. Пред вълната на надигащия се национализъм се питам докога ще мълчим?
Quousque eadem?... /Докога така? /лат./-б. а./
Докога ще си траем и ще си натискаме парцалите пред безочието на днешните хулиганстващи „родолюбци”. Иска ми се обаче да завърша гневната си „проповед” срещу ксенофобията не високопарно, а смирено с молитва към  всеопрощаващия Бог. Нека той спаси душите на потъналите в мрак нови радикални нацисти, които безсъвестно изнудват страна ни. Нека ги научи най-после и те да сключат мир със самите себе си, със собствената си съвест и със...света!
Quousque eadem, Боже?
                                                                        
Пеньо КОСТАДИНОВ, доктор по философия
В категории: Слънчев бряг прес
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

Този информационен портал е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 

  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър