• Това е информационният портал на Несебър и Южното Черноморие!
  • Вашият сайт, в който свободно можете да изразите своята позиция, мнение или коментар по всички въпроси, проблеми и горещи теми на деня!
  • Тук ще намерите най-важните и интересни новини от Несебър и региона!
Пиша, 2001 броя за 57 години

Сподели:
04 Юли 2018, Сряда



4 юли  не е само празник на САЩ

Пиша, 2001 броя за 57 години
    
Пиша. Пиша, че пиша. Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша. И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша,че пиша.
Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек в продължение на близо 30-тина години  се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността”  на героя на Елисендо. Вероятно това се отнася и за десетките, а в определени периоди и стотици автори, намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”, излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 2001  на “Слънчев бряг прес”- негов първоприемник от 25 април 2002, ще бъде на познатото  вестникарско издание.                         
   
Очакванията към вестника, възникнал като партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.Партийната пропаганда и агитация са робували на добилата популярност максима на Гьобелс, че една лъжа повторена 1000 пъти, може да се превърне в истина и да се възприема като такава.Това е било постигнато в Германия.По-късно е било осъществимо и в нашенски условия,когато партийната върхушка е налагала слушането на едно радио и четенето на един вестник,при положение,че телевизионният ефир е бил дефицитен за несебърския регион.                                                    
На пазар днес обаче броят на вестниците, радиата и телевизиите е трудно изброим  и  гьобелсовата  максима губи приписваната й значимост.Тя е неприложима. Потребността от общуване с пресата обаче си остава.За да контактува с печатното слово обаче на човек са нужни не само грамотност, а и утвърдени навици на четене, произтичащи от определена степен на интелектуално развитие, склонност към размисъл,съждения, за да се следи логиката на печатния текст. И още нещо,четенето не може да бъде вторично занимание, каквото е слушането на радио, нито пък пасивно възприятие, както често се отнасяме към предаванията в телевизионния ефир.Тъкмо обратното.То предполага съсредоточеност, собствени интелектуални усилия, мисловно и емоционално съпричастие ,за да бъде разбрано, осмислено, прието или отхвърлено съдържанието на публикуваното.

Ето какво пише Красимир Косев: „Когато вестник „Слънчев бряг” се правеше от метал?”, като главен редактор през периода 1983-1985 г.:                                                                                             
„От  първи  септември 1980 г. ,едва 28-годишен бях назначен за директор на Санаториалното основно  училище “Д-р  Петър Берон” в Морски санаториум край с.Влас /сега гр.Свети Влас/.Преди това примерно бях изработил първото си разпределение-четири години като учител в несебърското село Оризаре.Подготвях се за четвъртата учебна година в санаториалното училище през август 1983,когато  бях поканен в Общинския комитет на БКП-Несебър,където по тогавашната система бях уведомен за решението да стана главен редактор на вестник “Слънчев бряг”.Наскоро беше починал неговият  основател и главен редактор Петър Каменски. Завършил съм българска филология и история във Великотърновският университет и журналистическият ми опит стигаше до сътрудничество в  студентски издания.Познавах вестник “Слънчев бряг”,който имаше добър авторитет в тогавашния Бургаски окръг,където не всички общини можеха да си позволят да издават свой  вестник.По правило тези издания бяха орган  на Общинския комитет на БКП,на ИК на Общинския народен съвет,на Отечествения фронт,някъде  на АПК,а при нас и на ТК”Слънчев  бряг”.                                                                                                                                                          
           
По това време редакцията на вестник “Слънчев бряг” се помещаваше в апартамент на последния етаж на ул.”Струма” 6.В същия вход имаши Бюро по труда,банка,там бяха офисите на Отечествения фронт ,профсъюзите и Туристическото друество.От четирите стаи на апартамента едната беше заета от Държавния ветеринарен контрол......Когато отидох за пръв път там ,заварих двамата колеги-Николай/Койно/ Коев и Златин Чаушев.По-късно пристигна и пътуващата от Бургас Мария Йовчева.За седмичен вестник по това време това не беше малък екип. “Звездата” на вестника безспорно беше вечният зам.главен редактор Николай Коев-журналист,поет и сатирик.Той бързo преглътна новият шеф в мое лице и през цялото време на общата ни работа,никога не показа лошо чувство.Напротив,направи всичко да ми разкрие тънкостите  на занаята,показвайки,че винаги мога да разчитам на него./Преди няколко години Коев почина в София-лека му пръст !/. Златин Чаушев беше универсален журналист,с блестящ изказ,който не винаги допадаше на партийното издание.Мария Йовчева изпълняваше възложените й задачи,без да проявява особено творчество.Скоро разбрах,че към редакцията има ангажимент като фотограф и помориецът Черньо Чернев.Той често ни изправяше на нокти,защото носеше необходимите снимки по правило в последния момент. В ония мъжки времена на журналистиката ,вестникът се печаташе в Бургас,в промишлената зона около “Меден рудник”.Самото печатане се предшестваше от сложно структуриране на страниците,като  буквите  се отливаха от метал.По специална технология /на плаки/ се правеха и снимките и всичко това предварително се гледаше от дежурен редактор,за което всички от екипа се редувахме.Този процес,който предшестваше самото отпечатване и разпространение на вестника изискваше точен график и внимателна четене на коректурите,за да не се получат разни грешки,за които критиката не беше само градивна...

Това което най-много ми тежеше като главен редактор,беше “съгласуването “ в Общинския комитет на БКП.След като новият брой се подготвяше като графика ,материали и снимки,всичко това трябваше да се занесе от мен в партийния комитет,където се приглеждаше внимателно от секретаря по идеологическите въпроси Митко Семерджиев.Нерядко се налагаше да обяснявам разположението на материалите,защо и коя снимка трябва да бъде на първа и втора страница,кой трябва да се критикува и кой да се похвали.Всъщност основните насоки,свързани с материалите се даваха на седмичната оперативка на партийният комитет в понеделник,където главният редактор на вестника присъстваше.
Сега, когато вестникът навършва завидните  57  години,спокойно мога да кажа,че той отразяваше правдоподобно,естествно с тогавашният еднопартиен патос многообразният и интересен ден в община Несебър,Слънчев бряг и съставните селища на общината,в някои от които имахме дори и кореспонденти/селкори/. Истинско геройство беше запазването на този обичан и авторитетен несебърски вестник след преломната 1989 г.,когато той израстна и се разви в тон със съвременните критерии на журналистиката.Аз запазих връзката си с него,създавайки през 2004 година интернетизданието “Несебър нюз”, което взаимодейства с в.”Слънчев бряг прес” и неговият екип.
Поздравявам с бележитата  57-годишнина всички, които оставиха името си на страниците на в.”Слънчев бряг прес”/първоприемник на “Черноморски глас/, многобройните му приятели и читатели,с пожеланието да печели още много награди,обич,признание и все така да бъде медиен фактор - част от четвъртата власт в община Несебър и региона!Надявам се,че заедно ще отпразнуваме, освен 60-годишния, а  и 100-годишнината на несебърския вестник!” аписаното от Красимир Косев, който е бил главен редактор на вестника в началото на 80-те години на миналия век /1983-1985/ споделя, че най-тежко му е било, когато се е принуждавал “да съгласува” материалите преди отпечатването на вестника в Общинския комитет на БКП.                                                                                                                                              
В края на 80-те години, когато бях назначен във редакцията на вестника заварих същата практика на “съгласуване”, и от Елена Пешева, разбирай на цензуриране, преди отпечатването.Макар че формата на тоталитарно едно партийно управление си съществуваше,първата ми работа бе да премахна “съгласуването” и за учудване на всички, успях.Как, аз си знам,но извоюването на политическа независимост на едно общинско издание в “онова” време само по себе си е постижение. Отстояването на тази независимост обаче се оказа далеч по-трудно от нейното извоюване.Като при онзи оловен войник,който дори и да се наклони за миг, веднага се изправя.                                                                                                                              
   
От брой 1 до брой 2001 
На 4 юли 1961 излиза брой 1 на “Черноморски глас”,който е и първият несебърски вестник.До края на годината от него излизат общо 11 броя. А ето какво пише Васил Киров за преди първия несебърски вестник:                                     
Древноазиатска мъдрост гласи : „ И най- дългия път  започва  с първата крачка”. Признавам нормалността, тежестта да надделява, за ролята на първия и следващите главни редактори на вестник „Слънчев бряг „. Но тази първа крачка е следствие на много други крачки, които трябва да се знаят и помнят ,и на един  важен факт- на кого беше  орган този вестник.Още с учредяването на Общинската  организация на БКП –Несебър през 1959 г., тогавашният първи секретар- Димитър Семерджиев ,води повече от две години борба -Несебърска община да има свой печатен орган.Обикновено се получаваше  така, че първо  Община Поморие получи решение за своя вектник  „ Партизански завет” и след още настояване и Община  Несебър получава своя вестник   „Черноморски  глас”.                                                                                                                                                                                                 
На Семерджиев се падна цялата тежест , с всички политически, организационни и финансови проблеми  за реализирането му, за което трябва да му  изразим признателност..Вестникът бе орган на  ГК на БКП, ИК на ГОНС, Обединено ТКЗС „ Девети септември” и ГК на ОФ, ОР на БЗНС.Основната тежест за финансирането му бе  на ОТКЗС, което осигури и заплатата на редактора, на ИК на ГОНС  и Балкантурист- „Слънчев бряг”.Общинският комитет на БКП  възложи  на своя Втори секретар Васил Киров да организира цялата дейност за нормалното му функциониране. Насочени  от редакцията на вестник „ Черноморски фронт”-Бургас, открихме  Петър Каменски и го поканихме  за редактор на новия несебърски вестник.
Първият на „ първата стъпка” Петър Каменски, се оказва подготвен за това дело и много бързо сам издаде  и първият  брой на 4 юли 1961 г. Като най-дългогодишен, успешен, отговорен и трудолюбив автор, Каменски извоюва подобаващ авторитет на обичания от читателите несебърски вестник- „ Черноморски глас”.  Местният вестник преживя заедно с възхода си и трудностите, главно по неговото финансиране, което доведе до краткото му спиране, преименуване на в. „ Слънчев бряг”  и възстановяване с цената на „ плъзгане по ръба на закона”. По -късно времената се промениха . В условията на „демокрация”, със своите трудности характер и възможности,  вестникът  оцеля и натрупа този почтен 57-тодишен  стаж ,чрез  новият си екип и издател. 57-та годишнина на вестник „Слънчев бряг прес” дава основание да потвърдим  приноса на всички  негови главни редактори и журналисти,сътрудници, дописници и читатели. Да отдадем подобаваща почит  и на  новия -стар главен редактор Максим Момчилов, дългогодишния фотограф  Любен Манолов,както и на фирма „Марам”с управител Мара Момчилова-издател на вестника днес. В същото време е редно да не забравяме и приносът на личностите и факторите,които споменах по-горе- организации и органи-издатели,благодарение на които се роди вестника !                                                                             
Васил КИРОВ- екскмет на Община Несебър:  с пожелания за жизненост  и търпима чепатост                                                                                                              
През 1962 броевете са 23,1963-17,1964-15,1965-10,1966-11. На 23 април 1966 излиза брой 1 на вестник “Турист” като месечна притурка-издание  на ”Черноморски глас” за работниците и служителите на туристическия комплекс “Слънчев бряг” ,като неговият брой 3 се превръща в брой 90 на несебърското вестникоиздаване,а общо за годината броят на вестниците достига 17. През 1967 излиза само един брой на “Турист” като притурка  на “Черноморски глас”, след което отново започва издаването на вестника с титулярното му заглавие-„Черноморски глас”. С това заглавие през 1967 излизат 14 броя.Толкова са и през 1968,с един по-малко през 1969,а през 1970 броят им отново достига 14. Справка в периодиката показва,че брой 150 на “Черноморски глас” излиза на 3 ноември 1970 и от тогава неговото издаване се преустановява,тъй като се преценява,че излизането на два вестника е икономически нецелесъобразно. Успоредно с “Черноморски глас” от 23 април 1966 започва да излиза вестник “Турист”,първоначално като издание на “Черноморски глас”- за работниците и служителите на туристическия комплекс “Слънчев бряг”,а впоследствие от брой 7-вече като орган на дирекция ДТП “Балкантурист“-Слънчев бряг.И така до 17 май 1972,когато излиза брой 97. На 7 юни брой 98/1972  излиза за първи път с ново заглавие –“Слънчев бряг”-орган на партийното,стопанското,профсъюзното и комсомолското ръководство на туристическия комплекс “Балкантурист-Слънчев бряг”.От този вестник до края на годината излизат общо 11 броя.През 1973 броевете са 12,през 1974-8,като от бр.126 вестникът се превръща вече в орган на Градския комитет на БКП и стопанското ръководство на туристическия комплекс “Слънчев бряг”,след което в края на годината  издаването на вестника се преустановява. През 1975 година е издаден един-единствен брой “Слънчев бряг” под №129 на 25 декември ,като изданието вече е орган и на ГОНС-Несебър и за първи път страниците му от 2 нарастват на 4.  През 1976 от него излизат 12 броя,1978-20,1979-23,1980-32. През 1981 бр.12 на 8 май е отбелязан като бр.240,а брой 13 на 22 май е с номерация 391.По този начин са добавени 150 броя на “Черноморски глас”,които до този момент не са били отчитани. През 1982 и 1983 излизат по  36 броя.
Тиражът на брой  № 465/1983 е първият който започва да се продава на цена от 3 ст/бр.
През 1984,1985,1986,1987 и 1988 излизат по 36 броя.
През 1989,1990,1991 и1992 броевете са по 52.
През 1993 излизат рекордните 60 броя.
През 1994 броевете са 50.
През 1995 излизат 52 броя,като на 11 май излиза от печат брой 1000 на  “Слънчев бряг”.
През 1996 броевете са 48,1997-50,1998-46.
През 1999 и 2000 броевете са по 50,през 2001-48.
Брой 17/1338 на 2002 е последният брой на “Слънчев бряг” след което той започва да излиза под името “Слънчев бряг прес” като се запазва номерацията му.Така в края на годината издадените вестници са 48. През 2003 са издадени 54 броя,2004-49,2005-48, 2006-48,2007-52,2008-44,2009-47, 2010-38.
Първият главен редактор на вестника е Петър Каменски и той остава такъв до брой 457 /1961-1983 г./. От брой 458 до 473-1983 г. изпълняващ длъжността е  Николай Коев. От брой 474 до 541 /1983-1985 г./ главен редактор е Красимир Косев, от 542 до 637 /1985-1988 г./ Елена Пешева, а до настоящия брой е 2001. През годините във времето водоразделът във вестникарството бе до 10 ноември 1989 г./наричан с обратна дата - тоталитаризм/, и след тази дата /впоследствие -промени и демокрация/. На какво ни учиха /пишеха/ преди и след това? Последните трийсетина години измениха много и .... малко.            Тогава имахме и рабкори и селкори, разбира се в познатата идеологическа щампа, на оня „агитатор, пропагандатор и организатор”  на единствената партия - държава.Няма как, очакванията към изданието, възникнало първоначално като резултат на партийна повеля ,са били да развива идеи, лансира ценности, норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология. В годините на прехода /след онази щампа/ и във вестникарството започна да се преповтаря за четвъртата власт, метафората за останалите 3 власти - съдебна, законодателна и изпълнителна. Робуващите на ...агитатор, пропагандатор и организантор... рабкори и селкори.. са на изчезване, а може би най-универсалната функция във вестникарството е плурализма, присъщ с професионализма.              Казано с други думи,  плурализъм без професионализъм е тоталитаризъм и профанизъм. В настъпващото 60-летие на несебърския вестник със сигурност все още има хора, които вярват, ако не на самата медия, то поне на част от читателската аудитория , а тяхното мнение е уважавано за печата. А и няма как, занапред  вестникът ще продължи да се променя, оставайки същият, спазвайки кредото: „Никому в угода,на никого напук”.
                                                                                                                  
Максим МОМЧИЛОВ
В категории: Новини
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

Този информационен портал е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 

  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър