• Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие
Началото на “Слънчев бряг”

Сподели:
27 Септември 2010, Понеделник


Навлизане в международния туризъм-«Слънчев бряг», началото…първата копка и първата бетонобъркачка *

Първата копка за строителството на курортния комплекс “Слънчев бряг” е сторена на терена на  обект №4,превърнал се по-късно в стол “Оазис”,а понастоящем хотелски комплекс “Оазис”.Присъстват:главният инженер на строителния район-Слънчев бряг Благой Стефанов, техническите ръководители Стефан Кесаровски и Атанас Кожухаров,Жечо Бенчев и Димо Николов от Окръжния народен съвет-Бургас и трима работници: Никола Топалов и Иларион Петков от Несебър и Петър Голев от Равда.Според Симеон Мицов /вече покойник/ първата лопата,забита в пясъка е на Никола Топалов и това се е случило в 16 ч.на 1 септември 1958.Този час е фиксиран в един-единствен източник.Изглежда непривично първа копка да се прави в този час,но до този момент информацията не е опровергавана.На 2 септември заработва и първата бетонобъркачка.

Строителствотозапочва на широк фронт в участъка между ресторант “Палма” от западна посока и хотел “Глобус” от източна и южна граница-алеята от хотел “Олимп” до павилион “Бъбрека”,при северна граница –до ресторант “Дюни”.

Цялата механизация на първите строители се състои от 5 бетонобъркачки с ръчно зареждане,няколко хаспела и транспортни ленти.Строителните работи се ръководят от Яни Гюров,който през декември 1958 е заменен от Михо Ангелов,а технически ръководител е Стефан Кесаровски.

Строителството се осъществява по проект на авторски колектив от ИПП”Главпроект”-София с ръководител арх.Никола Николов,който още от 1957 работи по технологични схеми за леки курортни хотели и ресторанти,отнасящи се за морско и планинско строителство.В началото на 1958 на същия колектив, включващ архитектите Александър Овчаров,Владимир Радославов, Д.Салабашев, З.Андонов,Иван Касъров,К.Цакова,Лили Стойнова,Лоти Дамянова,М.Милева, П.Райков,Сабина Кутева,Стефка Георгиева,Тодор Никифоров,Христо Коев и инженерите Людмил Антов,Георги Стефанов и Иван Ковачев се възлага разработването на градоустройствено решение

на малък курортен комплекс

от 1500 легла в района на северния плаж на Несебър, през м.декември с.г.се поставя допълнителна задача за разширяване на комплекса с още 1000 легла. Крайният срок за строителството,което е възложено на ОСО”Стройрайон”-Несебър,а след смяната на Яни Гюров,се ръководи от Михо Ангелов,е 31 май 1959.Необходимите материали за строителството през 1958 да се вземат от резерва на Министерския съвет от преходните остатъци по плана за 1958 се визира в ПМС №120/30.06.1958,подписано от министър.председателя Антон Югов.Изпълнението на постановлението се възлага на: Министерството на търговията,Министерството на строежите и строителните материали,Министерството на комуналното стопанство,благоустройството и пътищата,Министерството на електрофикацията и водното стопанство,Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на финансите и държавния контрол,Министерството на просветата и културата,Градски народен съвет-Несебър и Централния комитет на Димитровския съвет на народната младеж.

След обнародването на постановлението председателят на Окръжния народен съвет-Бургас Минчо Минчев възлага на заместника си Георги Коточев практическото му изпълнение.До края на годината се предвижда да бъдат усвоени 5 000 000 лв,в т.ч. 2 000 000 за внос на 3 автобуса,2 копир-машини и 4 комплекта машини за закусвални.Преди започването на строителството временния младежки лагер на ДСНМ е преместен в Приморско,където по-късно прераства в Международен младежки център.

Строителството започва стремително върху движещите

се пясъчни дюни  на неугледната несебърска пустиня без пътища,без вода,като строителите,както и всички останали живеят на полеви условия.Във втората половина на месец май 1959 започва подготовката по приемането на първите готови обекти,в които се планира да бъдат настанени първите туристи от Чехословакия.А ето как е изглеждало изграждането на “Слънчев бряг” през очите на  журналиста Христо Шарлопов,който на 8 януари 1959 пише в бр.2960 на вестник “Черноморски фронт”:
«През м. декември миналата година строителството на курортния комплекс „Слънчев бряг” край Несебър навлезе в своя разгар. Броят на работниците надмина 800 души, като се строеше едновременно на повече от 100 обекта. От новата година обаче положението рязко се измени. На 6 януари  бяха на работа не повече от 200 работника. Останалите

се изплашиха  от първото

застудяване. Почти всички бригади от вътрешността на страната си заминаха за Нова година и не са се завърнали.
Защо се получи така? Една от причините е, че при сключване на договорите със строителните работници ръководството на строителния район  в Несебър не се е уговорило да останат на работа до завършването на комплекса. Другата по-съществена причина, за да напуснат голяма част от работниците, е недобрата организация на работа на самия строеж. Почти всеки ден бетонджийските  бригади бездействат по 1-2 часа поради липса на бетон. Каменоделците също не даваха висока производителност, понеже не им се осигуряваха редовно подходящи камъни. Всичко това в крайна сметка доведе до този резултат-тъкмо когато строителството трябваше

да се разгърне на широк фронт,

обектът остана без достатъчно работна ръка.
Началникът на строежа  Михо Ангелов и главният инженер  Благой Стефанов имат опит от други големи строежи в окръга и се стремят да решават всички възникнали въпроси. Повечето от дошлите от други краища на страната строителни работници не бяха запознати със значението на „Слънчев бряг” за нашата страна, за да разберат колко важно е комплексът да бъде завършен в определения срок- 31 май, и за това още при първите трудности, много от строителните работници напуснаха. Те не виждаха нещата в перспектива.
Има редица битови въпроси, които също вълнуваха и вълнуват строителите, но председателят на профкомитета малко

беседва с хората. Той не се заема с най- главната своя задача - организация и ръководство на социалистическото съревнование. С месеци се умува, докато бъдат направени преходни червени знаменца, а сега сигурно още няколко месеца ще минат докато започнат да ги връчват на първенците- бригади.
Времето вече се застуди. Към досегашните трудности ще възникнат и нови.
Най- главният въпрос, който трябва да бъде решен, е да се изпратят хора в Търновски, Врачански и някой други окръзи на страната, за да привлекат достатъчно работници. Най-напред обаче

трябва от всяка околия

в нашия окръг да се изпратят на „Слънчев бряг” определения брой строителни работници, които да останат до завършване на обекта.       
Според разработения график за строежа, до края на месец януари броят на работниците трябва да достигне най-малко 1000 души, опитът показва че с издирването на работниците въпросът не може да се смята за разрешен. По-важно е след това те да бъдат задържани до края на строежа. А за това е необходимо да се създаде още по-добра организация на работата, бързо да се отстраняват слабостите, за да могат работниците да изпълняват по-високо плановете си и да получават по-добро възнаграждение.

Сред работниците трябва да се организира повседневна жива разяснителна работа,да знаят те на какъв важен национален обект влагат своя труд и се включат с желание в социалистическото съревнование».

Максим МОМЧИЛОВ

*Откъсът е от подготвената за печат книга с историята на “Слънчев бряг”

В категории: Събития
Сподели:


Коментари
0 коментара
Добави коментар
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код
 





Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

    "Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър. 
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира  висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес  неговите потомци. 
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм  днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм.  Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник,  Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер! 
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за  жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община. 
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня. 
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър 


  
Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”: 

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в  промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм.  Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на  кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов  спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели. 

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски  партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си  “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана  незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин.  По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения  с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията  на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър



Справочник
» Община Несебър
» Информация за Несебър
» Културни институции
» Автогари и таксита
» Спешни телефони
» Болници
» Полиция
» Районен съд Несебър


Анкета
Криза: Ще посрещнем ли чуждестранни туристи това лято?

Да
Не
По-скоро да
По-скоро не

Гласувай
[Виж резултатите]