В БАН ОТНОВО СЕ ГОВОРИ ЗА НЕСЕБЪР

Nessebarmedia.com

За нас

Контакти

IN MEMORIAM

ИЗПРАТИ НОВИНА

Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие

В БАН ОТНОВО СЕ ГОВОРИ ЗА НЕСЕБЪР

Сподели:

23 Май 2014, Петък

Традиционно за Ронкали, наричан по света „Българският папа”,а всъщност той си е несебърски, започва да се пише и говори през м.юни и октомври, когато са датите на смъртта и обявяването му за папа под името Йоан ХХІІІ.През настоящата година обаче това се случва по-рано, а поводът за това е обявяването на Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ за светци.

В БАН ОТНОВО СЕ ГОВОРИ ЗА НЕСЕБЪР

Под мотото: „България и Ватикана, срещи на кръстопътя на народите и времето ХІХ-ХХІ век” в големия салон на Българската академия на науките/БАН/ от Института за балканистика с Център по тракология при БАН, с участието на Атлантическия клуб, Централния държавен архив, Дипломатическия архив на Министерството на външните работи, посолството на Полша и фондация „Комунитас бе организирана тържествена научна конференция , посветена на канонизацията на папите Йоан ХХІІІ и Йоан Павел ІІ в Рим.

Форумът, под патронажа на Маргарита Попова - вицепрезидент на Р България,бе част от програмата за отбелязването на 145 г. от създаването на БАН и 50-годишнината от създаването на Института по балканистика към Академията.Както на 3 юни и 11 октомври 2013, така и този път,на настоящия форум отново когато ставаше дума за Ронкали като папски нунций в България, се споменаваше за отношението му и оценката за Несебър,тогавашната Месeмврия. Седмица преди церемонията във Ватикана кметът на Община Несебър Николай Димитров откри паметна плоча за Анджело Ронкали на едноименната улица в Старинен Несебър, на която е изобразен папа Йоан ХХІІІ.Този артефакт се коментира и от трибуната и в кулоарите на форума.                                                                                                     В словото си при откриването на конференцията г-жа Попова отбеляза:                                                                        „Тази конференция е чудесен повод да си припомним , че връзките на България със Светия престол не са от вчера и не са временни и незначителни. Те започват през девети век и продължават и до днес с нашата конференция посветена на един наистина важен проблем.                                                                                                                                       Както е известно веднага след християнизирането на държавата княз Борис се обръща към папа Николай I не само по важни теологически въпроси, но и с молба за съдействие при изграждането на новосъздадената българска институция. Тогава в столицата Плиска пристига компетентно папско пратеничество начело с кардинал Формоза Портуенски.                                                                                                                               Малцина знаят за интересния факт, че след като и папа Николай I и папа Адриян отказват благословията си на Княз Борис кардинал Формоза да стане глава на новосъздадената българска църква , няколко години след завръщането си той става папа. И не може ли днес да кажем, че има двама български папи – Формоза и Ронкали”. Председателят на БАН, академик Стефан Воденичаров подчерта обективната оценка на мисията на двамата папи за България и българите: „Във вечният град папа Франциск канонизира за светци двама римски първосвещеници, които са свързали своят живот и дело с България и българите: Йоан XXIII и Йоан Павел II.                                                                                                                  Първият известен у нас като българският папа, вторият като папата славянин. Преди да се възкачи на Светият престол, папа Йоан XXIII прекара в България десет години като апостолически делегат (1925 – 1934), но запази чувствата на любов и уважение към българския народ до края на живота си.                                                                                              Папа Йоан Павел II посети България през май 2002, но отлично познаваше и високо ценеше заслугите на България за Кирило-Методиевото дело. Днес сме се събрали да почетем това знаменателно за България и света събитие с тържествена конференция в чест на Светите Отци, възможност за дълбока ретроспекция и обективна научна оценка на взаимоотношенията между България и католически свят”. В своето приветствие посланикът на Полща Лешек Хенсел заяви: „Пътищата на Йоан Павел II и Йоан XXIII са се срещали не веднъж – и двамата са били привърженици на отвореността на Католическата църква и на по-прякото общуване с вярващите, смятали са за приоритетни милосърдието и добруването на хората и са се отнасяли с голяма почит към иконата на Ченстоховската Света Богородица. Ролята на Йоан Павел II за процеса на демократични промени в Полша и в цяла Централна и Южна Европа е безспорна.Ето защо през октомври м. г.полското посолство в сътрудничество с Института за исторически изследвания организира конференцията „Ватиканът - Полша - България“ по случай 150-тата годишнина от началото на мисията на Обществото на Възкресенците в България.                                                                                                                                                          Смятам,че организирането на тези две конференции, посветени на историческите връзки между България и католическия свят свидетелства за оценяването на ролята, която са изиграли различните вероизповедания в историята на страната и показва, че българският научен свят е отворен и готов да провежда ползотворен между културен диалог”.                                                                                                                                                             От името на председателя на епископската конференция в България, монс. Христо Пройков, говори отец Петко Вълов: „Тези светци са били хора като нас, но Църквата със своят авторитет, признава техните човешки и положителни добродетели, с които са живели и достигнали до степен на героизъм, и днес тя ги въздига до нашите олтари. За нас в духовен смисъл, те трябва да бъдат пример за подражание, и имаме право да ги почитаме и призоваваме като светци. Днес в тази зала, научната конференция ще говори за хора, които със своите заслуги и възможности са дали своя принос в отношенията между България и Ватикана. За малката католическа общност на българите католици, е повод за голяма радост и признателност, че един такъв авторитетен форум, отбелязва заслугите на новите светци.Паметни за обществеността ще остане молосърдната дейност на Анджело Ронкали,организирал обеществени кухни за изхранване на децата на бежанците от Македония и Тракия в Несебър,Карабунар,Карнобат и Айтос”.                                                                                                                                             Проф. д-р ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика с Център по тракология при БАН представи доклад на тема:„От Пий ІХ до Франциск: Светият Престол в историята на България (1846 – 2014)”, доц.д-р ист.н Александър Костов - директор на Института за балканистика с Център по тракология при БАН представи изданието „Сборникът „Българският папа“ и неговите научно-изследователски корени в Института за балканистика с Център по тракология при БАН”,д-р Соломон Паси- председател на Атлантическия клуб в България говори за срещите си с Папа Йоан Павел ІІ в България и във Ватикана, д.ф.н. Момчил Методиев, Венета Домусчиева от фондация „Комунитас“ акцентираха на издателската дейност в междухристиянския диалог, Огнян Пунев, Людмила Маринкева от Централен държавен архив информираха за Документи от Централния държавен архив за дейността на монсеньор Ронкали в България /1925-1934/, д-р Боряна Бужашка- директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ в Министерство на външните работи товори за Българо-ватиканските взаимоотношения според документите от Дипломатическия архив на Министерството на външните работи /1975-2009/.По-долу публ.акценти от изказванията.                                                                                                            Проф. Светлозар Елдъров, обяви двамата папи за българофили:
„Щастлив съм, че заедно участваме в едно вълнуващо събитие. Ден след събитието на площад свети Петър в Рим, тук в София в салона на БАН присъстваме на една своеобразна академична канонизация на папите българофили. Това не е случайно съвпадение. Няма друга научна академия, която да е свързана така тясно и с двамата канонизирани светци на католическата църква, като БАН. Точно преди 80 години, през 1934 г., пак тук, архиепископ Джузепе Ронкали, участва в откриването на IV Международен конгрес по византинистика. Тази научна конференция е посветена на папите българофили, това не означава че останалите папи са били студени към нас.                                                                                                                             С моя доклад е се опитам да свидетелствам, че всички папи от Пий IX до Франциск /преди 1846 до днес/ са свързани с българите , по начин, който е оставил отпечатък върху нашата история. Историческите връзки на България със светия престол са един от непресъхващите извори на културно историческо богатство и енергия, за съхраняване, утвърждаване и развиване на нашата идентичност, от който ние сме длъжни да черпим с пълни шепи”.                                                                                            Доц.Александър Костов представяйки сборника „Българският папа“ каза: „В тази книга са събрани приветствените слова и докладите от миналогодишната конференция в чест на Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали – папа Йоан ХХІІІ. В продължение на десет години /1925-1934/, Ронкали е представител на Светия Престол в нашата страна, като свързва името си с редица религиозни, хуманитарни и политически инициативи. Сред тях изпъкват подкрепата му за прокудените след войните българи от Егейска Македония и Одринска Тракия,изключителната помощ за изхранването на децата на бежанците от тези земи през 1925/1926 в Месемврия, Карабунар, Карнобат и Айтос и за пострадалите от голямото земетресение през 1928 в Южна България, „царската сватба“ на Борис ІІІ с Йоана Савойска през 1930, защитата на българската национална кауза в чужбина. За спомен от пребиваването си в нашата страна Ронкали приема титулатурата Архиепископ Месемврийски. Той не забравя българите и след като през 1958 г. е избран за папа под името Йоан ХХІІІ. Всички тези връзки са подробно документирани в сборника, който съдържа и уникални фотографии от „Българското десетилетие“ на Ронкали”.                                                                                                                                            Огнян Пунев от Централния държавен архив представи изключително важни документи от престоя на Ронкали в Българи и застъпничеството му за нас:
„Смятам, че всички тези документи красноречиво говорят за отношението на монсеньор Ронкали към България и българите, към българските евреи , към подтиснатите от всички други евреи, за неговата огромна толерантност, която наистина трябва да ни вдъхновява и ние с гордост можем да го призоваваме, като български светия, да бди над участта и съдбата на България”.                                                                Председателят на Атлантическият клуб д-рСоломон Паси сподели личните си спомени от срещата с папа Йоан Павел II в София и съзря чудо в неговата благословия на българския път към НАТО и ЕС: „На влизане на един голям концерт , който бяхме организирали в НДК , не случайно бях паркирал моят прословут трабант до входа. Помолихме папата да благослови тази картонена машина, което той направи с удоволствие, като го предупредихме, че това е символа на членството ни в ЕС, това стана през май 2002. След тази майска благословия на външната политика на България дойдоха поканата за членство в НАТО и дата за членство на България в ЕС. Нека и това да смятаме за едно от чудесата на папа Йоан Павел II”.

Максим МОМЧИЛОВ Несебър - София - Несебър

В категории: Събития

Сподели:

Коментари

0 коментара

Добави коментар

Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

"Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър.
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес неговите потомци.
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм. Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник, Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер!
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община.
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня.
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър


Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”:

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм. Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели.

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин. По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър

Най-четените