• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
12 октомври- Денят на българските общини

Ръководители на Община Несебър от 1979 г
Сподели:
11 Октомври 2016, Вторник


На 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление.В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници в Княжество България. Водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините на Р България /НСОРБ/  вземат решение Деня на българската община да се чества от 12 октомври 1998.А откога е учредена Община Несебър? 

Основите на Община Несебър са положени преди повече от 58 години

Учредителната сесия на Градския  общински народен съвет-Несебър се е състояла на 10 април 1959.Това се случва след отделянето на Несебър като самостоятелна община от околия Поморие.Усилената подготовка за това отделяне започва в края на 1958 г.                                    
В развитието на една община има  факти и събития, които не трябва да се забравят, а да се отбелязват периодично. В годината, когато се чества 18-годишнината  на НСОРБ, може и трябва да се припомня за онези, които преди 58 години започват да работят за обособяването на новата административно-териториална  единица – Община Несебър. За първи път Община Несебър се обособява и започва да функционира като такава от 10 април 1959. За демографското състояние на населените места в тогавашната Поморийска околия  може да се съди по данни от преброяването към 01.12. 1956. Към тази дата жителите на Несебър са 2 333, на второ място по население е Кошарица-1609, следват: Оризаре- 1198, Гюльовца-1085, Равда-787, Тънково-783,  Влас- 656, Морско-370 и Плазовец- 231. Общата численост на тези населени места възлиза на 9 052 жители. Те се числят към околия Поморие, чиито общ брой на населението е 34 603 души. Кмет на Несебър по това време - от 23.12.1953 до 10.04.1959 е Кръстьо Русев.                       
Ето какво се случва обаче през втората половина на декември. Както в цялата страна, така и в околия Поморие протича напрегнат труд за изпълнение на приетия Националния план за 1958 и подготовка за бъдещия през 1959. Социално-политическата атмосфера  в която живее населението на поморийска околия е приповдигната, в процес на изживяване са последиците от култа към личността, развенчан през 1956, но в управлението на различни равнища се ширят и волунтаристките решения като например, приложението на „торови саксийки”, „ломски ямки”, „квадратно гнездова сеитба” и др.п.- все за повишаване ефективността на селското стопанство,респективно- на земеделието. Именно в такава атмосфера в град Поморие,който тогава е околийски център, в обстановка на секретност, първоначално в Бюрото на Околийския комитет на БКП, след това и в пленума, а впоследствие- на разширено заседание на актива от околията, започва  подготовката за предстоящото уедряване на трудово – кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/. Идва и денят, в който в партийния кабинет на Околийския комитет на БКП е привикан екип от 15 души.Те са инструктирани,че покрай акцията за ТКЗС им се възлага учредяването и формирането на Община Несебър,споделя прекият участник в това събитие Васил Киров-избран за съветник през 1959 и за  първи път за кмет на Община Несебър през 1962 г. Екипът започва с Димитър Семерджиев от организационния  отдел на Околийския комитет , определен за секретар на Временния партиен комитет в Несебър.      
Следват: Драган Наков от партийния кабинет на Околийския комитет, определен за заместник на Семерджиев, Александър Дончев- секретар на Околийския комитет е предвиден за председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Градския общински народен съвет /ГОНС/- Несебър, Борис Минчев - от орг. отдела на Околийския народен съвет /ОНС/ – за секретар на ИК на ГОНС, Иван Попов- от финансовия отдел на ОНС за зав. сектор „Приходи” на ГОНС, Дончо Eрменлиев – от отдел „Търговия” на ОНС- за зав.отдел „Търговия и услуги” на ГОНС, Кирил Добрев-секретар на Околийския комитет – за председател на Общинското ТКЗС, Георги Вълков-началник на управление „Земеделие” на ОНС- за председател на ТКЗС, Димитър Ганев- служащ в ОНС-за плановик на ОТКЗС, Петър Генов – служащ в Околийския кооперативен съюз-за председател на „Наркооп”- Несебър, Никола Коледов-от отдел „Финанси” на ОНС-за гл.счетоводител на „Наркооп”, Васил Киров-зав. отдел „Учащи” на Околийския комитет на ДКМС- за секретар на Общинския комитет на ДКМС, Неделчо Тодоров – гл.инспектор „Просвета” при ОНС-Поморие-за зам.директор на несебърското училище, Зоя Хайверова -от Районен пионерски дом-Поморие-за дружинен ръководител на несебърското училище и  Атанас Каваков -инструктор от Околийския комитет на ДКМС – за пълномощник в Кошарица.               Хората от този екип са със сравнително висок образователен ценз, с натрупан организационен и професионален стаж. Те получават ултимативната задача да изпълнят партийната повеля за създаване на Община Несебър. Този екип по същество има две основни задачи.                               Едната,организирано да започне работа по безболезнено затихване функциите на околийските органи и поддържане на нормален ритъм на живот в околията и по места, и другата-да организира работата по избиране на нови ръководни органи в конкретната социално-икономическа,политическа и психологическа обстановка.                                                                       За изпълнението на тази задача в Несебър е създаден оперативен щаб под ръководството на Димитър Семерджиев, който ръководи и координира работата по подготовката за избора на тези органи на политическите организации,държавни и стопански органи. През втората половина на декември 1958 започват денонощни заседания, оперативки и съвещания, съгласувания по места и в центъра, които се провеждаха в Партийния клуб на град Несебър. Цялата тази организационна дейност протича при тежки и сложни обстоятелства на работа.За част от населените места няма директна пътнотранспортна връзка с Несебър. При дъждовно време за да се стигне до Гюльовца и Оризаре е трябвало да се пътува през Поморие,Каменар и Каблешково, а до Морско-през Паницово с още 10 км.,като този проблем продължава да съществува още 10 години.Всичко това затруднява както жителите на тези населени места,така и пълномощниците и председателите на филиалите на ТКЗС, които трябва да пътуват до центъра. По субективни причини възникват прояви на отцепничество и сепаратизъм на кадри от Оризаре и Гюльовца, които създават настроения за отделянето от Несебър и заедно с Козичено да образуват ново ТКЗС и нова община.В края на краищата това не е допуснато, а тези кадри получават партийни наказания. От много гледни точки този процес, осъществен с такъв драстичен подход за прилагане на партийна дисциплина, придобива особена морално-психологическа същност.Да замениш кадрите по места и на тяхно място да поставиш външни за града  хора е болезнено обществено явление.Всяка една от тези страни по свой начин изживява това сътресение.Но това не става изведнъж, а с течение на времето.
Въпреки всички обективни и субективни трудности и противоречия,под суровото въздействие на партийната дисциплина и вътрешни подбуди,кадрите и хората съзнателно и самоотвержен труд изпълняваха поставените им задачи.
Официалните документи за учредяването на новата административно-териториална едница произтичат от Указа на Президиума на Народното събрание на НРБ № 29 от 23  януари 1959 г. и насрочените от него избори за окръжни и общински съвети. В състава на тази нова община се включват селищата Несебър, Равда, Влас, Тънково, Кошарица, Оризаре, Гюльовца, Морско и Плазовец. Като цяло в новосформиращата се община в края на 1958 и началото на 1959 година в селата и особено в града започва да витае приповдигната ведра атмосфера. Орределящо за това e формирането на център на нова голяма община, ново уедрено ТКЗС и изграждането и откриването на туристическия комплекс „Слънчев бряг”. При учредяването на Община Несебър за председател на изпълнителния комитет на Градският общински народен съвет  – Несебър е избран Александър  Стоилов, Кръстьо  Русев – за заместник -председател и за секретар - Борис Минчев,чиито мандат изтича на 6 март 1962.Освен тях в изпълнителния комитет са избрани още:    
-Димитър Семерджиев
-Михаил Узунов
-Кирил Добрев
-Христо Кожухаров
-Димитър Казаков
-Илия Пешев
През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява.След изборите от  25 март на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър. За председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет е избран  Генчо Алагенов, за първи заместник-председател -Григор Харизанов,за  заместник-председател Александър  Димитров, а секретар-Денка Сивова.За членове на ИК са избрани и:                                                                                                                                                                            
-Митьо Пергелов
-Димитър Семерджиев
-Иван Попов 
-Панайотка Рубанисти 
-Стайко Гургов
-Георги Лазаров                                                                                                                                                   -Андрей Стоянов  
Мандатът на новоизбрания общински съвет изтича на   15 юни 1981 г. Към новата селищна система Несебър, се приобщава цялата Община Обзор, със селата: Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница и заедно с първоначалната община населените места стават 16.
Васил Киров е 35-я кмет -председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет - Несебър от 6 март 1962  до 3 март 1966.През този период продължава започнатото от Александър Дончев утвърждаване  на управлението на създадената нова община Несебър Градът и селата са изостанали и бедни. Село Влас тепърва се електрифицира и водоснабдява.
Град Несебър е занемарен, грохнал. Паметниците закрити, затрупани от още по-грохнали къщи и бараки, като паразити по тялото им. Периодът се характеризира с мащабни благоустройствени мероприятия и буквално разчистване на “авгиевите обори”.  Цялостно са подновени уличните настилки с калдъръм, павета и асфалт на Стария град и по-голямата част на новия град.               Направена е канализацията на новия град, с което Несебър бе един от малкото напълно канализирани градове в страната.  Направена е електро кабелизацията на стария град. Започнато е първото отвоюване на територия от морето за облекчаване транспортно-комуникационните проблеми и паркирането. Получено е пълно съдействие от централните институти и пряко участие в решаване проблемите на обявения за град-музей Несебър по проучване, реставрация и експониране на паметниците на културата.                                                 Масирано се обшиват, адаптират и реставрират къщите в Стария град. Оформят се  уличните ансамбли № 1 и 2.  В реставрираната къща на Москояни се открива Етнографският музей.         Разчистват се терените от сгради край църквите “Старата митрополия”, “Христос Пантократор” и “Св.Алитургетос” за реставрация и експониране.                                               Започва строителството на ново училище в Стария град, а след това и в новия. Открита е първата целодневна детска градина в Несебър. Открит е филиал на средното училище в самостоятелно СПТУ по туризъм “Иван Вазов”. През първите 7 години се полагат основите за утвърждаването на Община Несебър като самостоятелна административно-териториална единица.За нейното динамично развитие трябва да се отчете  приноса и на останалите нейни ръководители:                                                                                                                                                                                                                                                                                                             
ПЕНЬО ПОПОВ- председател на Изрълнителния комитет /ИК/ на  Общинския народен съвет- Несебър /04.03. 1966- 05.06.1976/                                                                                                                  ГРИГОР  ХАРИЗАНОВ- председател на ИК на ОбНС -  Несебър /05.06.1976- 25.02. 1977/                                                                                                                                                              ГЕНЧО  АЛАГЕНОВ- председател на ИК на ОбНС - Несебър / 25.02. 1977-15.06. 1981/                        
ВАСИЛ КИРОВ- председател на ИК на ОбНС-Несебър /15.06. 1981-03.10. 1990/                   
ИВАН  ТАШЕВ- председател на Временната  общинска управа -Несебър /03.10. 1990  до 29.10.1991/                                                                                                                                          СТРАХИЛ  ЛАМБОВ-  кмет на Община Несебър /29.10. 1991-18.09.  1993/
МИХАИЛ БЕНИН-  кмет на Община Несебър от 18.09. 1993-30.11.1993/                                                                                                                                                           АНДРЕЙ  САРИЕВ-    кмет на Община  Несебър/ 30.11. 1993- 12.11. 1995/                           
ЖИВКО ГЕОРГИЕВ- кмет на Община Несебър /12.11. 1995- 23.07. 1997/       
СТОЯН ГОЛЕВ- кмет на Община Несебър /23.07. 1997- 30.01. 1998/                                                   ЯНАКИ  СТОЯНОВ-  кмет на Община  Несебър /30.01. 1998- 10.09. 1999/                        НИКОЛАЙ  ТРИФОНОВ- кмет на Община Несебър /02.11. 1999- 17.03. 2007/               МАГДАЛЕНА МАНДУЛЕВА- кмет на Община Несебър /17.03.2007- 04.11. 2007/                    НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ- кмет на Община Несебър /0 4.11. 2007 и понастоящем/
Общината е сложен природо-географски,териториален,икономически и социален механизъм,със своята многостранни структура и динамика на функциониране.В тази връзка трябва да се отбележи и ролята на пълномощниците тогава, кметове понастоящем, на съставните селища, а именно: Георги Кръстев за Равда, Илия Пешев за Влас, Йордан Христов за Тънково, Атанас Кръстев за Кошарица, Димитър Казаков за Оризаре, Петко Дойнов за Гюльовца и Желязко Матев за Морско.
Като такива,най-продължително служили като пълномощници на съставните селища и оставили трайни следи в тяхното развитие могат да се посочат: Илия Пешев, Йордан Христов, Пенчо Неделчев за Гюльовца и Георги Кръстев. Обективността изисква да отчете и ролята и значението на служителите от изпълнителния апарат на общинската администрация в центъра и по места. Структурирани в отделни служби,отдели,дирекции и направления те извършват ежедневно не леката и ни винаги приятната работа с жителите на общината.                                      За развитието на община Несебър като самоуправляваща се общност би трябвало да се отдаде дължимото и на председателите на Общинския съвет в годините на прехода от 1991 г. насам:Михаил Бенин, Мария Стрезова, Страхил Станков, Красимир Косев, Стоян Голев, Димитър Янков, Янаки Стоянов, Благой Филипов и Румен Кулев.
Днес,Община Несебър е в челните класации за развитие по общоприетите европейски стандарти. И това е така, благодарение на  пионерите, участвали в създаването на новата община, както и всички допринесли със своя труд за нейното развитие.
Максим  МОМЧИЛОВ

В категории: Събития
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]