Община Несебър:Слънчев бряг е пример на „мутризацията”

Nessebarmedia.com

За нас

Контакти

IN MEMORIAM

ИЗПРАТИ НОВИНА

Ваканционен портал за Несебър, Слънчев бряг и Южното Черноморие

Община Несебър:Слънчев бряг е пример на „мутризацията”

Сподели:

03 Май 2010, Понеделник

Отворено писмо до медиите от община Несебър:

Слънчев бряг е пример на мутризацията” на държавата ни

Община Несебър се чувства длъжна да отговори на мнението на г-н Младен Мутафчийски, публикувано във в. „24 часа” на 28.04.2010 г. под заглавие „Бойко, подвеждат те за Слънчев бряг”. Не желаем да коментираме лъхащата безпардонност, самоувереност и клеветнически твърдения, с които е наситена тази статия. За това носи отговорност нейният автор, който е дългогодишен председател на Борда на директорите на „Слънчев бряг” АД. За разлика от него, ние нямаме намерение да даваме определения и квалификации на личността му, бизнес отношенията, личните му обвързаности и т.н. Кой е г-н Младен Мутафчийски, каква е неговата жизнена и професионална биография, всеки може съвсем лесно да направи справка, само като напише името му в търсачката Google. Там има достатъчно хронология през годините за това. Тъй като проблемите на най-големия курортен комплекс в България и един от най-големите в Европа, касаят обществото и туристическия бранш като цяло, Община Несебър държи да даде своята позиция, като може би най-засегната и ангажирана в темата.

Спрямо общинската администрация и лично срещу кмета на града бяха отправени директни обвинения и напълно неверни и манипулативни внушения за „обвързаност с Октопода”. Тази акция на МВР стана дъвка в устата на някои хора, които вероятно твърде обезпокоени от свои собствени грехове, разчитат на клишето в изпитаната защита на крадеца, който вика: „Дръжте крадеца!”. Уважаваният от нас в. „24 часа” разполага с всички подробности относно лицето Марчело Джотолов, който никога не е бил и не е бил представян като „водач на предизборния щаб на несебърския кмет”, както се лъже. Още когато стана ясно, че Джотолов е уличен от МВР в незаконосъобразна дейност, кметът на Несебър е дал подробна информация за това, че познава този човек от 1997 г., покрай общо членство и дейност в партия Българска Евролевица. Всички договори, фактури, платежни нареждания и документация на предизборния щаб на г-н Димитров, са предоставени на в. „24 часа”, както и на Сметната палата, и от тях става съвсем ясно, че няма и не е възможно да има каквито и да било зависимости на общинската администрация, спрямо лица, цитирани от МВР по операция „Октопод”. Точно обратното, от 2008 г. /началото на мандата/ община Несебър прекрати всички охранителни договори с частни фирми за стопанисване на общински паркинги и обекти и въведе своя ведомствена охрана и стопанисване. Това определено засегна сериозно групировки, които традиционно са свикнали да се финансират, чрез експлоатация на публични обекти по морето. За съжаление, това не само, че не е направено в Слънчев бряг, но и има основателни съмнения за обвързаност между охранителните фирми, завзели всички паркинги и паяци и членове на Борда на директорите на комплекса.

Слънчев бряг отдавна не е приветливият курорт от преди. За всички българи и за чуждите туристи той се превърна в нарицателно за безумието на застрояването и унищожаването на прекрасното българско крайбрежие. Сегашното бетонно гето, наречено „Слънчев бряг”, е резултат на „мутризацията”, корупцията и хаоса в държавата ни през последните 15-20 г. Всичко, което стана с някогашния красив, зелен и просторен курорт, има своята история, своите виновници и своите причини. Несменяемите от 10 г. хора в Борда на директорите на „Слънчев бряг” АД трябва да отговарят на много конкретни въпроси и да понесат своята отговорност, а най-вече именно Председателят г-н Младен Мутафчийски и изп. дир. г-жа Малина Стратиева.

Ние нямаме обяснение как и защо толкова време държавата дезертира от отговорностите и правата си в Слънчев бряг, въпреки че притежава мажоритарната собственост на 75% от акционерния капитал. Вместо това, със съдбата на комплекса се разпореждат от много години хора, които незнайно как едновременно са собственици на хотели и терени, а в същото време ръководят и разпродават държавната собственост!? По какъв начин е ставало това, може да покаже само една независима ревизия, каквато в Слънчев бряг не е правена през последното десетилетие. Защо? Нима държавата може до безкрайност да нехае за това, което стана и става в туристическия полис? За съжаление последствията са пагубни и фатални, но винаги може да бъде и по-лошо и то ще бъде със сигурност, ако най-после това правителство не беше проявило национална отговорност и не реши да надникне в „авгиевите обори” на Слънчев бряг. Там, където се стреля и се убива, но никой не смее да разчиства!

Никой не е потърсил сметка никому, как бяха продадени градините, зелените площи и прилежащите терени в комплекса, и впоследствие застроени!? Как известни мутри и групировки си построиха хотели на самия плаж, на самия пясък и сякаш никой няма власт да въведе закона в сила!? Как и колко членове на Борда на директорите увеличиха своето имущество, какви хотели, вили и сметки придобиха те, техни роднини, подставени лица, приближени фирми!? Как бяха продадени и застроени последните тенис кортове, как беше унищожена, продадена и застроена най-голямата оранжерия в Южна България със стотици видове скъпи екзотични растения, палми, дървета!? Хората още помнят как беше завладян и „приватизиран” Слънчев бряг. Помнят стадата от въоръжени мутри, дерибействащи пред очите на смаяните чужденци. Мутрите, които се превърнаха първо в наематели и арендатори, а после в собственици на ресторантите, хотелите, плажа... Не е избледнял споменът за „търговете”, на които цели отряди дебеловрати момчета не допускаше случайни участници, а ако някой успееше все пак да проникне, около му сядаха „убедителни съветници”, които му даваха да разбере как да се държи, т.е. „да мълчи”.

Знаят се обектите, които бяха продадени от това ръководство без търг и конкурс, знаят се лицата, които стоят зад „купувачите” на апетитните хотели и земи. Това са все известни имена от родния „сенчест” преход, това са имена от кръговете на „свръхзабогателите” - т.нар. олигархия. Кой и как стана собственик на основния миноритарен акционер на комплекса приватизационния фонд „Слънчев бряг холдинг”? Как и с какви процедури бяха завзети терените на хотелите на самия Младен Мутафчийски и неговите партньори – „Хелена”? Как беше решено бракуването и продажбата на пирсовете на Слънчев бряг и кои фирми избра Бордът на директорите? Как се стигна до сегашното скоростно „рязане на пирсовете за скраб” и не е ли това заличаване на следи? За сведение същите частни фирми бяха отстранени от общината, като дългогодишни наематели на основния паркинг в Стария Несебър. Как и кому са продадени емблематични обекти в Слънчев бряг, като „Ред Лайън”, супермаркет „Палма” и последния останал хотел в активите на дружеството „Кристал”? Има още десетки въпроси, на които трябва да отговорят председателят на борда и изпълнителната директорка. Въпроси, които чакат своето разкритие безкрайно дълго време! Срастването на силови структури, политически лобита, властови институции, престъпност и корупция не се пресичат никъде толкова явно и силно, както именно в Слънчев бряг! А това не е абстракция, а конкретна реалност, зад която стоят конкретни личности, с конкретни длъжности и действия, които трябва да се изправят пред закона! Ние можем да кажем това, като свидетели през годините на тази „еволюция на българската мафия”, като пряко потърпевша община и население от този абсурд на нашата най-нова история.

Този истински и страшен Октопод, от години пуснал пипалата си по морето не може да се примири, че от 2.5 г. насам Община Несебър отказа да играе по неговите закони и да участва в неговите схеми. Отказа да бъде източена с 48 млн. лв. без ДДС, които Бордът на директорите на „Слънчев бряг” АД поиска за инфраструктурата на комплекса. Държавната инфраструктура, която беше вкарана в активите на дружеството незнайно как по време на предишните правителства и която сега трябва да бъде изтъргувана прескъпо, като се източи за години напред общественият бюджет на Община Несебър. Парите за 10 г. напред за образование, здравеопазване, култура, социални дейности да бъдат платени, за да бъде осребрен последният държавен актив останал след „приватизирането” на комплекса и то с единствената цел – да се напълнят със свежи общински пари джобовете на определени миноритарни собственици, свикнали да контролират и търгуват българския туризъм и българското Черноморие като бащиния. Ето защо са неудобни кметът и Общинският съвет – защото не се подадоха на натиска и заплахите да им бъдат извити ръцете и Община Несебър да купи насила инфраструктурата на дружеството при неизгодни условия. Въпреки това, общината отделя всеки сезон над 700 000 лв., за да почиства и да се грижи за тази същата инфраструктура, без при това тя да е нейна собственост.

Никой няма интерес „да заграбва” и да застроява последните останали жалки 340 дка зеленина на Слънчев бряг, както твърди председателят на борда. Вместо да отговори как бяха унищожени 10 пъти по толкова зелени площи и да разкрие конкретната схема за този ужас, той предпочита да поднася избирателно и манипулативно фактите. Ние бихме искали да повдигнем пред цялата българска общественост, пред всички екологични организации и пред правителството въпроса с опитите на сегашното ръководство на Слънчев бряг да унищожи последните 500 дка уникални пясъчни дюни по брега. Знаят ли българите за зловещите планове да бъдат извадени от защитен статут пясъчните дюни на Слънчев бряг и да бъдат застроени!? Единствен по рода си с биологично разнообразие, този природен феномен е попаднал в бъдещи планове и предложения на сегашните управници на комплекса да се превърне в цял нов бетонен град! И то, когато вече и на децата е ясно, че Слънчев бряг е осакатен от строителство и сегашната материална база е напълно излишна и никога не може да бъде напълнена с туристи. Когато над 300 хотела в комплекса са обявени за вторична продажба, защото собствениците им са фалирали. Когато градът, в който се превърна Слънчев бряг, е пример за едно невероятно недомислие и не би могъл да съществува, поради липсата на съответната инфраструктура, училища, болници, социални и културни институции, зелена среда и паркови площи. Най-голям враг и препъникамък в планирания погром над пясъчните дюни на Слънчев бряг се оказа именно Община Несебър и Съюза на собствениците с председател г-жа Елена Иванова и е нормално от Борда на директорите да бълва огън и жупел, защото не може да се сбъднат тези планове, както е действано досега безпрепятствено по време на предишните две правителства. Община Несебър не може да се съгласи с подобен цинизъм – и без това презастороеният полис Слънчев бряг да остане едва с 10-12 м пясъчна плажна ивица, а всички останали и защитени сега дюни да бъдат парцелирани и продадени от Борда на директорите за нови редици хотели, пред сегашната първа линия на комплекса. Всеки може да отиде в Слънчев бряг и да се увери как напълно незаконосъобразно усилено се засипват дюните с пръст и се залесяват нарочно т.е. унищожават се. Това се прави с цел да няма утре какво да се пази, а дюните да се превърнат в „зелени парцели”, които да бъдат вкарани в регулация и застроени, чрез „частични изменения на ПУП”. Една добре изпитана и вече дала фатални резултати практика на застрояване на плажа на комплекса.

Не може да скрием, че се опасяваме за позицията си, за несъгласието си да участваме в подобни противообществени и корупционни практики. Доста неразкрити убийства тежат на нашите спомени и последното е на бившия председател на Общинския съвет в Несебър – Димитър Янков, който открито се противопостави на режисурата на Младен Мутафчийски да наложи свое марионетно управление на Общината, чрез назначения за „временен кмет” негово протеже Иван Цанев през 2007 г. Вече е ясно, откъде идват изкуствените и нарочни атаки срещу администрацията, кмета и общинския съвет. След последните публични изявления на председателя на Слънчев бряг, преповтарящи в стил „copy-paste” пресконференциите и изявленията на корпоративната партия „ДЕЛА” не може да бъде тайна за никого кой и защо инспирира подобни прояви за дестабилизация на местната власт и създаване на изкуствени конфликти между общината и правителството. И тъй като никоя друга политическа сила и личност не се подаде на подобна политическа нечистоплътна игра, беше избрана една партия, създадена от олигарха Чавдар Александров и попълнена от негови служители и близки. Партия „ДЕЛА”, известна най-много като единствената в Бургаски регион, спомената директно в присъда за купуване на гласове през единствените й местни избори през 2007 г.

Приветстваме усилията на българското правителство да разбере най-после какво се е случвало в Слънчев бряг, да се информира наистина как се стигна до сегашното състояние. Не знаем кой, според председателя на борда, „подвежда” премиера Борисов, но най-верният критерий за истината е проверката и крайно наложителната независима мащабна ревизия за дейността на дружеството през последните 10 години. Призоваваме институциите и управляващите да поемат своята отговорност и действително да защитят обществения и държавен интерес, за да върнат вярата на хората в законността и справедливостта, а не в безграничната власт на лица, свързани с трибуквени структури и с прякори на мафиоти.

3 май 2010/ Община Несебър

Можете да прочетете още подробности за скандала в рубриката: Вашите новини и коментари

В категории: Събития

Сподели:

Коментари

0 коментара

Добави коментар

Димитър Янков ( 2 април 1952 – 9 май 2007 )

"Несебър медия" е посветен в памет на големия несебърски общественик и доайен на съвременния български туризъм Димитър Янков/ 1952-2007г./, обявен посмъртно за Почетен гражданин на гр.Несебър.
     Димитър Янков отдаде целия си живот за развитието на туризма и просперитета на Община Несебър. Работил е в туризма още от ученическа възраст. Завършва магистратура по „Икономика и управление на туризма”. Специализира висш корпоративен мениджмънт в Токио и е учредител на Българо-японското дружество в България. Участва в Управителния съвет на Националния съюз на туристическата индустрия и в Управителния съвет на Националния борд по туризъм в България. Като общински съветник в Общински съвет-Несебър от 1999 г. до 2003 г. е председател на Постоянната комисия по икономика, финанси и бюджет. От 2003-та година до трагичната си смърт на 9 май 2007 г. той е председател на Общински съвет-Несебър, като още от началото на своя мандат дарява цялата си заплата за благотворителност и спонсориране на млади таланти от общината. Основател е на несебърската фондация „Европейски инициативи”, чиято общественополезна дейност продължават днес неговите потомци.
      Несебър, Слънчев бряг и българският туризъм днес нямаше да са същите без Димитър Янков. Той е човекът, който пръв промени хотелския облик в най-големия български курорт и показа напрактика какво е модерен туризъм. Димитър Янков бе туристически предприемач с голям размах и в мисленето, и в идеите, и в тяхната реализация. Той бе стожерът и защитникът на местните хора от Несебър и на местните интереси на Несебър в туризма в жестоките години на прехода. Като председател на Общинския съвет и като дългогодишен общински съветник, Димитър Янков категорично отстояваше местните интереси и каузата на Несебър, независимо какво ще му струва. И го правеше не за заслуги, а защото обичаше Несебър и хората, имаше силно чувство за справедливост и достойнство и голямо човешко сърце. И защото бе истински лидер!
      Димитър Янков не само положи основите на модерния облик на българския туризъм, той промени със същия замах и местното самоуправление на Несебър към действеност и откритост. Янков не се боеше да критикува. Янков посочваше проблемите в прав текст, търсеше и намираше тяхното решение. Янков виждаше далеч напред пътя на развитието на Несебър и ролята на местното управление за осигуряване на висок жизнен стандарт за жителите на общината. Той начерта перспективите пред Несебър и туризма чрез приоритетно изграждане на инфраструктурата на територията на цялата община.
     Янков мислеше и действаше в глобален мащаб без да жали сили и енергия. Никога не се страхуваше да изрази пред хората и пред медиите открито и честно своето мнение и своята позиция по най-парливите въпроси на деня.
      Неговият дух ще бъде вечно жив, защото устремът на Димитър Янков към развитие и просперитет е вграден в днешния дух на Несебър: най-проспериращата, най-бързо развиващата се икономически община и безспорен туристически лидер на България и в Европа!

С дълбок поклон пред светлата памет на големия човек, големия туристически авторитет и големия общественик на Несебър-Димитър Янков!

От Фондация „Европейски инициативи-Димитър Янков”-Несебър


Спомени и цитати за Димитър Янков от книгата в негова памет „In Memoriam”:

ТОЙ БЕШЕ ЧОВЕК НА ДЕЙСТВИЕТО

      Има едни хора,чиято стихия е в действието и действането, в правенето, в промяната.Такъв беше Димитър Янков. Все още не мога да свикна с мисълта, че той вече не е между нас. Той беше широко скроен човек, едромащабен и в същото време общодостъпен за хората. Един от крупните хотелиери в Слънчев бряг и в българския туризъм, въобще. От тези хотелиери, които са не само собственици-инвеститори, а работещи и развиващи бранша, виждащ и разбиращ нещата в тяхната взаимна връзка и перспектива.
И като човек от бранша и като председател на Общинския съвет, на него не трябваше да му се обяснява много или надълго и нашироко. Казваше му се проблема и той се разрешаваше-в Общинския съвет, или по друг начин-в съкратен срок. Янков беше един от малцината, които осъзнаваха, че за да върви и се развива твоя хотел, трябва да се развива и инфраструктурата около него и до него.
Няма как да бъде забравено, че благодарение на неговите решаващи намеси и отстояване на позиции развитието на инфраструктурата в западната зона на комплекса и тиловите селища придоби приоритетно значение за Общината,отрегулираха се и проблемите с такса-смет и курортната такса. Години наред тези проблеми бяха обяснявани на общинското ръководство, а Янков ги реши с един замах.
Това можеше да бъде направено от човек, произхождащ и милеещ за бранша, не просто инвестиращ,а активно участващ в процесите за развитие на туризма не само в региона, а и в страната като цяло. Не случайно той беше избран в ръководството на всички по-значими организации, които олицетворяват българския туризъм. Димитър Янков беше чужд на всякаква мнителност, откровен и общителен. Отговорен пред големите въпроси на деня, безкористен при изпълнение на обществения си дълг. Той имаше усет, постоянна готовност и неизтощима воля до степен, която го превърна в основен двигател на общия интерес за разрешаване на съществуващите проблеми и защита, както на общинските интереси, така и на интересите на хората от община Несебър.
Днес е трудно да се опише всичко с което ще запомним човека, деятеля и приятеля Димитър Янков. При всички случаи това ще е онова, с което е оставил следи в съзнанието ни като човек на действието и действането, в правенето, в промяната. Не за себе си, а за другите.
Физически той ще ни липсва, но духът му винаги ще витае около всички нас.

Малина СТРАТИЕВА-изп. директор на “Слънчев бряг”АД

СПАСЯВАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

      Познавах Димитър Янков отпреди четири десетилетия, когато като млад специалист, завършил Института за международен туризъм, започна работа в кк”Слънчев бряг”. Още тогава неговата квалификация и отлично владеене на немски език, предизвикваха не съвсем благородна завист сред колегите му и се стигна до доноси срещу него. Бях заместник-председател на изпълкома на Общинския народен съвет и отговарях за ресора на туризма. Наложи ми се да се занимавам със сигнала малко по-дълго време, а в хода на работата се установи, че става въпрос за доносничество от един конкретен човек, който се оказа клеветник. По-късно случаят отново ме срещна с Митко. Той възнамеряваше да се жени за източногерманката Регина. Датата беше насрочена, роднините на булката от чужбина пристигнали,а документите за сключване на брака от ГДР-не. Все още бях зам. председател на изпълкома и длъжностно лице по сключване на гражданските бракове. Произнесох словото за ритуала, двамата младоженци потвърдиха пред мен желанието си да сключат брак и аз ги обявих за законни съпруг и съпруга, а документи те от ГДР пристигнаха с шест месеца закъснение.
След това се наложи да търсим жилище за младото семейство, а и работа за младоженката. Така отношенията ни от делови се превърнаха в дружески. За известно време се откъснах от общинската работа, но отношенията ни с Митко не прекъснаха. Виждах, че благодарение на усета му за бизнес фирмите му започнаха да просперират и да се налагат на свободния туристическия пазар. В тях работеше и сериозен човешки ресурс. Понякога в качеството си на кмет на Община Несебър съм се съветвал с него при назначаването на кадри в общинската администрация. Кадри, които той ми предложи през 1994 г.и досега работят в кметството, и то добре.
През 1995 г., когато като кмет водих борбата международния фестивал “Златният Орфей” да се провежда в Слънчев бряг се оказа, че не ни достигат 10 000 долара за обезпечаването на рецитала на мегазвездата Бой Джордж. Обърнах се към Митко за финансова помощ и той заедно със своя съдружник Йордан Йорданов спонсорираха фестивала с необходимата сума. Така спасихме положението.
Но Митко е спасявал положението на редица още хора, които са изпадали в критични ситуации. Нелепата смърт ни го отне. Това е загуба не само за близките, но и за Несебър и за жителите на общината.
Почивай в мир, непрежалим от твоите близки и приятели.

Андрей САРИЕВ, бивш кмет на Община Несебър

НЕ ИЗПУСКАШЕ НИЩО ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО СИ

      Говореше тихо. Не обичаше бързият разговор. Почти винаги в разговора се усещаха нотки на хумор, ирония и най-вече самоирония. Обичаше да беседва с приятелите си. Ясно и точно определяше нещата с тях. В отделни случаи и при необходимост беше и рязък. Използваше умело силите, възможностите, знанията и трудоспособността на хората с които работеше на равна нога. Винаги обаче разграничаваше границите на своята територия-дали като низов управител или собственик на хотели.
На времето, а и в по-късен период, изказваше съжаление за първите години на демокрацията, когато се стигна до разграбването на комплекса, за пропуснатите възмо жности по-голям брой местни хора да участват в приватизацията на материалните активи.
Общуваше непринудено с приятелите си, споделяше весели случки от преди и след “демокрацията”. Не употребяваше алкохол и не настояваше другите да пият. На чужда маса предпочиташе да стои встрани, да не се превръща в център на внимание, макар че беше известен човек. Беше забележителен с неизмен ната пура в ръка.
С непрекъснатото повишаване на образователната си квалификация разви и усета си към извършващите се коренни промени в сферата на туризма. Беше особе но внимателен при обсъждането на договорни отношения, качеството на обслужване, грижа към персонала. Не изпускаше нищо от полезрението си, особено когато ставаше въпрос за западноевропейски партньори. Те от своя страна му имаха пълно доверие, което се изразяваше в отпускане безпроблемно на кредити за ново строителство срещу туристически услуги.
Притежаваше ярко изразен твърд характер, благодарение на който поставяше за решаване проблемите на общината решително, без заобикалки и без никакви колебания, тъй като познаваше в дълбочина цялата проблематика. В един определен момент обаче бремето, което беше поел върху себе си ставаше все по-непосилно.
Винаги е уважавал институциите. Познаваше много магистрати. Някои от тях се радваха на приятелството му. Станеше ли обаче въпрос за полицията, настъпваше мълчание и сменяше темата. В една ситуация, при едно специфично съдебно дело, се съгласи да върне заведението “Капитанска среща”, на което беше дългогодишен арендатор,с аргумента, че става въпрос за местни хора.
На младини нямаше достатъчно време да се занимава с децата. Грижите по тяхното отглеждане и възпитание беше на съпругата му Регина. Гордееше се със сина, личеше голямата му слабост към дъщерята. Всячески им помагаше в израстването им като хора от туристическия бранш. Обичаше много внучките си. След всяко за връщане от чужбина им носеше специални подаръци. Свидетел съм на телефонни разговори с тях, които бяха много интересни. Обичаше да носи стилни маркови дрехи. Обикновено, цвят кафяв. Шофираше лично автомобила си “Бентли” и джипа “Порше каен”.
Признаваше си, когато е извършил грешка. Ценеше, тези от своите приятели, които говорят открито за нелицеприятните неща и му показват грешките. В същото време отбягваше срещи с хора, лицемерни и излъчващи фалш.
Независимо че имаше условия възможности се отказа от кариерата на депутат и според мен това бе грешка от негова страна. Отказа и никога не се е движил с охрана, нямаше личен шофьор с аргумента: “Не искам и други да пострадат покрай мен”. Беше отлично запознат с обстановката в региона и страната и не допусна близост с групировките.
Поради голямата си информираност беше постоянно търсен от медиите и обичаше да контактува с тях, въпреки редакционната им политика, която понякога безпричинно беше насочена срещу самия него.
Знаеше много за случилите се и случващите се неща в туризма и стана незаобиколим фактор за региона. Кончината му го превърна в още по-изключителна личност.

Яни НИКОЛОВ- ексгенерален директор на ДФ “Слънчев бряг”

ВСИЧКИ НИЕ СМЕ МУ ДЛЪЖНИЦИ

       Познавах Димитър Янков повече от тридесет години като съгражданин. По-непосредствените ми контакти, впечатления и взаимоотношения с него обаче са от по следните петнадесетина години, когато бях и общински съветник и кмет на Община Несебър, а след избора ми за председател на Общинския съвет, напрактика се превърнах в негов пряк приемник.
Той беше работодател на множество хора и техните семейства. Всички го уважаваха и съм сигурен, че са му благодарни за това, че милееше за местните хора, помагаше им безрезервно и безкористно.
Беше човек на действието, но същевременно с това и много искрен, точен и земен. Като общински съветник и председател на комисия, вземаше принципно отношение по всички най-значими въпроси, касаещи състоянието и развитието на Община Несебър. Както тогава, така и впоследствие, когато беше избран за председател на Общинския съвет, се вслушваше в мненията на общинските съветници и проявяваше уважително отношение към всеки от тях. Той работеше не само всеотдайно за просперитета на Община Несебър, но и за общото благо на интересите на местните хора. Едва ли могат да се изброят всички, на които е помогнал в беда. Той не просто помагаше, а вършеше това с удоволствие.Това няма как да бъде забравено.
И като председател на Общинския съвет, и като общественик, работеше неуморно, и ежедневно с действията си доказваше своята компетентност и възможности за лобиране не само за настоящото, а преди всичко, за бъдещото по-ефективно развитие на Община Несебър.
Димитър Янков беше твърд по характер, но и човечен и великодушен, откровен, отговорен и изпълнен с енергия и всеотдайност човек. Като един от първите хора в българския туризъм, той беше не просто работодател, а хотелската база, която управляваше се превърна в еталон за развитие на туризма, който следват неговата дъщеря и син.
Неговите успехи в туризма са и успехи на Община Несебър. Затова всички ние сме му длъжници.
Мир на праха му!

Янаки СТОЯНОВ- бивш общински съветник, кмет на Община Несебър и председател на Общинския съвет

КАТО ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ

       Беше мъж, който държеше на думата си. Във всяко едно отношение. Не само като председател на Общинския съвет, а и в човешките взаимоотношения. Имал съм възможност многократно да се убедя в това. И не само аз. Затова смятам, че малко или повече, всички ние, които сме се родили, живеем и работим на територията на община Несебър, сме научили по нещичко от Димитър Янков-от неговия опит на общинар, общественик и бизнесмен.
Така се получи, че през последните осем години имах възможност да общувам с Янков като редови общински съветник, а в следващия мандат, и като председател на комисията по териториално-селищно устройство. Всички знаем колко висок бе социалният статус на Янков, но той никога не наруши общоприетия принцип за взаимоотношенията председател-съветници: “Пръв между равни”.
Неговата деловитост се проявяваше при разпределението на материалите за работата на комисиите, а и по време на заседанията на местния парламент, където не допускаше политиканстване и празно говорене, което смяташе за алабализъм.
Не само от това можем да се поучим. И не само на мен правеше впечатление, че Янков степенуваше възможното, вероятното и сигурното в решаването на общинските дела. Това също е поучително. Както и съобразяването на средствата за постигането на целите, които си поставяше, като пръв между равни. А и в бизнесделата.
Благодарение на атмосферата, създадена от Митко, местният парламент се превърна в школа на отговорността, а решенията ни като общински съветници придобиха реална тежест. Самите ние като съветници придобихме увереност да действаме и в ежедневния живот много по-решително и отговорно. Днес, не съм общински съветник, а кмет. Янков не е вече между нас. Времето не му стигна за делата, които смяташе да предприеме. Но школовката, наложена от него си остава пословична.

Николай ДИМИТРОВ- общински съветник /1999-2007/, настоящ кмет на Община Несебър

Из “ДИМИТЪР ЯНКОВ In Memoriam”

Публицистичен сборник – второ допълнено издание. Съставител - Максим Момчилов

Първото представяне на книгата”Димитър Янков In memoriam”се състоя в Кристалната зала на култовия ресторантски комплекс “Национал” в Бургас, където Димитър Янков е обичал да се събира с приятели на раздумка. Резюме за книгата пред журналистите от Дружеството на кореспондентите към СБЖ –Бургас поднесе бургаския журналист и публицист Пеньо Костадинов-доктор на философските науки. По-късно книгата бе представена и в Несебър

Най-четените